Страници

четвъртък, 30 юни 2016 г.

Някои културни специфики на пратюркската миграция в Евразия - I


Разширението на пратюркската Курганна култура променя основно и изобщо палеокултурата на Евразия, докато от един период не поставя началото и на принципно нов еволюционен етап. Някъде това разширение е „мирно”, на други места (в повечето случаи) – принудително, поради неизбежността на обстоятелствата съпътстващи всяко едно голямо и продължително преселение в историята. Така или иначе, симбиотичните връзки с местните транспарантни култури и поселения са едновременно ограничени, но и поради това най-разнообразни в доминативен смисъл, както във всяко ново „еволюционно депо. Още след „първата среща” между местните и новодошлите се появяват съответно и първите генетически следи и културно влияние на скотовдъните племена от Централна Азия, както и техниките на изкуството и ритуалите им. Тези влияния се отразяват върху аборигенните поселения в уседналите селскостопански общини, докато обратни такива не се забелязват – новите заселници проявават еднопосочност и удивителен консерватизъм в този „обмен”.

 Постепенно в обширни европейски географии мъжките хаплогрупи I и Е са изместени от новопоявилите се носители на R1b и по-ограничено на R1a.


 Относно районите на курганите, например тези на скитите, личи ясната идея, че това е мястото, където царете и аристокрацията им са "естествено" у дома си, т.е. където са очевидни егрегорите за "първоначалното им жилище". По същия начин и монголите в по-късни времена погребвали мъртвите си в зона с ограничен достъп, например в Алтай, която те считали са своя свята земя. Същото правят и хуните в Отукен, тюрките в Гьоктюркската империя, но също и булгарите – оногури/утигури и кутригурите в Северното Причерноморие, Кавказието и Балканите.



Нека отново си припомним, че между 16/15 хил.г. пр.н.е. в Южен Сибир/Алтай се формират линиите на Hg R1a1 и R1b1 (алели) от пратюркоeзичната Hg R1. Предполагаемо около10/9 хил.г.пр.н.е. се появява миграция на една част от линията на Hg R1a1 през Мала Азия към Европа, която вероятно става един от „носителите” на вариант от пра-пра-ПИЕ, тоест тези хора проговарят на флективен земеделски език, усвоен при хилядолетния им престой сред земеделската среда на Hg J2. По същото време отново от Южен Сибир/Алтай някои от носителите на тюркоезичната Hg Y-ДНК R1b мигрират в района на Волго-Уралието.  Докато „западната миграция на част от носителите на Hg R1a1 предполагаемо преминава от Мала Азия на Балканите и остава в Европа до края на 6-то и началото на 5-то хил.пр.н.е., то  далеч преди „изтелянето” им от Европа и по-конкретно между 6800-5000 г.пр.н.е. пратюрките от Hg R1b1 вече са заели "плътно" Средното Поволжие, Самара и Хвалинск, след което се появяват  курганните култури в Източна Европа, като например "Ямна култура". Следователно, носителите на флективен език от Hg R1a1 се оказват „на запад” от носителите на Hg R1b1, разположени по това време в Източна Европа. В същото исторично време, в един период между 6/4 хил.пр.н.е. част от „курганците” носители на Hg R1b1 преминават Кавказ и се оказват в Източна Мала Азия, постепенно заселвайки на юг земите в Междуречието, поставяйки началото на една велика цивилизация, станала известна по-късно като Шумер, а друга тяхна линия продължава до Югоизточна Европа и Балканите – алел R1b1b2 (тази линия е основната генетична характеристика на „траките), но също достига до Египет, създавайки и египетската цивилизация. В Мала Азия носителите на пратюркоезичната Hg R1b създават култура „Чатал Хююк” и по-късно, заедно с мигранти от Hg R1a1 и нейното продължение - култура „Винча” на Балканите. Между 3700/2000 г.пр.н.е., тюркоезичните носители на Hg R1b създават Ботайската курганна култура в Северен Казахстан (по-кокретно в периода 3700-3100 г.пр.н.е.) и по последни данни именно там около 3500 г.пр.н.е. е извършена първата доместикация на коня (Archaeology, Jan-Feb 2010). Носителите на „Ботайската култура” са, както споделихме, носители и на Hg R1b (според напълно доказани данни с датировка 3700-3100 г.пр.н.е.). В този контекст, според една от „индоевропейските” версии, носителите на предполагаемо „флективоезичната” част от Hg R1a1 се появяват в същата тази география, но „очевидно” по тази логика след повече от 2 хиляди години, като това ги поставя в неизбежността да мигрират от запад на изток през тюркоезичната среда на Източна Европа и степите на съвременен Казахстан, „промъквайки” се към Индийския субконтинент.

Създателите на Халафската култура – Чатал-Хююк – Култура Винча – ("пеласги") са носители на Hg R1b и ограничено на Hg R1a. Също така и ранните земеделски култури на север от Балканите са най-вероятно на носители на Hg R1a и R1b, с известни частични „метисизации от палеоевропейци-кроманьонци - Hg I и Е. На Балканите сред ранните култури попада и Старчево-Кришската култура. Представителите именно на тази култура първи използват пиктографската примитивна писменост. Тези хора са били носители на Hg R1b, които по-рано са възприели от техните „братя” от Hg R1a някои технологии, като например добива на метал. Сравнително лесно е проследяването на пренасянето на тези „иновации”, примерно в района между Волга и Дон, в Кавказието, а оттам в Месопотамия, Египет, Европа, Централна Азия и Китай. Тези „иновации” фактически следват разпространението на пратюркската курганна култура. Следователно, именно носителите на Hg R1b притежават пълния асортимент от цивилизационни постижения, които разпространяват по света, като сред тях са пиктографската азбука, календарът, колелото, металургията и много други. През Кавказието първо преминали носитеите на Hg R1b, след това същите преминали на Балканите, основавайки Старчево-Кришската култура, а едва след тях преминали носители на Hg R1a, които заедно с първите носители на Hg R1b създават също и Халафската култура. След тази миграционна вълна настъпва поредна такава от носители на Hg R1b, които саздават Шумерската цивилизация. След тях отново преминават през Кавказието миксирани групи от Hg R1b и Hg R1aхуритите и хиксосите. Наред с това би трябвало да приемем неизбежното и очевидното, че носителите на тези „сестрински” хаплогрупи мигрират или заедно или в последователност по едни и същи маршрути, като безпроблемно са разбирали езиковите си диалекти. 
Да се „върнем” отново около 3300-3000 г. пр. н.е., когато тюркоезичните носителите на Hg R1b1 вече масирано заселват и Югоизточна Европа с Балканите, но също Близкия Изток, Ливан и Палестина. Около 3000-2900 г.пр.н.е. завършва курганизацията на Европа и континентът става преобладаващо тюркоезичен. Около 2000-1900 г.пр.н.е. почти цялата европейска география е населена от носители на Hg R1b, като само в някои ограничени райони се запазват представители на палеоевропейската кроманьонска Hg I и съвсем незначително (на Балканите) – също и на Hg E. Една голяма миграция на Hg R1b преминава край бреговете на Северна Африка, прехвърля се в Иберийския полуостров, като го курганизира, поставяйки началото на културата на камбановидните чаши. Тази миграция се осъществява след епохата на хиксосите, тюркизирали Египет и представлява носителите на хаплогрупата на пракелтите и праиталиките, бъдещите създатели на келтската и италийската култура – съответно също носители на Hg R1b.


Част от келтите мигрират от запад до Балканите през първата половина на 1-во хил.пр.н.е.


Знаем, че културата на камбановидните чаши по-късно мигрира масирано от запад на изток и се разполага от Балтика до Черно море. Именно нейни носители около 4500-3000 пр.н.е. преминават през Кавказ, а около 4200-3000 пр.н.е. се разселват отново из цяла Европа – „курганците пракелти и праиталики, които преминават и през Балканите. Някои от техните „линии” се концентрират в Центарална Европа, а други на Апенините. Около 4200 г.пр.н.е културата на камбановидните чаши се разпространява и в Скандинавия – отново пратюрки/курганциHg R1b