Първа поява на флективен език при някои носители на пратюркски генетични линии

Според генетичните данни център на аглутинативните езици  би следвало да бъде изобщо един широк ареал в Централна Азия, достигащ дори до някои райони на Югоизточна Азия. Това, общо взето, съвпада с най-древните ареали на доказано разпространение на кръвна група В. 

В продължение на хилядолетия и следствие на множество миграции, аглутинативните езици постепенно започват да се разделят, но поради своята силна консервативност общите им филологически маркери са се съхранили и до днес. Това най-добре се разкрива сред езиците на североамериканските и мезоамериканските индианци, които независимо от изолацията си продължила десетки хиляди години са съхранили тези маркери и изобщо типологичната структура на своя древен алтайски пратюркски език. Именно благодарение на тази изолация, днес ние разполагаме с това безценно доказателство за най-древния пратюркски език, който много вероятно се оказва и изобщо най-древен език на човечеството.

Единството на пра-алтайския език в Евразия започва да се разпада около 3500 г.пр.н.е. на огурски и огузки клонове. Но един език не се доказва единствено писмено, а преди всичко „говоримо”, защото е език, а не азбука. Именно америндите доказват, че този език се е говорел поне 20 хил.г.пр.н.е. или близо 18 хил.г. преди регистрирането на ИЕ език.

Напълно логично „само една” конкретна хаплогрупа, било тя Y-ДНК или мтДНК не може да е носител на съответно и на „само един” конкретен език или изобщо самостоятелно да формира такъв, запазвайки го хилядолетия наред в продължение на много миграции в различни географии. Някои изследователи поддържат тезата, че е имало само една конкретно прототюркоезична хаплогрупа и това е Hg R1b. Тоест това е генетичната линия, от която произлиза този език. Също така други изследователи допускат и една „индо-европеоезична” генетична линия, от която пък произлиза след хилядолетия дори и „славянския” език. Всичко това е очевидно невярно и в известен смисъл абсурдно. Първо, както вече изяснихме, Hg Q и нейната линия Q3 също е прототюркоезична, следоватено дотук "виждаме" поне две пртотюркоезични Hg Y-ДНК – Q и R1b, а не „само" една. Второ, дори само езика на Нg Q абсолютно-безспорно доказва, че прототюркския език е „напълно активен” още преди доказаните първи миграции в Америките, започнали с носителите на Hg Р, тоест много преди 45 хиляди години. Разбира се, едва ли преди 40-45 хиляди години в Южен Сибир и Алтайския регион на тези хора им се е налагало да формират и измислят нови езици специално за новопристигналите от суперклас Hg P, а още по-малко и по линии на Hg клас R, появили се хиляди години по-късно. След като не е известен друг древен език в региона, а едновременно с това поне една от групите от супрклас Hg R, а именно Hg R1b е доказано пратюркоезична наред с най-старата „дъщеря” на Hg P в същия регион – Hg Q, то на какъв език говорят „междинните” по време на „създаването" им Hg, например Hg R1a - „сестра” на Hg R1b и „родена” в същата география и съответно в пратюркоезична среда? Твърде абсурдно би било всяко едно предположение, че единствено Hg R1b би усвоила този древен език, примерно и най-логично от носителите на Hg P и Hg Q, а нейната „сестра” Hg R1а би „предпочела” да остане няколко хилядолетия „няма” в същия „роден” район и по същото исторично време, а след като „стои” 10 хиляди години „безмълвна”, нейни носители да преминат Тибет, да се настанят в Пакистан и Индия, където имат общ прадед на 12400 г. Подобно предположение е лишено от най-елемнатрна логика, ето защо Hg R1a е била неизбежно също толкова пратюркоезична, колкото и „сестрите” и Hg R1b и Hg Q. Наред с това, ние не бихме допуснали невъзможното, че „безмълвно-няма” по подобна „логика” би следвало да е не само Hg R1, но и Hg R2, докато при Hg Q и Hg R1b отсъстват проблеми с "говоренето и комуникацията", поради трансценденти причини. Разбира се, ние не бихме приели, че най-древните носители на Hg R1a са били неми хора, докато съответно след „изтичането” на тези хилядолетия, те от „безмълвни” сякаш напълно спонтанно проговарят на ПИЕ-езици някъде по пътя, докато обикалят безцелно половината земно кълбо. Ясно е, че америндите не са измислили своя език в Америките и трансцендентно или случайно да използват и до днес близо хиляда думи, съвпадащи по звук и смисъл с пратюркските и тюркските, т.е. семантично и фонетично тези думи все още са едни и същи. От една страна това доказва, че не може да търсим „патент” за отделните езици според конкретни хаплогрупи и техните миграции, защото очевидно древните езици се говорят от представители на няколко Hg и също така очевидно от полирасови популации, какъвто единствено е бил по това време древния пратюркски "суперетнос" между Алтай и Урал. Второ, би следвало да признаем и приемем за безспорен факт, че формирания прототюркски език е далеч по-древен от 20-25 хил.г., т.е. предшества появата на Hg Y-ДНК R1a, като очевидно предхожда дори времето на формиране на Hg Q, която е на около 45-50 хиляди години (или поне съвпада с нейната поява), следователно и напълно логично е далеч по-древен от който и да било прото-европейски и индо-европейски език, включително и на абстрактно-предполагаемия „бабилон език”. Всичко това напълно доказва, че дори вероятно-допустимото носителство на ПИЕ език (прото-индоевропейски) само от част от представителите на  Hg R1a1, е възникнало в «родната» й тюркоезична среда, а най-вероятно много по-късно сред ареала на Hg J2 същите тези носители са проговорили на флективен език покрай усвояването на земеделската терминология, преминавайки през  Мала Азия. Тоест, много вероятно и съответно обективно-логично носителите на тази част от линия на Hg R1a1 е говорела на прототюркски език, какъвто и до днес говорят древните носители изобщо на Hg R1a1, останали в Азия. Стига да не приемем, че тези бъдещи протоиндоевропейци са били хилядолетия самоизолирала се група от неми хора или временно са летели в Космоса, откъдето кацат като „протоиндоевропейци”. Следователно, някои флективни езикови форми условно принадлежащи към ПИЕ език прозлизат от носители на прототюркски езици, чиято промяна настъпва с уседналия земеделски начин на живот. Така или иначе, това е процес, осъществен по-късно, тъй като появата на пра-пра-ПИЕ език се дължи на онези популации от носителите на Hg J/J2, станали активни земеделци и въвели агрикултурната терминология.

Предполагаемо някои носители на Hg R1a1 по също така предполагаемо обратния си път от Индия към Европа, вероятно усвояват флективен език, преминавайки сред земеделците от Hg J в Близкия изток и по-конкретно през Мала Азия. Това предполагаемо и все още недоказано „завръщане” фактически не е „завръщане” в „родното място” – Южен Сибир, а „пътуване” в напълно непознати земи – през Близкия изток, Мала Азия и Балканите и оттам, също така вероятно-предполагаемо и до източноевропейските степи. Няма никакви доказателства, че това изобщо се е реализирало в обективната реалност поне в периода между появата на Hg R1a1 в Индустан и епохата на скитите, т.е. между 1500-1000 г.пр.н.е. Самите скити цяло хилядолетие след това очевидно не предпочитат да научат т.нар. „арийски” език.

Също така е ясно, че от началото на 1-во хилядолетие пр.н.е. повечето от скитите говорят на прототюркски езици и според данните от курганните култури са носители на Hg R1b1 и ограничено на Hg G2. Ето защо изобщо не става ясно, как тези хора, носители на ПИЕ езици са се настанили „сред” и преминали „през” скитите и кои са те. Ако са били малка група земеделци, остава да си отговорим къде са упражнявали земеделието си по този дълъг маршрут и как тези хора са успели да научат скитите на този нов език? Палеогеографията не ни показва, че е имало тежки промени в климата водещи и до проблеми със земеделието. Но защо предполагаеми проблеми със земеделието биха изпитали единствено носителите конкретно на Hg R1a1? В същото време Hg Y-ДНК I е най-древна в Европа и разпространена с високи честоти на Балканите и в Скандинавия. Излиза така, че Hg R1а просто се е разходила през Балканите, вероятно на коне (независимо, че по това време не са виждали коне) и, въпреки това, настоятелната "научна" идея за тези хора е именно в това, че са били земеделци и са се придвижвали изключително бавно и в краен случай поради неблагоприятни климатични условия. Защо тези хора не са предпочели благоприятната география за земеделието им, а се продължили на североизток?

Нека отново си припомним, че част от Западна Европа е била усвоена от войнствените представители на Hg R1b от курганната култура, появили се в Испания със съпътстваща МтДНК Н - «Хелена». Някои ог германските племена, например свевите, също притежават съпътстващо мтДНК Н. Интересно е, че и някои носители на Hg I1 се придвижват от Скандинавия на юг в Централна Европа, като съпътстващото им мтДНК е също Н. 

Ето защо ахейците от Hg R1b1 преминават лесно през култура Триполие, създадена също и от носители на Hg R1a1, но със съпътстващото мтДНК на последните от „кавказката” група „Жасмин”. Същевременно не се наблюдават данни, че в епохата на „раздробените черепи” се откриват носители на Hg R1b, но се откриват единствено такива на Hg R1a1 и съпътстващите ги носители на МтДНК – основно Х, К и Н. Едва по-късно се появяват дорийците, спартанците, македонците, като носители на флективни езици.

Следователно, най-древният доказуем език и безспорно масово говорен и до днес е прототюркски, тоест, това е и преобладаващата лексикална форма на т.нар. „ностратически/бабилон език”, защото очевидно е доказуем поне от първите миграции в Америките преди 45 хил.г. и напълно сигурно е говорен в Алтай далеч преди 45 хил. години, което и неизбежно е езика също по-късно и на клас Hg R, формиран именно в Алтай/Южен Сибир. Независимо от представите на някои генетици за разделянето на линиите на две или повече сестрински Hg, този език е същестувал хилядолетия преди предполагаемата или реалната им „раздяла”, а следователно и хилядолетия преди появата на Hg R1a. За да се формира като такъв и запази до днес този език, напълно очевидно самите носителите на Hg Q не са усвоили сътоветно този език от носителите на по-късно формираната „родствена” пратюркоезична Hg R1b, нито от "сестра" й Hg R1a, а точно обратното и дори много по-рано, вероятно още от супреклас Hg P.

От всичко това ние можем да си направим и извода, че ентусиазираното твърдене за възможността даден език да се образува от носители на конкретна Hg е повече от нелогично. Напълно очевидно е, а и неизбежно-логично, че праезикът е говорен от полирасова працивилизация, където хората са носители на няколко „родствени” Hg. Напълно невероятно е, че например Hg R1а1 може да бъде „маркер” за пра-ПИЕ или дори днес за някаква „славянска” Hg, защото дори Hg I се е „настанила” в Европа повече от дест хилядолетия по-рано от нея и днес сравнително голяма част от „южните славяноезични” са нейни носители. Силно впечатление прави, че Hg R1а безспорно-очевидно се нанася масирано в Източна и Централна Европа в по-късно време и най-вероятно чрез хунските инвазии, тъй като скитите са предимно от Hg R1b. Хората от курганните култури са носители на Hg R1b, но тъй като са с алтайски произход, вероятността да има и други Hg сред тях е също възможна, преди всичко на R1a.

Дори върху съвременната генетична карта Hg R1а очевидно разделя Hg R1b на две части, следователно е късно появила се в региона конкретно на Източна Европа. Концентрацията на Hg R1b в Западна Европа е твърде висока за да допуснем, че масиви хора са прескочили евентулано по-рано "нанеслата” се в Източна Европа Hg R1а или пък са прелетели над нея с авиация. Въпросът е как, ако Hg R1a е по-древна от R1b в Европа се мултиплицира върху такава география именно в територията на курганните култури, населени от носители на Hg R1b? Очевидно е, че подобен феномен е невъзможен. Най-древната миграция на Hg R1a от Европа по своята линия Hg R1a1 е от запад на изток и започва около 4800 г.пр.н.е. Тази миграция фактически „връща” носителите на „западната част” от Hg R1a1 в районите, откъдето техните предци са потеглили хилядолетия преди това – Южен Сибир/Алтай. Следователно, за да достигнат дотам, това е била преди всичко миграция през територии, заселени от носители на Hg R1b, а не обратно. 

Предполага се, че част от тази миграция достига до Индустан. Ако допуснем, че тази миграция се е реализирала до Индийския субкотнтинент, непременно бихме се запитали, кога и как се е „върнала” обратно, за да засели „повторно” някои региони на Източна Европа? Според нас, отговорът е ясен – чрез масираното настъпление на хунските народи, т.е. на тези племена, увлечени със западното настъпление на  наседниците на разгромените народи на Хунну. Това се реализира много по-късно, започвайки от 1-ви и завършвайки през 6-ти век от н.е. и неизбежно тези носители са били също пратюркоезични, а в по-голямата си част – тюрко-огуроезични носители на Hg R1a1. 

Разбира се, Hg R1а1 не е и не може да бъде „славянска”, нито изобщо „индоевропейска” хаплогрупа според геогафията на първоначалното си формиране. Хилядолетия след формирането на R1a1 само една част от нея проговаря на флективни езици. Най-древните предци на този алел са в Алтай, Северен Пакистан и Уйгурия, което допълнително изяснява пратюкоезичието на Hg R1a1.