Генетичният ландшафт на Hg Y-ДНК R1b в географията на първите цивилизации - I

Предположението, че част от носителите на Hg Y-ДНК R1b започват своя път от Южен Сибир/Алтай преди около 16 хиляди години и се повявяват в Мала Азия преди около 5500 години е напълно обективно-логично и съответно е подкрепено от сведенията на геногеографията и палеогеографските миграции. Очевидно е, че това е била миграционна вълна от пратюркоезични племена, заселили Мала Азия и съответно Балканите от югоизток. Тази миграция е разклонение на основната такава на хаплогрупа Y-ДНК R1b, чиито носители се заселват в региона на Волго-Уралието 1500 г. по-рано. 

Изобщо, носителите на Hg Y-ДНК R1b заселват първоначално масирано Източна и Югоизточна Европа мигрирайки именно предимно от Волго-Уралието (изначално "алтайска" генетична миграция към Волга и Урал), а по-късно двете основни миграции на Hg R1b ще заселят почти цяла Европа по мъжка генетична линия. 

Миграцията към Мала Азия и респективно към Балканите е отделна от общото настъпление на същите курганни пратюркски култури от Източна Европа по векторите „Източноевропейски степи” – Централна, Западна и Югоизточна Европа. Ето как на Балканите се „събират” две миграции на Hg R1b по съответно два различни географски маршрута, но с общ първоначален „изходен пункт” – Южен Сибир/Алтай. Много вероятно хората от миграцията Южен Сибир - Мала Азия - Балкани проговарят на флективен пра-пра-ПИЕ език, озовавайки се неизбежно сред земеделската среда на Hg Y-ДНК J/J2 в Мала Азия. Те обаче пристигат в тази среда като пратюркоезични. Ние логично допускаме предположението, че сред тях има представители и на друга генетична линия, а именно на Hg R1a. Значително по-различна логика би била тази, ако от Мала Азия не е имало миграция към Балканите, като именно на този полуостров се проговаря първия „протославянски” език, но все още „неизвестно от кого и как”, което би било същевременно и в пълно противоречие на приемствеността между културите от Мала Азия (напр. Чатал Хююк) с тези от култура Винча, което пък изобщо би било абсолютен историчен антагонизъм и съответно пример за хаос в логиката на еволюцията.

През последните години на 20-ти век  стотици мумифицирани хора са открити в район на Таримския басейн в Синдзян-Уйгурия (Северозападен Китай), които се датират между 2000 г. пр.н.е. до 200-300 г. от н.е. Тези мумии се отличават с европейски черти (например руса или червеникава коса и прави носове) и разкриват древен "европеиден" субстрат, присъствал "далеч" в източната част на Азия (Mair, 1995) и находките са за носителство на Hg R1b от „уйгурската линия” на по-късните хуно-булгари и частично на Hg R1a, също една от линиите на бъдещите хуно-булгари. Наред с това, Хемфил (1999) и Хемфил и Малъри (2004) отбелязват някои "черепни" сходства между "таримските мумии" и популации от Южна Азия. Според анализите на древните мтДНК на някои от тези останки (Francalacci, 1995 и 1998) доказват, че те съдържат известни "европейски" генетични линии. Предполага се, че присъствието на тези лица, макар и ограничено в тази география е свързано с изолиран език, като например тохарски (Hamp, 1998). Същевременно този език има определени сходства с праформите на арменски, тракийски и фригийски езици, но също и с тези на хетите и келтите (т.е. с носители предимно на Hg Y-ДНК R1b, R1a и J2, което и докзава първоначалната география на мигрирацията му, който и език е определен по-късно за вероятен „тракийски”). 

Тохраският език оцелява в тази област до началото на 2-ри век от н.е. (Ruhlen, 1996). В този смисъл, една миграция от пратюрки, но вече придобили начални форми на флективни езици се "забелязва", макар и ограничено още през 2-ро хил.пр.н.е. в Таримския басейн. Тези проучвания са показали, че всички от съвременните популации от Централна Азия са генетично изключително разнородни и с наличието на добре диференцирани източни и западни „евразийски родословия”, но всички те произлизат от древните пратюркоезични генетични линии. Наред с това, налице са и езиковите данни от осъществените миграции в Америките датиращи на повече от 45 хиляди години, т.е. от времето преди "отварянето" на Беринговия пролив и следователно мигациите са били осъществени хилядолетия преди „появата” му, т.е. най-късно около 15 хил.г.пр.н.е. Тоест, праезикът се е разпространил не единствено върху носителите на една хаплогрупа, а върху най-малко още четири. Очевидно е, че съхранението на около хиляда, условно наречени „пратюркски”, а всъщност изобщо тюрко-алтайски думи сред америндите/индианците безспорно ни докзава на какъв език са говорили тези най-древни южносибирски поселения, независимо от носителството на различни хаплогрупи и конкретно първоначално в Южен Сибир/Алтай и, очевидно, далеч преди тяхното по-късно разселване в Америките и последвалото такова към Европа и Мала Азия.

Да си припомним, че хаплогрупа Y-ДНК R1b е образувана в Централна Азия и по-конкретно сред степите на Южен Сибир и сред планината Алтай преди 20-16 хиляди години. От тази линия произхожда населението на културата Курган (началото й е около 6000 г. пр.н.е.) в Източна Европа (Волго-Уралието/Северното Причерноморие). Тази Нg е известна също и с опитомяването на коня. Придвижвайки се в западна посока, носителите й разширяват ареалите на генетичния си ландшафт от изток на запад, т.е. от Волго-Уралието до Понтийските степи. След това генетичната миграция продължава разпространението си към останалата география на Европа и се разселва най-масирано в западните региони на континента, но също и в централните, Иберийският полустров, Апенините, Скандинавия и Балканите. Едно нейно разклонение мигрира по „средиземноморски маршрут”. Всички тези миграции на Hg R1b унищожават почти цялото земеделско кроманьонско палеонаселение (Hg I и Е) в Европа още в началото на 3-то хил.пр.н.е. Hg R1b се превръща в най-разпространената хаплогрупа на континента, състояние, запазено и до днес в „европейската популация” по мъжка линия. Това ни подсказва, че само дори по „алтайската” Hg R1b, преобладаващото европейско население е с пратюркски произход, без изобщо да включваме данните за Hg R1a, която е нейната „сестринска” и съответно също алтайска/южносибирска и изначално пратюркоезична хаплогрупа. 

Хаплогрупа R1b се открива и в т.нар. "модален атлантически” хаплотип (HG1) и е една от хаплогрупите, които се идентифицират с носителите на не - ИЕ езици от Евразия, като тази идентификация продължава за всичките й носители поне до 5-ти в.пр.н.е., като едновременно с това е типичен пример за генетично носителство за една голяма част от народите от пратюркския езиков ландшафт. Напълно логично и разумно (освен също и научно) Hg R1b може да се свърже с една от най-продължителните линии на „алтайско-южносибирското" етно-лингвистично семейство, като нейните носители заселват цяла Европа още по време на „курганната експанзия”. Наред с това, носители на други пратюркоезични Hg се разпространяват отново от Алтайския регион/Южен Сибир в западна и южна посока и тяхната лексика се открива в дравидският, уралският и на изток особено силно в американо-индианските езици (т.е. сред америндите). 

След времето на заселване на Америките през сухоземната връзка преди образуването на Беринговия проток, ние откриваме носителство на пратюркоезичната/алтайска Hg Y-ДНК P и най-вече на нейните „дъщери” Hg Q в „Новия свят” и Hg R1 - R1b и R1a в Евразия, като особено впечатление правят носителите на тази генетика сред древните градски неолитни култури, като например Чатал-Хююк (носители на Hg R1b) в Мала Азия. По-късно тези генетични маркери се откриват и сред приемствено-родствената й култура Винча в северната география на Балканите (носители на Hg R1b от Чатал Хююк и на Hg R1a1), която е разрушена от голямата миграция на курганната култура от носители на Hg R1b/R1b1 със съпътстващо МтДНК от клас Х.

Ние напълно основателно бихме свързали с носителите на пратюркоезичнта Hg R1b също така и появата на Шумер, Харапската цивилизация в Индия, първите династии на Древния Египет, както и египетските хиксоси и техните владетели, но и неолитната култура Стоунхендж на Британските острови, „тракийските” култури на Балканите, етруската цивилизация на Апенините и т.н. Всички те са култури и цивилизации, саздадени от пратюркоезичните носители на Нg R1b - хаплогрупа, формирана първоначално в Алтай/Южен Сибир.

Известната и най-древна градска култура Чатал-Хююк в Мала Азия (7500 - 5700 г. пр.н.е.) е създала всички атрибути на цивилизацията с изключение на писмеността, която съответно е създадена по-късно от нейната родствена-производна култура - Винча, основана от същите генетични носители.

Първата примитивна форма на безсистемна „пиктографска писменост” се открива във Винча, създадена от миграция от Чатал-Хююк на носители на Hg R1b, докато първата писмена система с азбука е създадена по-късно в Шумер, също от носители на Hg R1b. Тази първа градска култура абсолютно доказва и своята производна във Винча - мигрирали от Мала Азия на Балканите носители на Hg R1b, по-късно частично смесили се с миграция на "сестринската" й Hg R1a1.

За разлика от Hg R1a, езиковото и времевото поле на реализация на „сестринската” й Нg R1b и особено в „най-дълбока” древност, е много по-различно във времето и преди всичко в европейската им реализация, независимо, че географията на разпространение е принципно една и съща. Това предполага, че от един период двете силно родствени генетични линии реализират и едновременна еволюция в няколко географски региона извън Европа, поне преди 5-ти век от н.е. Независимо от тези бъдещи „пресичания”, в древността има съществени разминавания във времето и тази дистанция е причина за твърде много грешки, особено на историците и колегите им археолози. Тези грешки объркват временно дори лингвистите, докато през последните години генетиците и геногеографите не поставят „всичко на мястото му”. Продължителното възприемане на пратюрките за индоевропейци и обратно – индоевропейците за пратюрки, е не само сред най-погрешните тълкувания на историята, но и една от основните причини са най-трайно объркване на любознателните умове. Всъщност, както вече добре знаем, „нарочените” за индоевропейци и заселили масово цяла Европа в продължение на няколко хиляди години, са били в действителност пратюрки от тюрко-алтайските Hg R1b и по-ограничено от Hg R1a. Тези фундаментални заселвания на континента (също и на почти цяла Евразия), особено по време на курганизацията на Европа и огромни региони от Азия, допринасят за почти пълното изчезване от европейската география на палеоевропейските Hg I и Hg Е ("палеоевропейски” в условен смисъл поради по-ранното им разпространение на континента), както и за някои частични и временни генетични симбиози. Именно прототюрките се превръщат в обърканите представи на някои изследователи в „първите индоевропейци”. Независимо, че тази миграция е само една сравнително малка част изобщо от пратюрките и, също така съответно независимо, че една съвсем незначителна част от тях са и носители на линия от Hg R1a, популациите на тези генетични носители в Мала Азия и Европа след време ще проговорят на флективен земеделски език, взаимстван първоначално от малоазийските земеделски поселения на Hg J2 чрез усвояването на агрикултурната терминология. Така много учени дълго време погрешно ще вярват, че «курганизацията» на Европа е «индоевропеизация», преди генетиката и лингвистиката да докажат, че това всъщност е „тюркизация”.

Няма никакъв метод, чрез който езиково семейство да се идентифицира с етническо или расово, независимо от внушенията на някои съвременни креационистки изследователи. Невъзможно е и конкретна генетична линия да бъде патент само за една определена древна популация извън логиката на езиковото семейство, сред което обаче винаги се наблюдават представители на три-четири или повече генетични носители. Следователно "етничността" не е притежание на определена генетика, както и обратното, а изначално цивилизациите са свързани с общи езикови семейства, идентични или сходни култове, художествени стилистики и развитие на технологиите, което постепенно довежда до създаването на първите цивилизационни ареали.