Геногеография и конвертация на етноним гелони (Кайъ боз-ок, бъдещите османци) - II

Мултидисциплинарен анализ с херменевтика

След появата в летописите от епохата на политоним булгари, сведенията за оногундури или уногундури (’Ονογουνδούρων, Ούννογουνδούρων) продължават да се споменават, било като булгари-оногундури или респективно като булгари-уногундури.

Теофан в своята „Хронография” споменава както уногундури, така и булгари и котраги. Към края на своя текст, Теофан изобщо престава да използва етноним уногундури/оногундури, а го замества изцяло с булгари. Така конвертацията става напълно очевидна в летописите и след това започва да се употребява единствено булгари.

Известният изследовател Г. Г. Литаврин допуска, че "най-верен" вариант би бил оногундури-булгари (Ούννογουνδούρων Βουλγάρων), без да се разделят двете имена. Това би било донякъде логично, но само когато става въпрос за оногундурите, а не изобщо за всички булгари.

Анастасий Библиотекар в своята «Хронография» също пише за оногундури-булгари (Onogundurensium Vulgarum) и отделно  за кутригури. Тоест, само едно от старите племена - оногундури, е описано като оногундури-булгари, което не определя оногундурите като изобщо всички булгари.

Никифор в «Бревиария» отблязва, че булгарския владетел Кубрат е вожд на уногундурите (Ούνογουνδούρων). Константин Багренородни в книгата си «За темите» също отбелязва, че булгарите по-рано са се наричали оногундури (’Ονογουνδούρους). Виждаме колко наивни и профанизирани са били "византийските" автори.

Очевидно е, че освен най-обща ориентация за името и фиксирано към някои събития, подобни сведения, като тези на Багренородни могат единствено да визират само една част от булгарите. Разбира се, Д. Моравчик и И. С. Чичуров са напълно прави, когато пишат, че Константин директно е взаимствал сведения от «Хронография» на Теофан.

Ю. А. Кулаковски и В. Е. Науменко смятат, че унугури и хунугури се явяват оногури, което е напълно вярно и обективно-логично заключение. Хунугурите (Hunuguri) са описани още от Йордан. Унугури (Ούννουγοῡνοι, Ούννουγούρων) са отразени и от Теофилакт Симоката, като едно от племената пратило посолства с дарове на псевдо-аварите.

През 713 г., Агатий пише в „Деяния на Вселенския събор”, че унугури-булгари (Ούνογούρων Βουλγάρων) нападнали Тракия, като избили и пленили местните християни. Всички тези данни са след появата на политоним булгари и нямат съществена информативност относно наименованието на отделните групи, защото всички те са вече булгари и нито едно от техните екзоетнонимни наименования не би могло самостоятелно да определя и да бъде "етикет" изобщо за всички булгари извън политонимното значение на името.

А. В. Гадло, С. А. Плетньова и някои други изследователи определят авнагурите (ауангур) като оногури.  Същите авнагури се споменават и от Псевдо-Захарий. Очевидно е, че страната Аванг е на хайландурите, т.е. на оногурите-булгари.

Акад. О. И. Прицак смята, че името оногури отговаря на древноруското "угрин". Според Я. Мелих и П. Н. Лизанец, с името  ogre > ugri "славяните" наричат оногурите, което и наименование по-късно се възприема от унгарците. Във всеки случай, името угри произлиза очевидно от  хуно-булгарското наименование на племенния съюз оногур, от което би следвало да се подразбира, че угрите произлизат от оногурите-тюркобулгари, а не от угро-фините.

Нека отново се върнем към Кайъ боз-ок и гелоните...

Няма доказателства, че Дуло клан изобщо е използвал тамгата IYI. Тази тамга няма нищо общо с конвертирането между огури и огузи, защото между тях съответно няма никаква разлика, освен преди всичко основната ротация между З и Р в посока изток-запад, което се вижда и по наименованията им - огуР/огуЗ.

Огуроезичните тюрки - хунобулгари - оногури, сабири, сарагури, авари и т.н. населяват Кавказието векове преди огузоезичните. Така или иначе, Дуло не взаимства която и да било друга тамга, защото си има собствен герб - тризъбец.

Някои изследователи предполагат, че Дуло клан е свързан още с Мете хан (Огуз хан) и е управляваща династия предимно на огуроезичните тюрки, които са в основата на Хунну. По-късно Асена/Ашина управлява предимно огузоезичните тюрки. Именно от времето на Мете хан езиковото разделение между огури и огузи завършва, ето защо и двете тюркоезични групи го възприемат за свой "прародител" - за огурите той остава Мете/Моде багатур шанюй, а за огузите - съответно определен като Огуз хан. В този контекст, предполагаемо родоначалник на Дуло и съответно на Кайъ би следвало да е един и същ човек, един общ "прародител", което и косвено би свързало общата им еволюция. Независимо от подобно предположение, тамгите са различни. 

Всъщност Мете/Огуз е първи обединител и император на Хунну и поставил основите на древното общотюркско законотворчество под формата на Торе. Често племената на огури и огузи се конвертират в историята поради смяна на диалектните форми по време на миграциите, но запазват номерациите на общините си, особено на големите обединения. Например 10 общини-оноки или он-огури е "патент" за огуроезичните тюрки, за разлика от 9 общини - токузогуз, които съществуват и при огуроезичните под формата на токургур (в гръцки вариант - кутригур).

Повечето огуроезични тюрки говорят днес на нетюркски езици с изключение на чувашите. Но, във всеки случай Дуло клан не използва тамгата на Кайъ боз-ок.

Дуло се появява от дулусите, а като династия произлиза от Ашина в ЗТХ (Западен тюркски хаганат).

Затова и по силата на обективната логика и историко-географските предпоставки и факти, именно част от един кавказки огур (т.е. по това време общината е огуроезична) е привнесъл тамгата си сред аспаруховите булгари по време и след миграцията на оногурите/утигури към Балканите, поради факта, че по това време (7-ми век) в Кавказието все още няма трайно заселили се огузки общини, докато има достатъчно много данни за огурски още от края на 4-ти век. Този огур не е мигрирал с Аспарух, а най-вероятно само една негова група (привнесла тамгата на Балканите), докато останала част е продължила да живее сред старата си география, съхранила се е във войните с арабите, а след това земите й са населени с огузоезични тюрки и общината съответно става огузка. Тъй като по това време няма никакви особени различия между тюркоезичните племена, освен диалектите, то също и самата територия се възприема за общодържавна, независимо от сътресенията в ЗТХ и временните или трайни загуби на отделни територии. Но Западен и Източен хаганат така или иначе се възприемат за единна държавност, въпреки че това е вече повече условно възприятие в науката, а Кубратова България (Оногурия) е форма на възстановяване или по смисъл продължение на държавността на ЗТХ в друг формат (единствено чрез Дуло клан) и това е описано като събитие достатъчно ясно върху Орхонските надписи, макар и без да се конкретизират имена. 

Да си припомним, че Западен тюркски хаганат е населен предимно с огуроезични тюрки, независимо че има управленска ротация между Дуло/Дулуси и Ашина/Нушиби. Цялата администрация на ЗТХ е предимно от кавказките барсили, хазари и сабири (от хуно-булгарската огуроезична група), а ядротото на държавата е изградено от източните земи на някогашната хунска "първа" Оногурия на Денгезих и Ирник, след като Истеми джабгу разгромяма псевдо-аварите и сключва съюз с оногур/утигурския владетел Анагей хан и заедно с него атакуват Крим и Боспор, поставяйки началото на ЗТХ.

Нашите търсения към тази община могат да започнат още от епохата преди Херодот, макар и той да ни дава известни индикации и ориентири. 

Да започнем от синовете на Херкулес. Средният (втори) син на Heracleus (Хуркулес) е Gelon (Гелон) – т.е. "змия" (от тюрк. jelon, jylan - джилан/жилан/йилан/илан = змия). На волжко-булгарски език - "дилом", също и в булгарския календар = „змия”. 

В епохата на формирането си, вероятно около началото на 3-то хилядолетие пр.н.е., племенната група Gelon е очевидно предтеча съответно на gelons (гелони), станали по-известни в историята от съчиненията на Херодот. Пратюркските етноними (много вероятно ендоетноними) в този случай не подлежат на съмнение. Вероятно-логично, някъде сред гелоните, би следвало да потърсим по-късно и част от бъдещите алани, но много преди този полиетноним да се свърже с думата „саклан/алан” - „поле” и т.н. Gelons - хора, живеещи по времето на Херодот в земята на вudins (будините), т.е., живеят в земята на „хората, телата, обикновените хора” = тюрк. - будини/будун = „телата”. Вероятното тълкуване е „масата, хората”, което е твърде общо понятие. Самите gelons, според Херодот, са активно ангажирани в селското стопанство и градинарството, като „дори” и "ядат хляб", което очевидно е направило впечатление на „бащата на историята”. При по-задълбочено изследване, ние бихме открили една твърде съществена и пряка връзка между гелоните с някои по-късни хуно-булгарски групи в региона на Кавказието. Но, преди това е добре да знаем, че gelons и gelonias са в "изобилие" в Античността, те не са само едно фиксирано поселение и са добре известни на своите съседи в различни географии и епохи.  В монголския език gelonias се трансформира в kais, а в китайските източници  са известни като Hi/Si (поради редуването на H/S). Така, според тези източници, kais се превръща във формат от Хунну през 200 г. пр. н.е. Около 7-ми век от н.е. те са част от Кимек каганат, а през 11-ти век са вече и кумани (кais на гръцки = кумани) и кuns (на унгарски = кумани). Съществено доказателство за тези трансформации са сведенията за тяхното пребиваване в Северното Причерноморие сред Къпчакската конфедерация, където в аналите на Рус каганат са записани с прилагателните "Змиев, Змеев" (змия) и "Чешуев" (риба).

(следва продължение)