Геногеография и конвертация на етноним гелони (Кайъ боз-ок, бъдещите османци) - III

Мултидисциплинарен анализ с херменевтика


Нека се върнем отново в "още по-древни” времена.

За сарматските тюрки пише и великия географ Помпоний Мела: „Будините населяват дървения град Гелоний. В близко съседство с тях тисагетите и турките живеят в обширни гори…” (Помпоний Мела, II, 19, 116).

Летописецът Moisei Chorenatsi/Мовзес Хоренаци (410-490) пише, че около 410 г. Кавказ е "земята на хуните" и е населена от хора с етноним "басили" (бас-ил - „управлавящите”, т.е. от тюрк. бас/ баш - глава и ил - страна). Басилите са добре известните ни барсили, превърнало се в едно от кавказките булгарски племена и по-късно заело почти цялата администрация в Западен тюркски хаганат. Фактически, според тези сведения се оказва, че именно басилите се конвертират с хазарите, което много добре е описал още Йоан Ефески.

Йоан Ефески пише за трима братя, един от които е Барзалия, заселил се в дн. Северен Дагестан, точно там, където Периегет фиксира хуните/унни през 2-ри век. Ефески твърди, че тримата братя идват от Имеонските планини, т.е. от земите на планината Тян-Шан (не Памир, както се опитват да интерпретират някои съвременни изследователи), които са територии именно и конкретно на хунну по това време, понеже няма и друга възможност в тази епоха, станала обект на описанията от Ефески. Вторият брат Булгар достигнал до Балканите, а третият - Хазарик се заселил в Кавказието. Това, разбира се, са наименования на племенни групи, защото е ясно, че няма никакви достоверни сведения за такива „братя”, но напълно очевидно е и това, че тези племена са "братски", или дори по-скоро са три части от един народ, след като са „братя”.

Кои биха могли да бъдат тези басили - „управляващи” в Кавказкия район и на север от него, освен една мигрирала част от хуните/унни?

В Северен Кавказ през 5-ти век са разположени т.нар. „кавказки хуни”. По това време там са именно Kayis (Haitaks - планинските Kayis). Това е племето/община Кайъ (известена още като Kai), което на китайски, както вече споделихме, е Hi (霫) и Si (pyn. Xi 奚, yiei - qaj), което очевидно се конвертира в Kais, т.е. с монголското наименование на гелоните. Следователно Кайъ боз-ок през 5-ти век е фактически част от кавказките хуни, тоест от булгарската огурска група.

Най-вероятно от „хайтакс/планинските” произлиза и името „хайландури”. За хайландури пише единствено Елише, което е очевидно арменска форма, определяща  лексикално обединение между „хайтак” и разпространената хунска дума за община – „дур, дзур”, до съставната дума/наименование „хайландур”, което в „оригинал” би трябвало да звучи като „айтакдур, айтакдзур” или в "по-буквален" превод предполагаемо-логично като „лунни общини”. Това може да се тълкува и като „планинските общини”, след като тази група хуни „владее” Кавказ, а самата планина е определена за „земя на хуните”.
 

В средата на 5-ти век в Кавказието пристигат масирано още многобройни групи от оногурите и също сарагурите и сабирите, като самите хайландури неизбежно стават община от тази по-голяма конфедерация.

Става ясно, че хайландурите са т.нар. хони (т.е. група от хуните), но не са изобщо „всички хуни”, а още по-малко хуните на Атила или пък миграция на изток на постатилови хуни. Фиксацията от страна на Елише върху екзоетноним „хайландури”, а същевременно и използването и на екзоетноним „хони” за един и същ народ по тези земи, би следвало и да ни подскаже, че хайландурите/хони са самостоятелна етническа група, едновремено и наред с това част от общото и събирателно наименование хуни, кокретно в тази геогрфаия и епоха са вече оногурите в Кавказ, част от които е Кайъ.

Летописецът Елише ни показва страната на хуните-хайландури (хони), като е напълно очевидно, че южната й граница преминава през Кавказките планини от Дербент до Дарял (т.е. от Чора до Аланските врати). Така тези племена отговарят на „куни/кхуни/хони/уни/унни”, описани от видните географи Периегет и Птолемей още през 2-ри век. „Терминът” хон/кхон в случая се конвертира напълно с китайската дума „ху/хун”, т.е. „новодошли, външни, чужденци”. Така, след като в средата на 5-ти век в Кавказието пристигат масирано оногурите, сарагурите и сабирите, то самите хайландури стават неизбежно община от тази по-голяма родствена конфедерация.

Хунската (огуро-булгарска община), известна по-късно и от „списъка” на Махмуд Кашгари като Kaiyg, е покорена и присъединена към Хунну още от Maodun (Мете хан)  в 200 г. пр. н.е., което абсолютно се припокрива със сведенията за кais/гелони на старомонголски сянби и монголски език. Тази община играе съществена роля в историята на кимеките, западните кумани, Китай, Азербайджан, Персия и е основна в историята на Османската Империя.  В този контекст, ние имаме основание да приемем логичната възможност, че хайландурите/кай-ландури – хайтакдур (хайтакдзур, кай-такдур) е фактически онзи хунски етноним, появил се по времето на Елише и зад който прозират древните гелони.

Gelon (Джилани, също Gilaki в Иран и Kaita в Кавказ) е компонент от Kumyks, от Кайъ в Турция, Уран и Uryankhai в Dzungaria/Джунгария.

Gelon е едно от двете скитски племена в литературните източници, които могат да бъдат проследени от 6 век пр.н.е. буквално до днес. Така gelon става едно от най-известните „браншови” тюркски племена, защото са били "стара династична майка” на племе от източните хуни, най-вероятно първоначално разклонение на динлини и по-късно на дулуси  (Гелон = Джидан = Джилан = Гилян = Гелон = Kayi = Хайдак), което мигрирайки в западна посока става група от кавказките булгар-скити и по-късно на оногурите/оногундури.

Кайъ (хайландур) попадат в Източното крило на Хунската държава в Европа - Утигур (оногури/оногундури, група от хуно-булгарите).

Тамгата на Кайъ IYI е открита и върху монети на Александър Македонски, също и върху етруски артефакти от първата половина на 1-во хил.пр.н.е. Неслучайно тамгата на Кайъ (IYI) е открита върху монети на Александър Македонски, тъй като очевидно е възприета след неговия кратък поход в Кавказието. Това, което препотвърждава многовековната съхранена символика, е откриването й сред прабулгарите-оногури в Кавказието и съответно-неизбежно и при по-късните османци.

Kuu = бял е също и диалектен синоним на "ак" със семантично съответствие в "благороден". "Kuu" се конвертира в Кау = Кавказ = Бели скалисти планини. "Kuu" се явява Кав = Кавказ, т.е. kavkan  е старослав. дума на тюрк. Kuu Kas = Кавказ (Вж. Херодот, IV, 59 и 69).

В тюрк. езици Ку/kuu е "бяло", докато втората част от думите Кавказ и Kroukas е Кас, което означава в тюрк.езици "скали, скалисти планини".
"Скитите...наричат планината Кавказ Croucasis, което означава "бял, покрит със сняг" (Плиний 6.XIX)

Интересна е етимологията на скитската дума Каукас (Кавказ). Първата й част кау на тюрк. езици също означава "сиво-жълто-бял", давайки основата на етноним къучак ~ къфчак ~ къпчак ~ къу ~ ки ~ жии и ш.н., достикайки до къу - "лебед" = Кий = Киев. 

Плиний Секунд (1-ви век) пише, че скитите наричат Кавказките планини с името Кроукос, т.е. "бели от сняг"'(Вж. Латишев В.В., 1896, т. 1, изд. 2, 185). На тюрк. език кърау = замръзнал, сняг, а кас = скала, скалиста планина. В тюрк.алтайските езици  кад~каз = скала.

Всички тези конвертации ни дават основание да допуснем, че Кайъ боз-ок (османлиите) са древните гелони, което ги определя като тюрко-скитско племе и по-късно като хуно-булгарска оногурска община в Кавказието.

(следва продължение)