Геногеография и конвертация на етноним гелони (Кайъ боз-ок, бъдещите османци) - I

Мултидисциплинарен анализ с херменевтика

През 450 г. Лазар Парбеци (Перпеци) пише, че съюзническите армии от Южен Кавказ превземат едно укрепление за защита от "pahane HONSu" (защита срещу Hons, т.е. хуните) 
Това е крепостта Chor (Чора, бъдеща Дербент), по чието име е известен проход през Кавказието покрай Каспийско море.

Да се върнем сега назад във времето.

Още през 290 г.пр.н.е. има сведения за членовете на Хунну съюз. Той се състои от 24 племена. Ето някои от тях:
Kuyan (Kian/Kiyan/Qiang) - старо номадско племе, което предхожда Zhou (Джоу) и става негово „брачно партньорско” племе по древен хунски образец. По-късно е заменено от племето Sui/Hui/Yui и Lan (A-Lan = тюрк. алaн, yalan = степ, в кит. фонетика. Lan 阿兰 = A + 阿 Lan 兰 , синоним на кит. семантично име Yancai 奄蔡  = Vast - степ), което отново доказва участието и на аланите в съюз Хунну. Китайската дума yancai, „получена” чрез тогавашната ротация: iyrk/iurcae/hyrcae = китайското yancai = > yarcai = > iyrk = скити хиркани.

Yilan - змия = дилом, дилон, гелон е в очевидна конверсия с алани в западната география на скитските полиплеменни обединения.

Да погледнем към Кавказието.

Онагур/оногур са оногурите, които арменски и албански автори наричат хайландури, поради най-вероятната причина, че този термин е малко по-късен и едновременно с това, те не са имали възможност да определят с него никакви други хуни/хони, освен именно оногурите, но под формата онагур. Следователно, оногурите – „Онагур”, превърнали се в армено-албанските текстове в хайландур/айландур, са именно и тези хуни/хони в Кавказ. Тези хуни/хони няма никакъв вариант да бъдат иранци, кимерийци, траки и т.н., защото очевидно отговарят именно на он-огур (от тюрк. 10 огура/общини), едно от най-известните формирования на тюркоезичните хунну/хуни.

Името Оногур често се анализира в конвертация с On-Oğuz - десет (племена) Oğuz. При по-древните от огузките "оghur" тюркски езици, т.е. при прабулгарските огур-тюркски езици, оn ~ оno означава "10" и gar ~ gurs = гур = "племена". Така Onogurs буквално се превежда като "хората от 10 племена".

Он-огури или он-оки/10 стрели, десет огура/общини.

Разбира се, подобни обединения могат да се реализират в различни епохи и географии, те биха осъществили отделни миграции и обществена организация върху много територии, но нас преди всичко ни интересуват конкретно онези формати от он-огур/10 общини, за първи път описани през 5-ти век като живели в Кавказието още през 4-ти век.

Именно тези първи он-огури имат пряко отношение към някои от последвалите прабулгарски/булгарски генези в този регион и директна времева и географска ориентация към тези именно исторически процеси. Най-вероятно, това са общини от  обединението оногур, по това време появило се в по-западни райони, докато останалите му групировки предстои да бъдат изтласкани заедно със сарагурите, угорите и огурите към Кавказието около 463 г. от отстъпващите пред аварите сабири/сибирски хуни.

Сведения за тези ретроспективни геополитически конфигурации ни предоставят не само арменските и пратюркските кавказо-албански летописци от епохата, но също и един известен очевидец - Приск Панийски.

Напълно е възможно, Приск да пише това под въздействието на лични наблюдения, преки свидетелски впечатления от участници в тази миграция, но също и безспорно е ориентиран от сведенията на арменските и кавказо-албанските историци. 

Други известни изследователи, като например А. К. Шапошников твърдят, че оногурите още през последната трета на 3-ти век вече обитават Прикубанието и Приазовието. Това са допустими вероятности, но няма категорични доказателства, независимо че по логиката на еволюционните процеси е налице основание да се прави аналогия между някои от тези племенни групи с описаните върху картите хуни/унни, макар и в съответната различна и променлива географска среда и генно-миграционна динамика.

Най-ранните сведения за оногурите са тези от Егише (Елише) в книгата „За Вардан и арменската война”, писана между 458 и 464 г., в което съчинение той споменава, че на север от Чора (Дербентски проход) живеят хуните хайландури (хайландур'к). Според Егише част от аристокрацията на тези хуни дори вече е приела християнството, което е под „въпрос”.

Според А.Д.Гадло хайландури и оногури е едно и също и се доказва първоначално именно от историческите съчинения на Егише, съхранени от Мовзес Каганкатваци (Каланкатуйски), където страната на хайландурите се нарича Агуандрия (понякога по-късно погрешно и като Алуандрия). Това е очевидно страната на племето Агуандур (някои изследователи грешат, като смятат тази държава за страна на аланите, приемайки погрешното наиемнование „Алуандрия” и възприемайки един политоним, конвертиран от сармати за етноним).

Освен, че това наименование напомня етноним ауангур-авнагур (в сердновековните сирийски текстове така се наричат конкретно и единствено оногурите!), то съответно достатъчно ясно изяснява този „сложен” въпрос, видимо конвертирайки етнонимите.

Сирийските текстове указват на север от Кавказ също и уногондурите (в една и съща епоха и очевидно в една география с хайландурите/агуандури, т.е. в поредната конвертация). Следователно обективно-логично и безспорно хайландурите са общините на оногурите.

Всички летописци и хронисти указват, че уногундурите (т.е. оногундури, оногури) са булгари. Например, византийският патриарх Никифор нарича Кубрат „владетел на уногундурите”. Теофан Изповедник пише, че булгарите, заселили се на Балканите, преди това се наричали уногундури.

Арменската география, написанна през 7-ми век от Анани Ширакаци потвърждава конвертацията между булгари и уногундури. Ширакаци пише, че на север от Кавказ живеят купи-булгар (кupi-bulgar), дучи-булкар (duchi-bulkar), огхондор (олхондор) – блкар, оghondor (оlhontor) - blkar  и чдар-болкар (Chdar-bolkar). Онгхондор-блкар (Onghondor-blkar) в Арменската география е безспорна вариация на по-древното vh'ndur-bulgar при Мовзес Хоренаци. Очевидно този вариант на булгарски етноним (от гл. булгама = смесване + огури/общини) отговаря на гръцкия уногундур (уногур или оногур = 10 смесени общини).


По-късно това се препотвърждава и от Дякон Агатий, автор на книгите с актове от  VI Вселенски събор (680-681), който в един по-късен текст от 713 г. към актовете от Събора нарича булгарите на Тервел с името "уногури-булгари”.

(следва продължение)