Палеогеография, език и генетичен ландшафт на шумерите

Нека сега разгледаме миграциите към Близкия изток на част от тюркоезичните носители на Hg Y-ДНК R1b, т.е. на една група от древния „суперетнос” с първопроизход от Алтайския регион и Южен Сибир, станала известна в историята като „шумери”.

Древните шумери са били носители предимно на Hg R1b - R1b1a2a2, точно както и египетския военно-аристократичен елит, т.е. създателите на египетската цивилизация и особено по-късно хиксосите (сходна с генетиката на „траките” и етруските). 

Съдейки по разселването на основните хаплогрупи към Европа (свързани предимно с  миграциите след 6-5 хил.пр.н.е. към Европа и Африка)  забелязваме и един определено интересен показател – сред "кандидатите" за "европеидност" са предимно носителите на Hg Y-ДНК R1a и R1b – две хаплогрупи от пратюркската (пратюркоезичната) сибиро-алтайска генетична еволюция. Очевидно и двете групи са на „европеиди”, първоначално „родени” в Централна Азия/Южен Сибир-Алтай и притежават „черти”, които днес се определят като „европеидни”. Двете Hg Y-ДНК са били едновременно прототюркоезични няколко хилядолетия (поне 8-10 хиляди години) преди появата на пра-индо-европейските езици и това изобщо не може да бъде дискутирано в критичен план, тъй като техния праезик е напълно очевиден и доказан дори чрез америндите, т.е. чрез носители на Hg Q/Q3 (формирана в същата южносибирска география и съответно преди формирането на двете и „сестри” от Hg Y-ДНК клас R).

Линията на Hg R1b1a2a2 е изключително силно представена на територията на урартийците, хуритите (от които произлизат хорезмийците) и шумерите, като това е една от линиите, както казахме, и на траките. Линията R1b1a2 е представена в Древен Египет - например Тутанкамон (следователно и баща му Ехнатон) е носител на  Hg R1b1a2. Това напълно корелира с египетските сведения за Турча (туроки) и съответно и с „траки”. Тоест, има мутация 1а2 на пратюркоезичната Hg R1b. Този субклад R1b1a2 се среща при повече от 50% от европейците и при по-малко от 1% от днешните египтяни, т.е., линията е била представена очевидно в древноегипетския военно-аристократичен и държавотворен елит.

Ерата на Ехнатон и неговия син Тутанкамон (Hg R1b) е свързана с появата на атонизма, вероятно първата архаична форма на монотеизъм. 

Началото на шумерската писмена система и изобщо концепцията за писменото слово е първа в човешката цивилизация, защото по-древните пиктограми не се доближават до идеята за писменост, а още по-малко и до каквато и да било система на писмено слово (например, носителите на Старчево-кришката култура - представители на пратюркоезичната хаплогрупа R1b, са създатели на пиктографическата писменост на Балканите). Писмената система е създадена преди около 5600 години (3600 г.пр.н.е.), и е принадлежала на пратюркския аглутинативен сраснал се език, каквито са прабулгарския огуро-чувашки и общия древен пратюркски, като и стотици думи от този език все още се откриват в тюркските езици като основополагащи в лексиката им, както и в унгарския не-индоевропейски език.

Тук няма да навлизаме в стотиците лексикални еквиваленти между шумерския и съвременните тюркски езици, защото през последните дестилетия са достатъчно добре изследвани и доказани. Ще отбележим само няколко наистина много важни съотвествия.

Напълно е очевидно, че днес сред живите езици в света единствено общия тюркски език притежава древни писмени свидетелства и доказателства, независимо от различните азбуки в отделните епохи. Налице са много заимствани и напълно взаимозаменяеми думи от шумерските клинописни таблички  с тези от Орхонските тюркски надписи. Напълно е доказано, че пратюрките заселват Мала Азия около 3500 г. пр.н.е.

Ето и обясненията на лингвистите (които ние единствено ще разширим по отношение на булгарите) на някои шумерски думи, съвпадащи с древнотюркските и, следователно, с прабългарските и в конкретния случай с чувашките (чувашите са наследници на волжките българи).

DINGIR (diηir, digir) - "бог" 

(древнен изобразителен знак-символ "звезда ~ небе ~ бог", т.е. шумерската дума, означаваща „бог”, без теонимен смисъл и значение).

Древнотюркската дума täηri  - "бог, божество, небе". Хакаската дума tugir  - "небе". Алтайската дума ten_geri  - "небе, бог". Якутската дума tan_gara -  "небе, бог". Казахските думи en_gir, и ten_geri  -"бог" и zen_gir - "грамаден, висок, височайши" (първоначалното *d ~ δ в анлаут закономерно дава d, t и z). Уйгурскката дума ten_gri - "бог". Чувашката дума от огур-прабулгарската група turæ - "бог, божество". Монголската дума tæn_gær - "небе". Тази дума се открива в още десети пратюрко-алтайски езици, включително в японския – „тенцир”.

Виждаме, че Дингир при древните тюрки/прототюрки се трансформира в Танри/Танръ - täηri, а при  последните огур-тюрки в лицето на чувашите (волжките българи), запазили и до днес своя най-древен български език, се превръща в Тура/Тара – Тuræ. Сред пост-атиловите хуно-булгари е Танрог/Танриг (изписано върху блюдото на Денгезих), станало Тангра в Дунавска България.

Дингир добива и значението „повелител, владетел на народа” - от "повелител” (дин) и „народ” (гир), т.е. „тенгри-хан”. Така от шумерската дума „гир” – „народ”, произлиза по-късната „гур”, навлязла в тюркските и иранските езици. Разбира се, първият вариант на думата е на аглутинативен език, което и предопределя нейния произход. Наред с това и прото-формата Тенгри-хан очевидно има същото терминологично-смислово значение – „Бог владетел, повелител”.

DUG – добър

Древнотюркската дума ïduq ~ ïδuq - "свещен, свят" (друго значение kd ïδuq - "отпуснат, волен, предназначен за жертвоприношения"). Данните се потвърждават и от Махмуд Кашгари, което ни позволява да видим тук и едно отглаголно образуване < ïδ: 1) изпращам; 2) пускам; 3) разнасям, распространявам. В тувинския език - ydyk е: 1)  свещен нашийник  (на шията на животно); 2) светиня; 3) свещен. В хакаския език – yzyh: 1) митологично значение – духове на реки, планини, долини; 2) остаряла форма на „предмет за преклонения, почитания" (напр. към планина, дърво, животно); 3) остряла форма за „свещен". В киргизския език – yjyk: 1) свещен, носещ щастие; 2) свещено домашно животно; 3) най-доброто от дивите чифтокопитни. В чувашки/огур-прабулгарски – yræ: 1) добър, превъзходен, здрав; 2) добро, всичко е добро/добре; 3) добре, превъзходно.

Тези факти свидетелстват за това, че d, z, j и r в тюркските езици при частните рефлексии са первоначално от *d ~ δ. Древнотюркските думи ugi (iygi)  е "добър, полезен, благ", а edgü ~ eδgü ~ ejgü  е: 1)  добър; 2) добре; 3) благо.

UTU - "слънце"

Древната шумерска идеограмма (по-конкретно - изобразителна логограма) обозначаваща тази дума напомня изображение на слънчевата лодка на египетския бог Ра. Двете цивилизации са създадени от пратюркските носители на южносибирската Hg R1b.

Отглаголното прилагателно ütü със значение "палещо, изгарящо (жар, зной). Тази дума е в основата и на чувашката vëtele: пали, запалва, обгаря. Турската дума ütüle има две значения, като едно от тях е "опърляне”. Още по-ясна е другата турска дума ütü - "ютия" от древнотюркската ütük - "мазна, голяма ютия", пряко свързана с древнотюркската дума üti - "гладя",  ütüme - "запалване на пшенични зърна", üt - "пали, обгаря". Чагатайската дума е  üt - "пали", чувашката е vët - "пали, запалва, обгаря, пържи". Башкирската дума е öt - "пали, запалва, обгаря, изгаря", от която е и другата башкирска дума ötek - "миризма на изгоряло”. На казахски и каракалпакски език думата е една и съща: üyt - "пали, запалва”. От тази дума произлиза популярната дума „ютия”.

EGIR (eger) - "гръб, отзад" 

(изобразителна логограмма - долната част на гърба, седалището)

Древнотюркската дума edär ~ eδar - "седло", тувинската æzer - "седло", хакаската izer - "седло". Турската дума eyer - "седло" и egre - "потник, кърпа под седлото против изпотяване”. Чагатайската дума е egär - "седло”. В  киргизкия и алтайския е æær - "седло". На казахски и каракалпакски е er - "седло" (очевидно е, че значението на думата "седло" възниква от първоначалното й шумерско значение - "седалище" или пък „седалище” произлиза директно от пратюркското й значение – „седло”). Знаем, че пратюрките от хаплогрупа R1b доместикират коня в Бехистунската култура в Западен Казахстан приблизително по времето на създаването на Шумерската кулутура.

ÙG - ukù - "племе"

Древнотюркската дума uq - "род, потомство", например on uq bodun - "народ от десет родови подразделения, народ от десет племена" (Оn uq bodun е наименованието на тюрките в Седморечието от Орхонските текстове/надписи, но също и едно от известните наименования на булгарската група он-огур или Онок, Он-ок, он-оки - десет „стрели”, т.е. по смисъл „родове”, което е също едно от директните доказателства за общия произход на тези народи дори и в по-късни епохи). Он-ок/десет племена при прабългарите и конкретно он-огурите/оногурите/огурите/оногондурите, които също са десет племена, представляват основната групировка под управлението на Кубрат във Велика България. 
Монголската дума ug : 1) начало; възникване; происхождение, произход; 2) основание, основа, корени 3) същност; 4. главен, начален, основен.

BARÂG - "светилище"

Древнотюркската дума barq : 1) здание, съоръжение; 2) светилище, храм, жертвено здание. От тук произлиза думата „барака” и в булгарските езици.

TAG - "докосвам, достигам"

Древнотюркската дума teg: 1) докосвам, достигам; 2) настигам, поразявам; 3) нападам. Тувинската дума deg : "докосвам, закачам".

SUG - "блато, водна следа"

Древнотюркската дума suγ ~ sub ~ suw : 1) вода; 2) река. Хакаската и тувинската дума sug - "вода", Каракалпакската и казахската дума suū - "вода", Киргизката и алтайската дума suu - "вода". Уйгурската дума су - "вода", чувашка/огур-прабулгарска shyv (shu) - "вода, река". Особено забележително е, че в чувашкия/огур-булгарски вариант се е отразило древното съответствие S ~ Ś.

SAG (saη, sag) - "глава" 

(изобразителна логограма – човешка глава)

Древнотюркската дума saγun - "титла и обръщение към старшите по възраст, главите на родовете, уважение, почитание".

IL - "зацепвам, затварям” 

(изобразителна логограма – левия крак е кръстосан върху десния, кръстосани „зацепени” крака)

Древнотюркската дума il : 1) зацепва, затваря, подцепва; 2) улавя

GUD - "бик" 

(изобразителна логограма – символично изображение на глава на бик или вол)

Древнотюркската дума ud ~ uδ - "крава”, „бик".

GIG - "болест"

Др.-Тюрк. ig - "болест".

SAL - "вулва; вътрешност на жена, жена" 

(изобразителна логограма, съответна и в хетската клинописна идеограмма - ŚAL)

Чувашки/огур-прабулгарски shal - "вътрешност; вътрешен". Алтайски език salaa – вътрешност между пръстите. Киргизската дума salaa - вътрешност между пръстите. Евенкската дума sālga:  1) областта около мъжката простата, разстоянието между краката; 2) крачка, разстояние.

ERİN (erén) - "войска"

Древнотюркската дума erän : "мъж, воин".

ER ~ IR (er) - "мъж" 

Древнотюркската дума er: 1) мъж; 2) съпруг; 3) воин, герой. Тувинската дума ær : 1) мъж; 2) самец. Алтайската дума ær: 1) мъж; 2) герой, храбрец. Хакаската дума ir: 1) мъжага; 2) мъж. Чувашки/огур-прабулгарски – ar: "муж". Монголската дума er:  1) мъж; 2) самец.

Очевидно, систематическият характер на древните шумерски съвпадения безспорно доказват, че шумерите са миграция на прототюрките от Централна Азия/Урало-Алтайския регион, което се потвърждава и от носителството им на една от пратюркоезичните южносибирски/алтайски Hg R1b. Генетиката доказва, че от Централна Азия те се придвижват през Кавказието до Двуречието/Месопотамия през 6/5-то хил.пр.н.е. 

Повече от сто шумерски думи семантично и фонетично напълно съвпадат с такива на америндите (т.е. „индианците”). Именно и тези 165 основни думи (основни съответно и за всеки един език) доказват миграцията Алтай – Шумер.

Тюркски: юр – следвай, юр+ен - последващ.

Шумерски: ер – следвай, ер+ен - последващ.

Други съответствия в словообразуването:

Тюркски: тенгри-ники – принадлежащ на бог.

Шумерски: ники-дингир - принадлежащ на бог.

Тюркски: уг-кен – широко племе.

Шумерски: кен-уг - широко племе.

Ето още няколко лексически съответствия:

Тюркски               Шумерски

Тири                       туру                        жив

От                           уд                            огън

Ата                         ада                          баща            

Узун                       узук                        дълъг

Дане                      дана                         шега

Кангар – също Кунгур, Кангар, Кенгер, Хангар и т.н., от тюркски  канг = талига/каруца + ар = хора, мъже или „хора с палатки/шатри”, което се превежда по смисъл и като „номади”. Кангар или неговите вариации е бил ендоетноним за бесенио (рус. и гр. печенег, лат. - беченио), също на Шумер, Хорезм и т.н.

Кангар в китайски източници -康居 - Кан-Чу, Кангюй, Кан. 

В Авеста (Яшт 5, 54, 57) и в "Шахнаме" столицата на Туран е Канг. 

Фактически, Канг е оригиналното име (самоназванието) на Шумер.

Всички древни кангари по мъжка линия са от Hg Y-ДНК R1b и нейните субклади, а някои по-късни техни наследници – печенеги и част от кипчаките са носители също така и ограничено на Hg R1a и нейните субклади.

Носители на Hg R1b1a2a са също древните баски и кавказци, което доказва палеогеографската миграция на пратюркоезични популации от Кавказието в посока на Пиренеите, осъществена предимно покрай средиземноморското крайбрежие на Африка. Носителите обаче на Hg R1b1a2a1a1 са поселения в Пиренеите преди баските (т.е. те са „прото-баски”), тъй като тази линия е основна и за пиктите, преселили се в земите на съвременна Шотландия. Същата линия се среща основно сред иберите (също кавказка миграция), пеласгите, траките и етруските. Някои изследователи предполагат, че иберите и етруските са микс между R1b1a2a1a1 + R1b1a2a2. Високата концентрация на R1b1a2a2 сред дагестанците, особено при адигите и кахетинците (преки наследници на древните кавказки ибери) доказва тези предположения. Следователно, тези генетични линии обединяват в една висока степен кавказките ибери, баските и пиренейските ибери, шотландските пикти, пеласгите, траките, древните египтяни и етруските, т.е., всички те произлизат от линии на пратюркоезичната Hg R1b, формирана в Южен Сибир/Алтай.

Амореите (сутии) се повявят в Месопотамия две хиляди години след заселването на кангите/шумерите в Междуречието. Амореите идват от югозапад през 24-ти век пр.н.е. (по това време те са предимно носители на хаплогрупа Y-ДНК J2). Амореите навлизат в Ханаан и от там се заселват в Акад и т.н.  

За да открием конкретно произхода на шумерите и египтяните, трябва да открием съответно произхода на онези народи, които са първосъздатели на тези цивилизации (според генетичните находки военно-аристократичните елити принадлежат почти изцяло на хаплогрупа Y-ДНК R1b в Шумер и хаплогрупи Y-ДНК R1b и ограничено Е1b в Египет), а не изобщо на цялото местно население в тези географски ареали – автохтонно спрямо военно-аристократичните елити и съответно „заварено” или преселило се след тях и т.н. В този смисъл, трябва да търсим генетичните миграции  основно на Y-ДНК, но също и на съпътстващите ги или заварените мтДНК, както и да ги съпоставяме в отделните епохи и културни пластове с палеогеографските условия и общоизвестните исторически събития.
 

През 4/3 - то хилядолетие пр.н.е. край горното течение на река Тигър живеели тюркоезичните субари (от тюрк. суб-ар - “водни хора/ т.е. в случая „речни хора”). На картата на Месопотамия се откриват много географски обекти с тюркски наименования, а описаните в асирийски, акадски и урартски източници народи - гутии, лулу, туруки и т.н. подсказват, че очевидно става въпрос преди всичко за прототюркска цивилизация, чиито представители са носители на няколко хаплогрупи, но предимно на Y-ДНК R1b. 

Днес наследниците на шумерите са сред някои от западните тюркоезични народи – популации от турци, азери, балкарци, карачаи, туркмени, волжки булгари – татари, чуваши и башкири, но също и сред част от словеноезчните балкански българи, сред угро-финоезичните унгарци и т.н.