Геногеография и конвертация на етноним гелони (Кайъ боз-ок, бъдещите османци) - IV

Мултидисциплинарен анализ с херменевтика

Средният син на Херкулес е Gelon (Гелон) - "змия", от тюркски jelon, jylan - илан, а съответно на волжко-булгарски език е дилом, също и в булгарския древен календар означава змия. 

В епохата на формиране и по-конкретно около началото на III-то хил.пр.н.е. племенната групировка под името Gelon е предтеча на Gelons/гелони.

Пратюркските етноними в тези случаи очевидно не подлежат на съмнение. Вероятно някъде сред гелоните би следвало да потърсим бъдещите алани/аорси, много преди този етноним да се свърже с думата „саклан” - „поле” и т.н. 

Gelons - хора, живеещи по времето на Херодот в земята на Budins, тоест живеят в земата на „хората, телата, обикновените хора”. Вероятното тълкуване е „масата, хората”. 

Gelons са активно ангажирани в селското стопанство и градинарството, но също и ядат хляб, което очевидно е направило впечатление на Херодот. Яденето на хляб е или някаква „простонародна” дейност и занимание, или отличава този народ изобщо в начина на живот по това време и в конкретната география, защото тези хора не предпочитат месоядството и млекопиенето. Според Херодот: "...gelons са били гърци от отдавна, те говорят отчасти скитски и отчасти елински”. В такъв случай, как би могло да се изолира етноним вudini/будини, които едновременно с това са и гелони, стига Херодот да ни описва все пак конкретен народ, а не просто заселили се там обикновени гръцки селяни?

Gelon е бил дървен град на гелоните, изгорен от персите по време на кампанията им в Скития. Древният Gelon е открит край село Belsk и останките му са впечатляващи. Това и доказва, че племето гелони не би могло да населява само един град, защото по това време са налице градове-държави, които са определящи по смисъл и цели народи.

Будините са били номади-животновъди, те са коренните жители в тази география, но говорят различен език от гелоните. Гелоните също са животновъди и говорят не-елински език, но различен от този на будините. Следователно има коренни жители в лицето на будините, които говорят освен различен език от този на гелоните, но различен и от този на елините, а гелоните съответно също говорят на някакъв „трети” език. Херодот не определя езика нито на будините, нито на гелоните за персийски или изобщо за някакъв ирански диалект.


Очевидно това е епохата на разделението на огурските и огузките езици, което разделение завършва около 3-ти в.пр.н.е.

"Budun" от тюрк. език - "посредствен, обикновен човек, масата от хора, човек/тяло от масата", подобно също на "племена, племе, народ". Думата е родствена съответно на думата в английския език – "боди"(тяло), което е и едно от доказателствата за разпространението на пратюркските езици в Британия чрез настъплението на хуните.

Именно земите на гелоните описани от Херодот са фиксирани по-късно от Мела и Плиний като територия на тюрките. 

Gelon  (Джилани, Gilaki) в Иран, Kaita в Кавказ, също е компонент на Kumyks и Кайъ в Турция, Уран и Uryankhai в Dzungaria. 

Gelon е едно от двете скитски племена в литературните източници, които могат да бъдат проследени от 6 век. пр.н.е. до днес. Gelon е и сред най-известните "браншови" тюркски племена, те са били "стара династична майка" на племената на източните хуни и съответно са разклонение на дулусите (динлини, дулу, Дуло клан).

Kuu = бял (диалектен синоним - "АК ") със семантически израз - "благороден". Kuu Kağan = Ак Kağan. "Kuu" се трансформира в Кау, което съответно дава името "Кавказ" = "бели скалисти планини". 

Скитското племе описано от Херодот под името Гелон = Джидан / Джилан / Гилян = Kayi / Хайдак / Джидан, което неизбежно попада сред групата на кавказките булгари.

Хунската (булгар-огурска) община, известна по-късно и от „списъка” на Махмуд Кашгари като Kaiyg е покорена и присъединена към Хунну още от Maodun Dulo/Мете хан  в 200 г. пр. н.е. и играе съществена роля в историята на кимеките, западните кумани, Китай, Азербайджан, Персия и е водеща в историята на Османската Империя.

В този контекст ние приемаме, че много вероятно хайландур (хайтакдур, хайтадзур) е един от хунските племенни етноними в Кавказието, появил се по времето на Елише и зад който стоят някогашните гелони. 

Арменските автори от епохата определят Kayi конкретно като племето Highlandurs, което е безспорен вариант на етноним Onogunduri. 

Кайъ/Хайландур попадат в източното крило Утигур на оногури/оногундури и вероятно са едно от десетте племена на тази конфедерация. 

Следоватено би трябвало да приемем, че това са хайландурите, т.е. оногурите. Ще изключим възможността хуните/унни от Прикаспието да са първично обединение на групи от скитски племена, като ще приемем неизбежното, че това са поселенията, станали известни в един период и като хазири/басили. Хазирите (хазари) са група от огурските тюркски племена и част от булгарската етноноосфера.

Hajlandurs – оногур-Кайъ/Kaepych/Hajlandurkh-хайтакс (Kayi, бъдещите османци след 13-ти в.) са преобладаващо носители на Hg Y-ДНК R1a1