Страници

петък, 11 декември 2015 г.

Генетичният ландшафт на Hg Y-ДНК R1b в географията на първите цивилизации - II

Както вече споделихме, една от прототюркските хаплогрупи - R1b се формира в Алтай/Южен Сибир най-късно преди около 16 хиляди години, което я превръща в „най-младата” сред първоначално пратюркоезичните хаплогрупи в еволюцията, т.е. от „родените” сред пратюркоезична среда и следователно „оригинални” носители на този език.

Някои от носителите на други хаплогрупи, като например част от Hg JG и С, също проговарят на пратюркски език, като се тюркизират  още преди хилядолетия, но този процес се раеализира много по-късно от алтайските/южносибирски Hg клас R и Q, които са били „родени” като изначално пратюркоезични. На какъв „език” са говорели носителите на другите Hg станали пратюркоезичини на едни по-късен етап е трудно да се отговори, но вероятно първоначално на някаква архаична комуникационна форма от незначително количество звукове свързани с прехраната и размножаването, с изключение на част от Hg J2, която проговаря на флективен земеделски език в Мала Азия.

След твърде продължителен времеви период, примерно приблизително около 8-9 хил.години, една сравнително голяма група носители на Hg R1b (всички те пратюркоезични) се придвижва до района на Средна Волга и Волго-Камския регион. Тази някога голяма концентрация съответно от тези генетични носители е очевидна и до днес, където се е съхранила в съвременните етноси въпреки многото еволюционни превратности. 

Сред самоопределящите се днес като „етнически руснаци” 5% са носители конкретно на пратюркозичната линия Hg Y-ДНК R1b1 с общ „прадед” средно на около 6500 години (изключително древен за географския регион), което е с хилядолетия преди по земите на „източноевропейските степи” да се появят каквито и да било носители на ИЕ езици. Този факт е и сред многото доказателства, че прототюрките стават по-късно "ядрото" на „славяните/словеноезичните”.


Народите от хунну са носители предимно на Hg R1a и R1b.


Нито Hg R1a1, нито индоевропейците (езикова, а не етническа или расова група) имат някакво отношение към културите средневолжкасамарскахвалинска и древноямна (курганната), чиито основи са положени от миграции на пратюркоезични хораПридвижването от изток на запад на «курганната» култура, тоест от Централна Азия и Волго-Уралието към Европа, но също така и на югозапад и на изток към Източна и Южна Азия, са били миграции на пратюркоезични хора, а не на "индоевропеизчини". В този смисъл и съответно в очевиден географски аспект Hg R1b в Европа разделя Hg I на два основни региона - Скандинавски и Балкански


Различни проучвания на древни ДНК се опитват да възстановят движението на населението в Азия, например от Европа на изток и по-специално към Китай и Монголия (Oota и сътр., 1999; Wang и сътр., 2000; Keyser - Tracqui и др., 2003). Резултатите от тези проучвания  показват обратното -  древните жители не демонстрират никакъв "афинитет" към палеоевропейския генофонд, като наприер Hg I (станала палеоевропейска, но формирана в Мала Азия и Близкия изток), нито към Hg Е (станала палеоевропейска, но формирана в Африка). Следователно, носителите на тези, условно определени за „палеоевропейски” Hg се настаняват в Европа десетки хиляди години пр.н.е. и нямат никакво етно-цивилизационно отношение към конкретна съвременна народност и т.н., а представляват генетичното наследство на онези хора, станали по-късно популярни в науката като "кроманьонци" и днес генетично представени във всички европейски държави.

Хаплогрупа R1a, както изяснихме, се приема като даказано създадена в Евразия (конкретно в Централна Азия) и по-точно в степите на Южен Сибир и региона на Алтай преди около 20 хиляди години. Предполага се, че част от линията на Hg R1a1 е разпространена сред първите хора проговорили на ПИЕ-език, формиран през 4-то хил.пр.н.е. Много вероятно тези генетични носители са сред малцината оцелели от касапницата по време на епохата на "раздробените черепи" в Европа, когато носителите на R1b и съответно на курганната култура настъпват в централните региони на континента. Тази конкретно оцеляла генетична линия в момента е намерена в Централна и Западна Азия, Северна Индия, като много силно е изразена сред тюркското население, но също и сред славяноезичното в Източна Европа. 

Нека да обобщим: хаплогрупа R1b е доказано създадена в Централна Азия и конкретно в степите на Южен Сибир и в региона на Алтай, точно както и нейната по-голяма „сестра” Hg R1а. Поради това и някои изследователи допускат, че праезикът на америндите е пренесен от Hg R1а, което е очевидно невярно. Но именно "другата сестра” на Hg клас R - хаплогрупа Q пренася масирано този древен език в Америките, което и доказва, че този праезик е бил говорен от носители на няколко „роднински” Hg. След като Hg R1b се сочи за  безспорно пратюркска, то тази група едва ли е изчакала няколко хиляди години в немота и глухота”, за да проговори именно на този пратюркски език, а не на "някакъв друг". Между 45-15 хиляди години пр.не.е пратюркският език е мигрирал към Америките с носителите на Hg P и Hg Q най-малко чрез три миграционни вълни, като вече е бил дстатъчно оформен и разговорен сред алтайските ловци
Да си припомним, че днес Hg R1b  е разространена най-много в Европа, преди всичко в Западна (англичани, французи, немци, испанци, италианци...), но също и в Урал (някои от древните тюрко-прабулгарски земи, откъдето са „тръгнали” към Европа курганните култури). Заедно с тези основни ареали, хаплогрупата е „добре представена” и в нейната „родина” Централна Азия – Южен Сибир/Алтай, също в Източна Европа и Балканите (някогашното „тракийско население”), в Северна Африка – древните египтяни, но също и в някои съвременни арабски страни, като Ирак и Сирия, където в древността са били „разположени” шумерите.


Хаплогрупа R1b произлиза от „алтайския” Hg клас R1, също както и нейната „сестра” Hg R1a. Всичко това доказва, че носителите на Hg клас R1 са били прототюркоезични, а по-късно някои от тях стават и прото- индоевропезични.

Разбира се, езикът не е единствено писменост, нито е „пренасян” от една единствена хаплогрупа. Обективната логика ни подсказва, че ако един род, който се идентифицира с конкретна хаплогрупа по консервативния маркер на Y-хромозомата, то той е съществувал десетки хиляди години използвайки даден език преди да използва която и да било писмена система. Например, родовете на пратюркоезичните Hg R1a и R1b в родължение съответно на 20 и 16 хиляди години са говорели тюркски език, преди една част от Hg R1a1 да проговори на флективен, заменяйки аглутинативният. Естествено, тези езици не се появяват със създаването на която и да било писменост, но най-вероятно представителите именно на тези пратюркоезични хаплогрупи създават първите писмени системи, както това ни доказва шумерската писменост на носителите на Hg R1b и на балканските пиктограми – Hg R1b и R1a.
 Отново обективната логика ни подсказва, че тези хаплогрупи са носители на пратюркски езици още от самото си „раждане” в пратюркоезичната „южносибирско-алтайска” среда на Hg P и особено на Hg Q, които се явяват „майчини” и „сестрински” за първите и които съответно по-късно продължават развитието на своя пратюркски език. Това особено беспорно се доказва по далеч по-ранното „раждане” на Hg Q от това на „сестринския” клас Hg R1, както и с миграциите на първата в Новия свят.

Сега нека проследим някои миграции на Hg R1b1b2, която като линия на алтайската/южносибирска Hg R1b произлиза от „мутации” в Кавказието и мигрира към Европа. Общите й предци са живели около 4 хил.г.пр.н.е. в Кавказ, 500 години по-късно се откриват в Мала Азия, 200 години след това в Близкия Изток и около 2000 г.пр.н.е. те вече са в Европа. Следователно, европейските хаплотипи на Hg R1b1b2 са относително „млади”, но именно те навлизат с една от поредните прототюркоезични миграции и това е именно миграцията Мала Азия-Балканите, която по-късно е пряко свързана с миграциите на част от същите тези хора, но вече като „етруски” към Апенините и Сардиния, като нейни носители се откриват дори в Пиренеите и Британия.

Всички анализи и разчети на този хаплотип доказват, че както неговите европейски, така и азиатските му субклади имат общ азиатско-алтайски прародител на около 16 хиляди години. Това, разбира се, не е „крайната” времева граница на появата на пратюркските аглутинативни езици, защото „сестринската” Hg R1a е с „възраст” около 20 хиляди години. Наред с това ние разполагаме със сведенията за америндите, които от своя страна са се отделили от останалите пратюрки/праалтайци повече от 30 хиляди пр.н.е. и като носители основно на Hg Q пренасят пратюркския език в Новия свят поне десет хиляди години преди „раждането” на Hg клас R1.



Нека си припомним, че преди 30-40 хил.години хората не са били повече от два милиона в целия свят и подобни самоотвержени пътешествия из цялото земно кълбо са твърде абсурдни, не по-малко от предположението, че тези два милиона души са говорели и на няколко различни езика. Затова ние възприемаме появата на един прото-цивилизационен масив, първоначално ограничен между Алтай и Урал в най-дълбока древност, който постепенно е мигрирал първо в Америките и след това към Европа.