Палеогеография и геногеография на фрагментацията на древния "суперетнос" - III

Логично и съответно донякъде безспорно, „само една” конкретна Y-ДНК Hg не може да е носител на „само един” конкретен език или изобщо самостоятелно да формира такъв, запазвайки го хилядолетия наред в различни географии. Някои изследователи поддържат тезата, че е имало само една конкретно прототюркоезична хаплогрупа и това е Hg Y-ДНК R1b. Тоест, това е "именно" тази хаплогрупа, от чиито носители "произлиза" пратюркския език. Също така имало и една „индо-европеоезична” хаплогрупа, от която пък произлиза след хилядолетия дори и „славянския” език. Всичко това е очевидно абсурдно и съответно невярно.

Известно е, че Hg Y-ДНК Q и нейната линия Q3 също е прототюркоезична и, следователно, „дотук имаме” поне две прототюркоезични хаплогрупи – Q и R1b, а не „само една”. Наред с това дори само глотохронологията на Hg Q абсолютно-безспорно доказва, че прототюркския език съществува още отпреди доказаните първи миграции в Америките, започнали с носителите на Hg Р и продължени от носителите на Hg Q, тоест много преди 45 хиляди години. Разбира се, едва ли преди 40-45 хиляди години в Южен Сибир и Алтайския регион на тези хора им се е налагало да формират и измислят нови езици специално за новопристигналите носители на суперклас Hg P, а още по-малко и по линии на Hg клас R, появили се хиляди години по-късно като дъщерна линия на Hg P. След като не е известен друг древен език в региона, а едновременно с това поне една от групите от суперклас Hg R, а именно Hg R1b е доказано пратюркоезична, наред с най-старата „дъщеря” на Hg P в същия регион – Hg Q, то на какъв език говорят носителите на „междинните” по време на „създаването им” Hg, например носителите на Hg R1a, която е „сестра” на Hg R1b и „родена” в същата география и пратюркоезична среда? Твърде абсурдно би било предположението, че единствено Hg R1b би усвоила този древен език, примерно и най-логично от носителите на Hg P и Hg Q, а нейната „сестра” Hg R1а би „предпочела” да "остане" няколко хилядолетия „няма” в същата „родна география" и палеоисторична епоха, а след като „стои” 10 хиляди години „безмълвна” нейни носители "решават" да преминат Тибет, да се настанят в Пакистан и Индия, където доказано имат общ прадед на 12400 г. Подобно предположение е лишено от най-елементарна логика, ето защо Hg R1a е била неизбежно също толкова изначално пратюркоезична, колкото и „сестра” й Hg R1b и "леля" й Hg Q, която съответно е "сестра" на R/R1. Наред с това, ние не бихме допуснали невъзможното, че „безмълвно-няма” по подобна „логика” би следвало да е не само Hg R1, но и Hg R2, докато при Hg Q и Hg R1b отсъстват проблеми със словесната комуникация, поради трансценденти причини. Разбира се, ние не бихме приели, че тази Hg е "няма", докато съответно след „изтичането” на десетина хилядолетия, носителите й от „безмълвни” напълно спонтанно проговарят на ПИЕ език някъде "по пътя", докато обикалят безцелно половината земно кълбо. Ясно е, че америндите не са измислили своя език в Америките и паранормално или случайно да използват и до днес повече от хиляда думи, съвпадащи по звук и смисъл с пратюркските и тюркските, т.е. семантично и фонетично тези думи все още са едни и същи. От една страна това доказва, че не може да търсим „патент” за отделните езици според конкретни Hg и техните миграции, защото очевидно древните езици се говорят от представители на няколко Hg и също така очевидно от полирасови масиви, какъвто единствено е бил по това време древния пратюркоезичен "суперетнос" между Алтай и Урал. От друга страна, би следвало да признаем и приемем за безспорен факт, че формирания вече прототюркски език е далеч по-древен от 20-25 хил.г., т.е. по-древен от предполагаемата възраст на  Hg R1a, като дори надхврля „възрастта” на Hg Q, която е на около 45-50 хиляди години или поне съвпада по възраст с нея. Следователно и напълно очевидно-логично, пратюркският език е далеч по-древен от който и да било прото-индоевропейски и т.н. език, включително и от абстрактно-предполагаемия ностратически „бабилон език”. Всичко това напълно доказва, че дори вероятно-допустимото носителство на ПИЕ език само на част от представителите на  Hg R1a1 е или възникнало в "родната" й пратюркоезична среда или сред ареала на Hg J2 в Мала Азия, където същите тези носители са проговорили на флективен език покрай усвояването на земеделската терминология, постепенно заменяйки аглутинативния си език. Преминавайки през  Мала Азия носителите на тази част от линия на Hg R1a1 първоначално е говорела на прототюркски език, какъвто и до днес говорят древните носители изобщо на Hg R1a1 останали в Азия и конкретно в регионите на формирането на тази хаплогрупа - Южен Сибир/Алтай. Тоест, някои флективни езикови форми условно принадлежащи към ПИЕ език прозлизат от носители на прототюркски езици, чиято промяна настъпва с уседналия земеделски начин на живот. Така или иначе, това е процес осъществен много по-късно, тъй като началото на пра-пра-ПИЕ език е поставено от част от носителите на Hg J/J2 в Мала Азия.

Вероятно някои носители на Hg R1a1 по предполагаемия си обратен път от Индия към Европа, неизбежно биха „флектирали”  езика си преминавайки сред земеделците от Hg J в Близкия изток и особено през Мала Азия. Това все още недоказано „завръщане” изобщо не е „завръщане” в „родното място” – Южен Сибир, а „пътуване” в  непознати земи – през Близкия изток, Мала Азия и Балканите и оттам, също така предполагаемо и до източноевропейските степи. Няма никакви доказателства, че това изобщо се е реализирало в обективната реалност поне в периода между първата поява на Hg R1a1 в Индустан и началото на ерата на скитите, т.е. между 1500-1000 г.пр.н.е. Самите скити цяло хилядолетие след това не използват „индоирански език”.

От началото на 1-во хилядолетие пр.н.е. повечето от скитските племена говорят на пратюркски езици и според данните от курганните култури са носители основно на Hg R1b1 и ограничено на Hg R1a и G2. Ето защо, изобщо не става ясно, как тези хора носители на ПИЕ езици са се настанили „сред” скитите и преминали „през” земите им. Не е ясно и кои са били те, ако изобщо са съществували. Предполагаемо, ако са били малка група земеделци, то остава пълна загадка къде са упражнявали земеделието си по този дълъг маршрут сред неблагоприятна именно за земеделие география и населена от животновъди. Палеогеографията не ни разкрива, че е имало промени в климата водещи до проблеми с животновъдството, нито пък ни предоставя данни за благоприятни условия за развитие на земеделието, особено на изток от Каспийско море. Също така палеогеографията не ни предоставя данни, че земеделието в Югоизточна Европа е било в упадък, което и съответно да провокира миграции в търсене на нови агрикултурни земи. Защо предполагаеми проблеми със земеделието биха изпитали единствено носителите на група по линия на Hg R1a1, а не изобщо всички земеделски стопани? В същото време носителите на Hg Y-ДНК I са най-древните кроманьонци в Европа. Хаплогрупата е разпространена с  високи честоти  и сред Балканите. Нейните носители обаче предпочитат да останат предимно в географията, където са се разселили от хилядолетия, мигрирайки от Близкия изток в свързаната хаплогрупа IJ. Нима една линия на Hg R1а се е "разходила" през Балканите, вероятно дори на коне, въпреки обективното предположение, че са били земеделци, а не коневъди? Защо тези хора не са предпочели благоприятната география за земеделието им, а се продължили на североизток като коневъди към география с много по-суров климат?

Нека отново си припомним, че част от географията на Западна Европа е била заселена от носители на Hg R1b, появили се дори в Пиренеите със съпътстваща МтДНК Н ("Хелена"). Някои от германските племена, например свевите, също притежават съпътстваща мтДНК Н. Интересно е, че и някои носители на Hg I1 се придвижват от Скандинавия на юг до Централна Европа, като съпътстващото им мтДНК е също Н.  

Ето защо „ахейците” от Hg R1b1 преминават лесно през култура Триполие, създадена също от носители на Hg R1a1, но със съпътстващото мтДНК на последните от „кавказказката” група „Жасмин”. Нима някъде по пътя на миграцията се осъществява „замяна” на жените? Със сигурност не се наблюдават данни, че сред жертвите от епохата на „раздробените черепи” се откриват носители на Hg R1b. Унищожените хора са основно носители на Hg R1a1 и съпътстващите ги „представителки” на МтДНК Х, К и Н. Едва по-късно от тях произлизат дорийците, спартанците, македонците и много други, като носители на флективни езици и мигрирали към Балканите.

От всичко това, ние можем да си направим и извода, че  възможността даден език да се формира от носители на конкретна Hg е повече от нелогично. Напълно очевидно е, че прототюркския праезик е говорен от полирасова протоцивилизация, сред която хората са носители на няколко Hg. Напълно невероятно е, че например Hg R1а1 може да бъде „маркер” за пра-ПИЕ.

Дори върху съвременната генетична карта Hg R1а напълно очевидно разделя Hg R1b на две части, следователно е късно появила се в региона на Източна Европа. Концентрацията на Hg R1b в Западна Европа е твърде висока. Нелогично би било да допуснем, че "масиви хора" са прескочили  Hg R1a, ако същата се е разпространила по-рано от R1b. Ако Hg R1a е по-древна в Европа, как се мултиплицира върху огромна география и преди всичко на територията на курганните култури, чиито носители са от Hg R1b? Очевидно е, че подобен феномен е невъзможен. 

Най-древната възможна миграция на Hg R1a от географията на Европа по линия на Hg R1a1 е от запад на изток и започва около 4800 г.пр.н.е. Тази миграция фактически „връща” носителите на „западната част” от Hg R1a1 в районите, откъдето техните предци са потеглили – Южен Сибир. Следователно, за да достигнат дотам, тези хора са мигрирали през територии заселени от носители на Hg R1b, а не обратно. Предполага се, че част от тази миграция достига до Индустан. Ако тази миграция се е реализирала до Индийския субкотнтинент, би следвало да си отговорим, кога и как се е „върнала” обратно, за да засели „повторно” някои региони на Източна Европа. Най-вероятно – чрез масираното настъпление на хунските народи, т.е. на тези племена, увлечени със западното настъпление на потомците на Хунну. Това се реализира много по-късно, започвайки от 1-ви и завршвайки през 6-ти век от н.е. и неизбежно тези носители са били предимно огуроезични носители на Hg R1a1. Разбира се, тази миграция на Hg R1а1 не може да бъде „славянска”, нито изобщо „индоевропейска” по това време и особено според географията на преселението. Най-древните предци на този алел са в Алтай, Северен Пакистан и Уйгурия.

През последните години на 20-ти век  стотици мумифицирани хора са открити в район на Таримския басейн в Синдзян-Уйгурия, Западен Китай, които се датират между 2000 г. пр.н.е. до 200-300 г. от н.е.. Тези мумии се отличават с европейски черти (например руса или червеникава коса и прави носове) и разкриват древни европеидни субстрати, присъствали в източната част на Азия, а находките са за носителство на Hg R1b от „уйгурската линия” на по-късните хуно-булгари и частично на Hg R1a, също от линията на хуно-булгарите/огуроезичните западни пратюрки. 

Отново да си припомним, че преди около 16000 години от Южен Сибир/Алтай започва миграция на част от носителите на Hg Y-ДНК R1b. Тази линия достига до Мала Азия преди около 6000 г. Следователно в период от 10000 години мигрантите тюркизират географията между Алтай и Мала Азия. Те заселват Мала Азия и достигат Балканите от югоизток след „отварянето” на Проливите. Тази миграция е разклонение на основната, която вече е заселила Волго-Уралието 1500 г. по-рано, т.е. преди около 7500 години. В следващите хилядолетия, носители на Hg R1b от географията на Волго-Уралието започват миграции към Източна Европа, създават курганните култури и по-късно се разселват в цялата европейска география. Така миграцията към Мала Азия-Балкани се „засича” с тази от източноевропейските степи. В Югоизточна Европа се сливат линии и от двете мигрции на R1b и ето как на Балканите се „събират” две миграции на тази хаплогрупа. Вероятно част от мигрантите през Мала Азия междувременно усвояват някои фективни езикови форми на пра-ПИЕ език, поради озоваването си в гографията на земеделците от Hg J/J2. Безспорно е, че те достигат тази география изначално като пратюркоезични.

Нека също да си припомним, че Hg R1b е образувана в Южен Сибир и Алатй преди 20-16 хил.г. От тази линия произхожда населението на културата Курган (началото й е около 6000 г. пр.н.е.).

Всички тези миграции на Hg R1b опустошават географията на земеделското палеонаселение в Европа и в началото на 3-то хил.пр.н.е. носителите на тази хаплогрупа се превръща в най-разпространената популация на континента, едно състояние, запазено и до днес сред западноевропейското мъжко население. Седователно, дори само по една от алтайските генетични линии на Hg R1b, преобладаващото европейско мъжко население има безспорен пратюркски произход. Включвайки и носителите на Hg R1a, която е „сестринска” хаплогрупа на R1b, очевидно пратюркоезичното население на Европа е било абсолютно доминиращо в един продължителен период до началото на по-масовата езикова флектация.

Кръвна група B се явява не-индоевропейска кръвна група. Дори днес в Европа има зони, където номадската кръвна група В е с най-висока концентрация и тя е предимно сред угро-финските народи. Също така, висока концентрация има сред някогашното хунско население, превърнало се днес в „славняско” – чехи, поляци, сърби, българи, наследници на викингите в Украйна, при някои британци и французи, които са преки потомци на пратюрките от R1b, хуно-булгарите от R1b и R1a и т.н. Разбира се, концентарцията на кръвна група В сред западноевропейците отразява миграциите на азиатскиите скотовъди в западна посока след последната вълна на тюркските миграции от 2-ри до 7-ми век от н.е. и нямат връзка с по-древните пратюркски миграции. Следователно, носителите на тази кръвна група в Западна Европа са предимно наследници на хунската експазнзия и тези концентрации на група В се забелязват и до днес в старите градски центрове, тоест, това е бил някогашния хунски военно-аристократичен елит, построил повечето от древните европейски крепости и поставил основите на европейската аристокрация. Това се забелязва още по-добре сред източноевропейците, немците и австрийците, които притежават изключително висок процент на кръвна група В. Тази необикновено висока концентрация отново потвърждава, че една голяма част от германите и централноевропейските славяноезични днес народи са наследници на тюркоезичните хуни.

 Известно е, че в древността същестува непрекъсната горска територия, простираща се от Урал до Кавказието и продължаваща до Пиренеите и Южна Франция. Това е била една непреодлима естествена бариера за някои древни мигранти, които по неизбежност разделят маршрутите си. Преселниците, тръгнали по южния маршрут днес са предците на "средиземноморския фенотип", който е предимно от кръвна група А. Много централноазиатски "праевропеиди" преминават през Урал и пренасят кръвна група В хилядолетия преди нашествието на хунну/хуните. Но, въпреки това, именно горската бариера разделя миграциите и обособява днес разликите в кръвните групи в Европа. Знаем, че резус фактор D е най-стар и е "патент" за предимно древните европейски кроманьонски ловци, което донякъде ги разграничава от по-късните номади, заселили масово континента.

Разпространението на резус отрицателна кръв играе важна роля особено в Европа при определянето на генетичната връзка между народите. Резус отрицателната част от европейското население варира между 4% на изток и 25% при баските. Сравнително висок дял "резус-отрицателни" има и в близките до Европа зони като Северна Африка и Анадола. На други континенти този дял е значително по-малък. Америка, Австралия и цяла източна Азия няма резус отрицателно коренно население. При сравнение на отрицателния дял между баските (25) и швейцарците (15) разликата е 10%. Разликата между швейцарците и източноазиатците е цели 15%. Това потвърждават и данните от лактозната толерантност. 

В този смисъл, кръвната група и съответно резус факторите са важни индикатори за палеогеографиите на миграциите и техните носители.

Югозападната миграция на носителите на пратюркоезичната Hg R1b е пряко свързана с появата на Шумер, Харапската цивилизация в Индия, първите династии на Древния Египет, както и египетските хиксоси и техните владетели, но също и с неолитната култура Стоунхендж на Британските острови, „тракийските” култури на Балканите, етруската цивилизация на Апенините и свързаните с тях „морски народи” и т.н. Всички те са култури и цивилизации, саздадени от пратюркоезичните носители на Нg R1b.