Палеогеография и геногеография на европейската тюркизация - II

Вече изяснихме, че нашествието на пратюркоезичните племена и по-конкретно тези от тях носители на линиите на Hg R1b/R1b1, категорично се доказва дори в най-отдалечените западни райони на Европа, при това още в средата на 4-то хил.пр.н.е. Да допълним с още няколко реда темата...Дори в Източна Ирландия и Централна Англия се откриват мъжки гробове под кръгли кургани, които са в пълна противоположност с традициите на местното палеоевропейско население. Следователно, по това време носителите на курганната култура вече са се разселили не само сред цяла континентална Европа, но и на Британските острови.

Пратюркските курганни погребения в културата Линкардстаун в Източна Ирландии и идентичните такива в Дербишир, Дорсет и други на територията на съвременна Англия, са ясно и неоспоримо доказателство за това (носители на Y-ДНК Hg R1b).

Някои линии на Hg R1b са характерни единствено за Западна Европа, като например Hg R1b1c. Това доказва изключителната древност и относително самостоятелна еволюция на тези линии/клонове.

Нека допълним, че изключително интересни и много показателни за движението и посоките на миграциите са и находките на конски кости. Те отлично очертават и съответно отвово доказват миграцията на доместикацията на конете (започнала от територията на съвременен Северозападен Казахстан), също така и тяхното използване в стопанството и във военните части. Находките на конски кости са открити в множество поселения на културата на камбановидните чаши, т.е. техния пратюркски произход и еволюция са абсолютно неоспорими. Например, сред животинските останки в някои "палеоселища" сред културите Цепел-Холандиут и Цепел-Харош (край съвременна Будапеща) над 60% са на коне. Това отново безспорно доказва, че пратюркската традиция за доместикация и масово използване на конете се активизира в цяла Европа, като по това време е особено забележителна в Карпатския басейн. Конните народи, носители на културата на камбановидните чаши я разпространяват бързо от Централна Европа до Пиренеите преди всичко с помощта на мобилността си, като изтласкват или унищожават носителите на Hg E-V13, J2b, T, G2a. Масовите останки от жертвоприношения на коне подчертават допълнително пратюркската религиозна традиция, съхранила се по-късно сред всички тюркоезични народи до Средновековието. Пълното сходство именно на тези погребални обичаи идентифицират и произхода на културния комплекс камбановидни чаши от курганната традиция в Източна Европа. Поразително е, че всички човешки тела в курганите са „положени” в „привита поза” с лице обърнато на изток към „изгряващото слънце”. Това е елемент от култа към Тенгри и неговата разпространена по това време соларна символика.

В курганите, където са погребани изключитено мъже-воини, са открити декоративни оси от рога, мед, камък или полускъпоценни камъни. Мъжките и женски фигури, изработени изключително от камък, са разпространени в степите от Дунав до Амур, което е онаследено и твърде характерно и за по-късната пратюркска скитска (скито-сакска) култура.

Очевидно е, че „курганните нашественици” от Източна Европа (частично също и тяхната линия от Мала Азия) прекъсват напълно и „неизбирателно” еволюцията на примитивните палеокултури в останалите региони на континента, полагайки основите на принципно нови културни формати. Този пълен разпад се наблюдава повсеместно на Балканите върху земите на съвременните Сърбия, Хърватска, Босна и Херцеговина, Македония, България, но също и в Централна Европа - Унгария, Чехия и Словакия, като заличаването на старите култури бързо достига дори до Горен Дунав, съответно и по теченията на реките в Централна Европа – Елба, Одер, Висла (I2, I2a, E-V13, J2b, T, G2a). 

Да си припомним, че пратюркоезичните носители на линии от Hg R1b и съответно на Курганната култура, влезли в „доисторическа” Европа през първата половина на 6-то хил.пр.н.е.  първоначално заемат басейна на Долен Днепър/Бористен и Западното Причерноморие. Тези „нови европейци” преди това са били поселения между Волга и Урал, а съответно още по-рано са се придвижили в този регион от географията на Алтай/Южен Сибир, където е съответно и „родното място” на Hg клас R - R1/ R1a и R1b. Първата вълна на настъплението в Централна и Западна Европа, както и на Балканите на източноевропейската Курганна култура продължава два века (ок. 4400-4300 г. пр.н.е.), като е съпроводено със забележителната и напълно иновационна поява на  курганите (погребалните могили на пратюркските военно-аристократични елити), на новите обществени йерархии и обичаи, но особено на пратюркския култ към коня. 

По време на тази „първа вълна” носителите на курганната култура и съответно на Hg Y-ДНК R1b „плътно” се настаняват върху териториите от Азовско море до Панония, включително на Балканите. Курганите масово се появяват през тези два века, особено много в земите на съвременните Молдова, Южна Румъния, България и Източна Унгария, което и създава фундаментите на новата етноноосфера в тези географии.

Онези от пратюрките, по-късно станали известни в „научната литература” и конкретно на Балканите и Мала Азия като „траки”, фактически са обективно-реалната еволюционна причина за разпад на някои от древните палеоевропейски култури и създаването на принципно нови култури в Югоизточна Европа и западните региони на Предна Азия. 

Успоредно с тези миграции, древните носители на линии от Hg R1b се проследяват на Балканите (преди 4050±890 години), т.е. това са „първите траки” (пратюрки/прабулгари). Тези носители се откриват също и в земите на съвременна Словения (2050±540 пр.н.е.), в Апенините, т.е. съвременна Италия (2125±500 пр.н.е.), което фактически са първите заселвания на праетруските/пратюрки. От това време започва епохата и на пратюркските езици в Европа. 

Културният комплекс на шнуровата керамика (известен и като култура на бойните брадви и кабелната керамика) еволюирал в северните райони на централноевропейската равнина (съвр. Германия и Полша), също и сред земите на съвременните Холандия, Дания, Южна Финландия, Южна Швеция, Южна Норвегия, Източна Прибалтика и т.н. първоначално съответства на древната алтайска пратюркска култура. Разпространението на този комплекс се осъществява около средата на 3-то хил.пр.н.е., заемайки териториите на някогашните „Неманска” и „Волосовска” култури, т.е. след третата поред мащабна миграция на пратюркските племена от изток на запад (трета „вълна” на западната миграция на Курганната култура).

Удивителното еднообразие на погребенията, така типично характерно за всички територии заети от културата на шнуровата керамика предполага нейното активно и масирано проявление в един сравнително кратък срок. Вероятно нейните носители са били твърде многобройни и мобилни, което позволява бързото налагане на доминацията им върху широка европейска география.

Тази древна културна фаза се определя от археолозите като «общоевропейски хоризонт», което е една очевидна и абсолютна демонстрация на доминацията на пратюркските култури в Европа, оформили принципно нова европейска еволюция.

Много вероятно Hg Y-ДНК I, която първоначално се заражда в Близкия Изток е била носител на вериант на пратюркските езици. При анализите на „човешките находки” (скелетен материал) от Прибалтика и някои територии на съвременна Полша абсолютно се доказват по „степен на произход”, т.е. това са пратюрки. Извън тези територии се наблюдават симбиози с представители на палеоевропейско кроманьонско население от Hg I, Е, J и на някои от носителите на G.

Културата на шнуровата керамика еволюира на два етапа, започвайки от около 3000 г.пр.н.е., полагайки, както вече споделихме, т.нар. „общоевропейски културен хоризонт”. Първият етап завършва до около 2600 г.пр.н.е. Този етап е характерен с тотална замяна на палеоевропейските култури с новите пратюкски (заедно с масовото разпространение на Hg R1b и ограничаване ареалите на кроманьонските поселение от Hg I и E), както и с повсеместна замяна на земеделието с животновъдство. Уседналият матриахален начин на живот е заменен със скотовъдно-номадски, където елементите на военна организация и патриархат стават доминиращи. Построяват се много временни поселения, сравнително бързо изоставяни и заменяни с други във всяка следваща покорявана територия, необходима за усвояване на земи за животновъдство.

След 2600 г.пр.н.е. започва втория етап, характерен с обособяване на сравнително уседнали общества. Този втори етап продължава до около 2200 г.пр.н.е. Ние можем логично да предположим, че в този период се осъществяват и първите смесвания между двете алтайски хаплогрупи от клас R1 на европейска територия, които в някои региони най-вероятно са били твърде "кървави" (епоха на "раздробените черепи").

Находките на много човешки останки с "раздробени черепи” в Скандинавия се отнасят именно към епохата на курганната инвазия в Европа и условно носи наименованието епоха на раздробените черепи. Сред находките се откриват голямо количество такива на жени и деца. (Lindqvist, 1992, 1993, 1994, 1997, 1998).

Подобни находки са открити и върху територията на севременна Германия. Например, една от тях е тази на 13 човешки останки, предимно жени и деца с раздробени черепи и остатъци от каменни стрели в костите. Тези находки са датирани на около 2600 г.пр.н.е. На две от убитите момчета и на един от мъжете успешно е извлечено ДНК, което докзава, че са носители на Hg R1a (Haak и колектив, 2008). Очевидно е, че епохата на „раздробените черепи” е директно свързана с пратюркските настъпления на носители на Hg R1b в Европа. 

Както знаем, миграцията на Hg R1a е от изток на запад и един от пътищата й е по т.нар. южен вектор през Мала Азия към Балканите и след това в Източна Европа. Интересно е, че съпътстващи на тази Y-ДНК хаплогрупа са женските мтДНК  Н и К (конкретно К1а и К1b) и, разбира се, Х (която е съпътстваща мтДНК на всички пратюркоезични Hg от клас R1 и също от клас Q). Изяснено е, че по време на мезолита в Европа няма мтДНК Н и К, което предполага, че тази миграция на Hg R1a1 ги „внася” на континента, заедно със съпътстваща й мтДНК Х, която по същество се явява генетичната група на жените, съпътсващи най-древните носители на Hg Q, Hg R1a и Hg R1b. Това отново доказва вразката между тези пратюркоезични хаплогрупи. Къде мтДНК К и Н стават съпътстващи на тази група от линия на Hg R1a1 е все още дискусионен, но най-вероятно това се осъществява в Мала Азия и Балканите. Находките на Hg R1a в Германия с датировка от около 2600 г.пр.н.е. (Haak и колектив, 2008) определя всички съпътстващи ги мтДНК по линии на H, K1a, K1b, I, X2, които се откриват твърде отчетливо. Напълно ясно е, че тези жени са били убити от нахлуващите пратюрки от курганната култура и съответно носители на Hg R1b.

Хаплогрупа H е най-честата мтДНК хаплогрупата в Европа. Хаплогрупа Н се открива в около 41% от местните европейки. Хаплогрупата е също разпространена в Севрна Африка и Близкия изток. По-голямата част от европейските женски популации имат обща хаплогрупа Н с честота от 40% - 50%. Честотите й намаляват в югоизточната част на континента, достигайки 20% в Близкия Изток и Кавказ, 17% в Иран, и <10% в Персийския залив и Северна Индия. Всичко това допълнително опровергава преселение на "индоарии" към Европа.

МтДНК H1 и H3 са формирани преди около 13000 години.

Непрекъснатите преселения на пратюркоезичните „курганни хора” – носители на Hg R1b/R1b1 от степите на Източна Европа и земите на Волго-Уралието към Централна и Западна Европа, включително на Балканите между 4500-2000 г. пр.н.е. предизвикват период на дълбоки и необратими културни трансформации. Тези глобални и трайни изменения на етногенетичния ландшафт провокират сътоветно и следващите етногенези. 

Масираното нашествие на носители на алтайската Hg R1b започва около 4500/4300 г.прн.е. и трайно променя палеогенетичната карта – палеоевропейското население от Hg I и Е e почти изтребено, а съхранените поселения са изтласкани и съсредоточени първоначално в басейна на Дунав, а по-късно голяма част носители на линии от Hg I се оттеглят и разселват в Скандинавия и планините на Балканите.

След "нанесения тежък удар” над палеоевропейските култури в районите на Черноморското крайбрежие, разрушителната инвазия продължава към културите Варна, Караново-Гумелница, Винча, Лендел (култура Лендел или Розен-Лендел – носители на Hg I2, I2b, Е-V13, J2b, Т) и линейно-лентъчната керамика (Hg I2, I2b, Е-V13), които скоро ще прекратят окончателно съществуването си.  Кукутенската култура (Hg I2, I2b, Е-V13, J2b) ще продължи за кратко своя „живот”, благодарение на реанимация, която й осъществяват новите завоеватели, носители на Hg R1b.

От началото на 4-то хил. пр.н.е. в Западна Европа, включително Англия и Ирланадия, се появяват първите курганни погребения. Появяват се и първите трайни признаци на патриархалното военно общество, които сравнително бързо разрушават палеоевропейската матриархалната идеология. Богинята майка е заменена от „соларния бог”, един от прототипите на Тенгри.

През втората половина на 3-то хил.пр.н.е. започва последната и най-голяма миграция на пратюрките в Централна и Западна Европа, както и на Балканите, която поставя началото на културата на камбаноподобните/камбановидни чаши (купи). Тази култура се появява в географията на съвременните Сърбия, Хърватска и Унгария и е в резултат на частична симбиоза между представителите на Вучедолската култура (край Вуковар, Хърватска, носители на Hg I, I2, I2a, G2a) с колонисти от култура Ямна (т.е. курганна култура III, носители на Hg R1b). Тази масирана миграция заселва цялата география на Европа. Големи човешки популации мигрират от Източна в Западна Европа, заселват Северното Средиземноморие, включително Пиренейския полуостров. Миграцията реализира и масовото заселване на Британските острови с носители на Hg R1b. 

След утихването на преселението, новите пратюркски култури в Европа поставят началото на културния комплекс на „бронзовия век”.