От екзоетноним туруки до политоним тюрки - I

Най-древните пратюркски етноними, свързани директно с наименованието (всъщност по-точно термин) „тюрк” са следните:

Tursha (турша, турча), Тyrsenoi (Тирсеной, Турсеной), Туркае/Турке, Тукуе, Тюкю и Тукю. 

(Тюкю и тукю се фиксират за първи път в надпис върху китайски папирус от оризова хартия - 1328 г.пр.н.е.).

"Тurcae" - турке ни е оставено от Плиний, който пише за тях, че живеят край река Танаида (Дон), един факт, твърде "далечен" от Илирия и изобщо от Балканите и Плиний ги определя като сармати (Плиний, V, 19). Същият Плиний определя изобщо turc/turcue като сарматите (Плиний, Vl, 15). За същите турко-сармати пише и великия географ Помпоний Мела: «Будините населяват древния град Гелоний. В близко съседство с тях са тисагетите и турките (турки, turcue) в обширни гори" (Помпоний Мела, ll, 19, 116). Очевидно става въпрос за територии извън Балканите.

(конкретно за политоним тюрк/гьоктюрк ще поговорим в друга статия)

Tyrsenoi (Тирсеной, Турсеной) е гръцкото име на етруските – носители на линии от Hg Y-ДНК R1b. В египетски източници името се чете като Tursha (турша, турча – носители също на линии от Hg Y-ДНК R1b). Сведенията са от времето на Рамзес III.

Туруки от Арата (3-то хилядолетие пр.н.е.) се превежда от шумерски език като „родени тури”. Етноним тюрк е конвертация на древното име турук или торок. 

В акадски и асирийски клинописни записи от 2-ро хилядолетие пр.н.е. итноним тюрк се изписва като «турукку». Описано е, че този народ е основен етнос на държавата Арата (вероятно най-древното име на съвр. Азербайджан) съществувала през 3-то и 2-ро хилядолетие пр.н.е. Шумерите много добре познават Арата и поддържат с нея отлични търговски отношения.

Същият етноним е ясно фиксиран в много акадски източници от 23-ти век пр.н.е. също и под формите «туроки» и «турки». В урартски  источници от l-во хил.пр.н.е. се среща  етноним «турухи», което е очевидна конвертация на туруки. Първата идея, че «турукку», «турухи» и «тюрк» са идентични етноними дава още в началато на 20-ти век З. Ямполский.

Според проф. А. Ходжаев през последните години китайските и японските учени провеждат съвместни изследвания върху 24-ри томната история на Китай ("Ерши си ши" - "History of twenty-four dynasties", 1997). Те достигат до извод, че етноним (термин) тюрк в най-различни варианти се среща в китайските източници, започвайки от 2205 г.пр.н.е. (Ходжаев, 2003, стр. 178), което приблизително съвпада по време с асирйските текстове за турукку.

«Турукку» в асирийските източници не нищо друго, освен различно прочитане на полиетноним «тюрк» или «турок» на ассирийски език, хилядолетия преди да се превърне в политоним черз гьоктюрките и тяхната империя през 6-ти век от н.е. Този етноним на различни езици звучи съответно и различно, но от особено доказателствено значение (освен генетичните миграции и т.н.), че турукку=тюрк е фактически безспорен факт, е потвърждението и от хотанските текстове, където  «тюрк» е описан като «ттррука», което пък по време, смисъл и значение съответства на турукку в асирийските сведения.

Също така от особено съществено доказателствено значение е клинописното писмо на асирийския цар Ишме-Даган I (1797 — 1757 г.пр.н.е.), владетел на Ашур, в което той пише: “Що се отнася до Шушари, ние не можахме да го защитим и нейното население изпадна в паника. Нека посланникът обясни ситуацията. Турукку под предводителството на Лидай разрушиха вече два града...".

Първите сведения за турки/туроки очевидно са асирийски и са от 2300 г.пр.н.е., докато съответно първите сведения за булгари/болгари, т.е. в съвр. вариант "българи" за от 3-ти и 4-ти век от н.е. Една "малка разлика" от 2700 години. Налице са, както споменахме и китайски папируси от 1328 г.пр.н.е. за тюки/тюкю/тукуе/тюкуе, т.е. фактически за тюрките сака-Со, а китайците нямат буква "Р", с което и наименованието се фиксира и доказва не само напълно хронологично, но и лингвистично.

Известни са египетски папируси от 1300 г.пр.н.е. (приблизително по времето на китайските сведения за тукуе) с описание за народите Турча и са анализирани от най-големия съвременен лингвист проф. Марио Алинеи, който доказва и официално признава, че става дума за турки/тюрки. Освен това и генетиката безспорно потвърждава тези заключения. 

Плиний съобщава (том V, стр.19), че край река Танаида (Дон) вливаща се в морето чрез две устиета живеят сармати, по преданията - потомки на мидяните. Сред тях Плиний споменава турки - туркуе (лат., том. Vl, стр. 15). Плиний живее през 1-ви век от н.е. Ние не разполагаме с  по-древно сведение за булгари/болгари/българи дори и от това на Плиний за сарматските тюрки. 

Ето какво пише географът Помпоний Мела, живял също през 1-ви век от н.е.: "Будините населяват древния град Гелоний. В близко съседство до тях живеят тисагетите и турките, но в обширни гори". (Помпоний Мела, II, 19, 116).

От съществено значение е и безспорният факт, че на акадски език записаното като "туруку" се чете като "турку”.

Туркае/Турке като етнонимна форма много вероятно е неправилно. Това име е записано от Помпоний Мела и Плиний, но е твърде късно - от началото на новата ера и визира само едно племе сред сарматите в Северното Причерноморие. Въпреки това, сведението е отличен ориентир за георграфския регион, защото така откриваме немалко подобни или сходни етноними, като например тавро/тауроскити - планинските скити и т.н. Ето защо трябва да правим анализите в хронологична последосвателност, като древните етноними се "разшифроват" чрез палеолингвистиката, защото най-важен показател за етнонимната генеза е конкретно на какъв език се превеждат тези наименования, включително хидронимите, епонимите, ендоетнонимите, теонимите, антропонимите и т.н. Също така, дали те са по същество екзоними - външни или са преобладаващо ендоними – вътрешни, т.нар. самонаименования. Следователно, за обективното изседване не е важен кога се появява даден етноним или полиетноним, а на какъв език говорят съответните народи, каква култура притежават, какви са погребалните им традиции, божествените пантеони и т.н., докато стигнем и до генетиката, която завършва или започва изследванията (въпрос на подход и методология). 

Най-древни сведения за тюрки имаме още от асирийците, повече от 2 хилядолетия пр.н.е., но това е много вероятно единствено "екзоетнонимно сведение" и няма директна връзка с по-късните огузки кок-тюрки/гьоктюрки. Всякакви етноними могат да се открият и всички те да отговорят за едни и същи народи в различни епохи и географии, ето защо са изключително важни данните от лингвистиката и генетиката. Например, няма никакъв вариант да се оспорва предположението траки=тюрки или обратното, защото персите са ни оставили единствените и безспорни конвертации: етрак=атрак, където и двете наименования са с аглутинативни пратюркски езикови корени и определят едни и същи поселения западно от тях в Мала Азия и Балканите.

Немалко изследователи свързват тюрките с "хаганатските гьоктюрки", а не с древните пратюрки и техните очевидно-съответсващи етноними и политоними, както и сходна генетика по линии на поне пет мъжки хаплогрупи формирани в тюркоезичната среда на Централна Азия. Гьоктюркският хаганат е империя създадена само от 9 огузки общини едва през 6-ти век от н.е. Общините стават известни като Кок-Тюрк (гьоктюрк), т.е. "небесните могъщи" или по-точно: "могъщото небе", което очевидно не е етноним нито за всички пратюрки, нито дори за тези 9 огуза, защото е типичен политоним. Твърде неправилно е схващането, че етноним "тюрк" се появява първо сред тях, тъй като безспорно първоначално етноним „тюрк” не произлиза от Гьоктюркската империя, а се превръща десетилетия след основаването й в обединителен политоним, чрез разширението на Гьоктюркската държава и дълго време е във формата "гьоктюрк". 

Политоним „тюрки” (широко популяризиран в литературата вместо по-правилното „гьоктюрки” и ставайки известен едва през 6-ти век) има както западна, така и източна древна еволюция още от 3-то хил.пр.н.е. и не е свързан с формирането на Гьоктюркската държава.

Тур е патримониум дори и за Шумер. Ето защо политоним „тюрки” от 6-ти век е само една поредна проекция във времето на най-древния запазен в историята етноним, придобил политонимен смисъл и значение едва през 6-ти в. от н.е.

Както вече споменахме Плиний съобщава, че "...край бреговете на река Танаида (Дон), където се влива в морето чрез две устия, живееятв сармати, които според преданията са потомци на мидяните" (Плиний, V, 19). Плиний пише, че сред тези сармати живее и племето турке (VI, 15).

Пропагандираното внушение, че тюрките се появяват през 6-ти век от н.е.  изобщо не е вярно, защото тогава се появяват конкретно гьоктюрките - "небесните и могъщите", чиято държава разпространява политоним "тюрки" в географията. Всъщност, деветте огуза/общини обединени от Бумин каган като Кок-огуз създават една нова държава, чието име е от кок/гьок - "небе" и тюрк - "могъщ, силен". Но освен тези девет огуза, остават още поне 15, плюс още съответно 30 огура. Някои от тези общини са обединени по-късно от Бумин и брат му Истеми.

Всички народи, които говорят език, станал по-късно известен като тюркски език, могат да се определят като прототюрки, независимо дали участват в основаването на Тюркския хаганат или попадат в неговите граници на по-късен етап, или изобщоно никога не попадат. Всички народи, които имат древна религия, идентична на пратюркската, плюс идентични символи, културни и държавни характеристики, заедно и с език, който става известен като основа на "тюркската езикова група", са прототюрки, превърнали се в "тюрки", което е по смисъл и същество политоним. Племенното обединение, носител на политоним "булгари" говори изначално прототюркски - огурски език, като има същите характеристики и по-голяма част от тях не само попада в рамките на "хаганата" двадесетина години след основаването му, но ЗТХ става основно населен с племена, носители на политоним булгари – барсили, хазари, оногури и т.н. Тези племена изграждат, раширяват и управляват ЗТХ до първото му рухване и капитулация пред китайците около 656 г. В такъв случай, освен че говорят прототюркски огурски език, тези хора са и „политически тюрки” точно толкова, колкото и гьоктюрките от деветте кок-огуза – основателите на държавата Тюркски хаганат. След разпадането на империята създават и държавата Оногурия („втора” Оногурия/Велика Булгария), която политически, етнически и династично онаследява ЗТХ. Следователно племената от политоним булгари са едновременно прототюрки и по-късно съответно „политически тюрки” по всички показатели и харатеристики. В този смисъл, поради носителството си на най-древния и диференциран огурски прототюркски език, станал известен по-късно като тюркски, прабулгарите са и най-древните „политически тюрки”. Източните тюрки от кок-огузите създават Гьоктюркската държавност, а западните – т.е. булгарите, разширяват тази държавност и фактически я превръщат в империя, а скоро след това и управляват ЗТХ.

Теофилакт Симоката описва угорите (угри) като могъщи и многочислени, но не желаещи да станат част от империята на гьоктюрките. Те отстъпва на запад, преминават Волга и се превръща в „авари” или т.н. „вархонти”. Северокавказските племена барсили, уннугури (оногури) и савири – вече под политоним булгари и съответно като основно население на „първата” Оногурия, приемат тези "псевдоавари" като аварите - "а-ба", от които савирите/сабирите бягат век по-рано. 

Пратюркските курганци, като например по-късните такива – скити и сармати (конвергентни екзополитоними) са преобладаващо от Hg R1b1, но също ограничено в някои находки и от Hg R1a и G2. Траките са предимно от клнове на Hg R1b и твърде ограничено от R1a, етруските – основно R1b, (т.е. целия етруски военно-аристократичен елит), египтяните – военно-аристократични пратюркски елити – R1b от епохата на хиксосите и след нея. В  регионите на Северна Африка и Междуречието в разглежданите епохи няма наличие на R1a. 

Тези генетични носители (R1b) в Европа подчиняват и контролират палеоевропейското краманьонско население от Hg I и Е, както и вече мигриралата там популация от J (както знаем, Hg I и J са били обща, т.е. свързана Hg IJ в Мала Азия, а преди това част от също общата Hg IJK, формирана в Близкия Изток).