Hg Y-ДНК R1a и флективните езици

Според някои хипотези, между 4000-2000 пр.н.е. част от носителите на Hg Y-ДНК R1a1 и предполагаемо онези от тях проговорили на флективен земеделски ПИЕ език се насочват от запад на изток към Южен Урал и Южен Сибир, тоест, отново попадат в древната си палеогеографска и пратюркоезична среда, където „участват” в създаването на пратюркската кулутра „Андроново”. Едновременно с това те „изчезват” напълно от Европа, преминавайки география от запад на изток и така съответно завръщайки се отново в Централна Азия. Ето как, именно поради тази причина и отново по същото време – около 3900 г.пр.н.е., в Европа вече се говори единствено общ пратюркски език, а именно след „оттеглянето” дори и на предполагаемите носители на ПИЕ езици. Част от пратюркоезичните носители на Hg Y-ДНК R1b преминава в Северна Африка и създава Египетската цивилизация. "Курганците" са пратюрки, които се заселват и в „берберските земи” на африканския континент. Приблизително около 3800 г.пр.н.е., „курганците” се заселват и на Британските острови, като ги тюркизират. Това съвпада с началото на тюркизацията (курганизацията) на Балканите. На „свой ред”, между 3700-2000 г.пр.н.е. баските се „изявяват” също като курганци, а на Балканите курганизацията търпи изключително силно развитие. Между 3600-2000 пр.н.е. част от носителите на Hg R1a1 и по-конкретно тези, предполагаемо проговорили на флективен земеделски ПИЕ език, също вероятно-предполагаемо се оказват в "Средна" Азия и около 1500 г.пр.н.е. – дори в Индийския субконтинент. Така се ражда и една от хипотезите за появата на ИЕ езици, които  преди това, във всички случаи, са били флективни-земеделски и неизбежно произлизащи от пратюркските аглутинативни езици изобщо на носителите на Hg R1a1, усвоени от тях директно от земеделците от Hg Y-ДНК J в Мала Азия. Около средата на 1-во хил. пр.н.е. носителите на ПИЕ езици вероятно се  завръщат в Европа като ИЕ (индоевропейци, т.е. езикова група, а не етническа или расова), но по-конкретно "завръщането" им е през Апенините. Това е свързано с отстраняването на Тарквиниите и изобщо доминацията на етруските. Силно влияние за появата на ИЕ са и индийските мореплаватели в Гърция. По същото време тюркските курганци (скити-сако-сармати - Hg R1b и G2) демонстрират своята доминация върху географията от Дунав и Ефрат до Лена и Енисей.

В Европа вече са известни хиляди хаплотипа на група R1b1b2 и картината в България и Панония е напълно изяснена, защото именно там пристигат носителите на хаплотиповете от т.нар. «нова епоха», чиито предци са датирани на около 4-6 хиляди години. Това е което и съответно изяснява напълно пра-поселенията на Балканите и Панония като пратюркски и като носители на пратюркския аглутинативен език, курганната култура и новия „божествен пантеон”. Върху морфологията на този пратюркски език се форматират по-късно т.нар. словенски/славянски езици. Последните заселвания в тези региони, а не изобщо свременните генетични маркери или предполагаемо по-древните такива, безспорно доказват носителите и на културите, определени за „тракийски”.

Ето как новите големи вълни на пратюркоезичните „прогонват” от Европа предполагаемите праиндоевропейци, още докато те далеч не са достигнали до Индия (за да имаме основанието да ги определим с подобна терминология). Както знаем хипотезата, че носители на ПИЕ езици стигат до Индийския субконтинент около 1500 г.пр.н.е. при това вече и като „мистичните арии”, но същевременно и като носители на една част от Hg R1a1, не е подкрепена с нито едно безспорно доказателство. По този повод ние бихме си задали някои въпроси, един от които е този: Защо тези хора поемат към масивните поселения от „курганците”, предпочитайки да преминат през територията, заета от носители на Hg R1b, след като „бягат” именно от тях след епохата на "раздробените черепи"? Защо някои изследователи твърдят, че това са именно първите носители на тази линия от Hg R1a1, проговорили на ПИЕ език, след като нейните прародители са открити в Северен Пакистан и Индия и са „датирани” на 12400 г.? Очевидно е, че те са преди всичко, разбира се, мутация на алтайската и пратюркоезична Hg R1a. Изобщо не става ясно, след като логично-очевидно не може да се мисли за „антропогенно влияние”, то кои тогава са тези „арии”, предполагаемо появили се именно от тази конкретна миграция? Как  хиляда години след настъплението на пратюрките от курганните култури, същите тези „арии” излизат от Европа твърде „удобно” от запад на изток и „непременно” през Източна Европа и вече като пра-индоевропейци, но повече от две хиляди години преди да „видят” Индия (т.е. потеглят около 4000/3500 г.пр.н.е.), като същевременно и „очевидно” мигрират от Европа, където преди това пристигат неизбежно като „централноазиатци”? Къде биха моги да се настанят за „предстоящите” около 2500 години, преди навлизането им в Индустан, освен отново в пратюркоезична среда, т.е. там, откъдето са потеглили предците им? Как в тази среда и в продължение на две и половина хилядолетия съхраняват предполагаемият си ПИЕ език? Всичко това също и при положение, че вече са се „намирали” в Европа, от която започват да мигрират от запад на изток. Това дори и вероятно да е точно така, как тези хора могат да бъдат носители на ПИЕ езици или дори ИЕ езици по време, още преди да "пристигнат" в Индустан? Според нас неизбежно тези хора са били носители на арахични форми на флективен земеделски език, т.е. по същество те са пратюрки от Hg R1a/R1a1, започнали да променят езика си поради престоя им в земеделските територии на носителите на Hg J2 в Мала Азия. Както добре знаем, първата „вълна” на преселение на носителите на курганната пратюркска култура от изток на запад е през 5-то хил. пр.н.е., ето защо през 4-то хил.пр.н.е. не са налице все още никакви, дори и предполагаеми „индоевропейци”. По-късно индийците ще нарекат част от тези хора „ари/аря”, т.е. „чужденци”, така, както наричат всички чужденци, включително преди всичко китайците. Всъщност, очевидно е, че тези хора са вече носители на език, чиято флективност ще промени аглутинацията на собствения им древен език, като следствие от земеделската терминология. Тези хора бихме ги определили като едни от „бъдещите ИЕ”, на които тепърва им предстои да достигнат до Индия около средата на 2-ро хил.пр.н.е. Но подобни „бъдещи” ИЕ има в още много географии, а най-древната ПИЕ зона е в Мала Азия, сред носителите на Hg J2.

Разбира се, върху „езиковата карта” в Европа преди 7/6 хиляди години (между 5-4-то хил.пр.н.е.) все още не се е появил нито „древноарийския" земеделски език на Hg J (J2) от Мала Азия, още по-малко и предполагаемо „арийския” на Hg R1a1 от Северна Индия. По това време езикът на палеоевропейците е бил този, използван съответно от разпорстранената върху целия континент Hg I, който е невъзможно да е бил „индоевропейски”, а следователно е още по-невъзможно да бил по-различен от аглутинативния праезик на съвременните баски, по-точно мнозинството от тях, носители и до днес на една от линиите на Hg R1b формирана в Кавказието, но също и на някои „миксирани” баски поселения с преобладаващо Hg I в Пиренеите. Всичко това ни подсказва, че езикът на Hg I не е бил неразбираем за пратюрките, покорили Европа. Специално в Западна Европа пратюркския език е бил масово привнесен от носителите на Hg R1b1b2, започвайки от края на 3-то хил.пр.н.е. и особено през 2-ро хил.пр.н.е. Разбира се, на Балканите, в Източна и Централна Европа, също и на Апенините, това става по-рано, поради посоката на миграцията от изток на запад. Следователно, езикът на Hg I, все още „официално” продължаващ да е „напълно неизвестен”, най-вероятно е бил форма на пратюркски, но дори предполагаемо да не е така, то със сигурност се заменя с пратюркския език на носителите на курганните култури.

Наред това, заедно с най-разпространените преди курганизацията на европейския континент носители на Y-ДНК Hg I в Европа живеят и носители на Y-ДНК Hg Е, които също са „палеоевропейци”. В доистирическата епоха на континента тези две групи бихме най-правилно определили като „кроманьонски”, макар и „раждането” им да не е „европейско”. Така или иначе, тези хора в продължение на около десет хиляди години "биологически" заменят неандерталците в Европа.

Някои изследовтели дори предполагат, че преди около 4500 години в Европа се е случило „нещо”, в резултат на което носителите на някои Y-ДНК Hg практически изчезват от континента. Повечето учени приемат, че причината е  „природен катаклизъм”. Но защо от своя старана, ние да не допуснем, че са кацнали марсианците?  Ако бе „изчезнала” единствено Hg R1a1, бихме предположили, че е избухнал, примерно вулкан, избирателно „задушил” представителите на конкретно тази генетична линия. Но по същото време от огромни региони на континента исчезва и Hg I1 и в значителна степен Hg I2. Ние ще се опитаме да направим логичното предположение, че тази Hg е била представена, макар и транспарантно върху целия континент, като в това й състояние е била лесно „пометена” от „курганните нашественици”, нещо, което личи и от „географията” на съвременната генетичната карта. Изчезването на тези Hg от огромни европейски региони също е свързано с масирано заселилите се носители на тюркоезичната Hg R1b (в Западна Европа основно от нейната подгрупа R1b1b2). Първостепенна причина за „изчезването” на Hg R1a1 и почти пълното заличаване от географията на Hg клас I е била масираното й изтребление от „курганните нашественици”, носители на Hg R1b1 и особено в епохата между 2500 и 2000 г.пр.н.е. Така пратюркоезичните носители на конкретно Hg R1b1b2 заселили  практически цяла „опустяла” Европа. Оцелелите носители на хаплогрупа клас Y-ДНК I се „укриват” във високите планини на Балканите и далеч на север в Скандинавия, както и в някои райони на севременна Северна Германия и Пиренеите.


Палеогеографията не ни предоставя данни за природен катаклизъм, предизвикал подобни генетични преформатирания. За вероятната възможност за подобен катаклизъм не са налице никакви данни, докато за „насилието” са повече от достатъчно.

„Курганните територии” изобилстват с топоними, чиято етимология ни разкрива пратюркския езиков ландшафт на „Стара Европа”. Повечето от тези топоними са твърде прозрачно-очевидни и лесно се превеждат от тюркски език, а някои от тях дори се превеждат директно от тюркски език на съответния език на античните автори (Страбон, Херодот, Тацит и т.н.), което напълно безспорно потвържадава пратюркската им етимология.

Абстрахирайки се от напълно погрешно определената индоевропейска принадлежност на „курганните хора” (т.е. най-важното и същественото), теорията на Мария Гимбутас фактически ни предоставя едно отлично обзорно изследване именно на пратюрките (наивно или полит-коректно определени от нея за „индоевропейци”), които са фактическите носители на курганната култура, разпространили я в цяла Европа. Историчната реализация на курганната култура е продължена по-късно от скитите, едни от наследниците на алтайските култури, придвижили се в западна посока. Скитите продължават традициите на „курганните погребения”, пренасяйки ги от „доисторическата епоха” в Античността.

Индоевропейци не е етническа или расова, а езикова група, мултиплицирана преди всичко чрез промяна на езика на част от пратюрките от аглутинативен на флективен. Част от бъдещите индоевропейци започват да говорят на „различен език” – флективен земеделски, т.е. преминават от аглунативен пратюркски на флективен чрез въвеждането на земеделската терминология.

Митологията от «Олимпийския пантеон» е твърде близка до скитската, а алтайските тюрки предават своята дори на скандинавците. Наред с това, традициите на ритуалните жретвоприношения на конете също се предава от пратюрките на някои далеч по-късни "индоевропейци", което и определено доказва, че приемствеността е напълно автентична с изключение на флектацията на езиковите форми.

Както споделихме, първите индоевропейски езици са били "проговорени" от хора, които започват да комбинират отдавна "позабравеното" земеделие с присъщото им от хилядолетия животновъдство, т.е., внасят нова "лексикална субстанция" сред пратюркските аглутинативни езици, която бихме нарекли "аргикултурна терминология". Тези "нови земеделци" са организирани преди всичко по бащина линия в общества с постепенна диференциация на класите и най-вече чрез военно-аристократичните пратюркски елити и се появяват най-рано в Предна Азия. Те са основно първоначално носители на Hg J2, с изключение на елитите им – Hg R1a и R1b. Така едновременно носителите на Hg J2 езиково се „тюркизират” още в „дълбока” древност, но част от тях по-късно се и „индоевропеизират”, осъществявайки миграции първо към Балканите. Началото на формирането на пра-индоевропейското езиково семейство започва по времето, когато се осъществяват симбиозите между популации от Егейския регион с такива от Мала Азия през "Железния век". Същствен елемент от тази сибиоза е обстоятелството, че голяма част от малоазийските популации и преди всичко техния военно-аристократичен елит е с централноазиатски произход, което се предопределя от ностилеството му на на линиите на Hg R1a и R1b.