Палеогеография и геногеография на някои основни миграции на пратюркоезичните носители на Y-ДНК Hg R1b

Хаплогрупа Y-ДНК R1b е образувана в Южен Сибир – Алтай, подобно на нейната по-възрастна „сестра” Hg R1a. Почти всички т.нар. „светли европеиди” генетично произхождат от Hg R1 чрез двата рода R1a и R1b. В Южен Сибир/Алтай техните праотци са говорели първоначално на пратюркски език, което безспорно се потвържадава от езика на най-голямата им „сестра” - Hg Q. Хаплогрупи Q и R произлизат от макрогрупа Р.

Част от носителите на Hg Q започват да мигрират в „Новия свят” около 20 хиляди години преди образуването на Hg R1b и приблизително 17 хиляди години преди формирането на Hg R1a. 

Хаплогрупа R1b е разпространена с най-висока честота в Европа, във Волго-Уралието и в „родната” си Централна Азия и притежава основен субклад R-M343.

Това генетично „разселение” се осъществява по няколко причини. След първата масирана миграция на носители на R1b от Централна Азия през Уралието в Източна Европа, те създават „Курганната култура”. От земите на тази култура започват най-малко три големи „преселения” на запад към Централна и Западна Европа, също на югозапад към Балканите. Някои от миграциите се осъществяват на юг през Кавказието достигайки до Мала Азия и Близкия изток, а оттам техни групи достигат до Северна Африка, а други потеглят към Балканите. Хилядолетия по-късно следват множество миграции от Азия в западна посока и, достигайки Европа,  постепенно „изтласкват” и „концентрират” една част от носителите на R1b все „по-западно”, като географиите на курганните култури се заемат от няколко последователни „вълни” от Южен Сибир и Алтай. Например от кимерийци, скити-саки, алани и т.н., които пренасят в региона отново „алтайските” Hg R1a и R1b, но също и покрай скитската миграция в Близкия Изток и на Hg J2 и G2. След тях започват миграциите на хунну, хуни и т.н. с преобладаващо носителство на „централноазиатските линии” на Hg R1a и R1b, но също и Q.

Хаплогрупа Y-ДНК R1b е пратюркоезична генетична линия, която създава и разпространява всички основни древни технологии. Това е генетичната линия създала първите велики цивилизации – Шумер, Египет, а също келтските култури, друидите, етруските, ахейците, курганните култури, тракийската и римската цивилизации, хиксосите и атонистите в Египет, скитската и сарматската култури, централноафриканските цивилизации и много други.

На тази геногеографска карта е очевидно разпространението на Hg R1b и в Нигерия, Судан, Камерун, Нигер, Чад, Габон и т.н. Тъй като цивилизацията на Древен Египет е създадена от пратюркоезични носители на R1b, а търсенето и експолатацията на медна руда е сред основните стопански дейности в тази епоха, то и миграциите в Централна Африка са лесно обясними. На строителите на пирамидите, носители на R1b им е била необходима твърде много мед, без която обработката на каменните блокове е била невъзможна. Фараонските конуси и жезли са също от мед. Големите залежи на медна руда са били особено привлекателни за египетските военно-аристократични елити (носители на R1b), които десетилетия наред добиват мед от тази география и оставят няколко поколения техни генетични наследници по мъжка линия. Най-висока концентрация има в Камерун — около 95 % (субклад R1b-V88).

Особено висок процент носители на пратюркоезичната Hg R1b се откриват сред народите на Британските острови (съвременните англичани, шотландци, уелсци и ирландци), но също и сред французите, германците, холандците, испанците, италианците, баските и други. В Източна Европа, Уралието, Кавказието и Прикаспието Hg R1b се среща във високи концентрации сред башкирите, арменците, дагестанците, азербайджанците, балкарците и осетниците – между 20 и 43 %. В Централна Азия е разпространена с висока честота сред туркмените и уйгурите. Сред някои от съвременните западно-тюркски народи, линията е свързана с кипчакската Hg R1b1b1 и огузката Hg R1b1b2.

Безспорно доказателство за най-древния не-индоевропейски лексикален субстрат в Европа е езикът на баските, който е бил разпространен в значителна част от палеоевропейската география. Според повечето изследователи правили проучвания по темата, в епохата до романизацията и келтизацията на Пиренейския полуостров, там са живели иберите. Наред с това, лингвистите смятат, че иберите и баските говорят ако не на един и същ език, то на "силно" родствен. Но същите хора населяват Британските острови, включително Ирландия, както и цяла Западна Франция. В Шотландия, Ирландия и сред баските частотата на линия R1b1a2 достига 80-90%. В Испания, Белгия и Швейцария - 60-70%. Честотите на  R1b1a2 в Северна Италия и в Германии са около 40-45%. Една от нейните първоначални миграции е очевидно от Кавказка Иберия.

Днес концентрацията на хаплогрупа Y-ДНК R1b в Европа е максимална в южна Англия около 70%, в Северна и Западна Англия – около 90%, Испания – 70%, Франция, Шотландия, Уелс, Иралнадия, сред баските – 90% и повече. Сред италианците – над 40%, белгийците – около 65%, немците – 40% и т.н.

В Източна Европа хаплогрупа R1b се среща най-много сред чехите и словаците – 36%, докато сред руснаците е средно около 7% (от 1,3 % до 14,1%).

На Балканите е с най-висока концентрация сред словенци и българи – между 20 и 21% .

На границата между Европа и Азия е значително разпространена сред башкирите  - около 43 %, кавказките осетинци-дигори – 23% и арменците – 28.4%. В Турция – 17%. 
В Азия и конкретно в Централна Азия хаплогрупата има най-висока концентрация сред туркмените – ок. 37% и уйгурите – ок. 20%. Най-ниска концентрация в Азия има в Индия – 0.55%. 

В Африка, както споделихме по-горе, най-висока концентрация има в Камерун — около 95 % (субклад R1b-V88).

По-известни носители на R1b са Коперник, Тутанкамон, Линкълн, Ехнатон (както и прадедите му фараони), Дарвин, цар Николай II, Лермонтов, династията Сакс-Кобург и Гота (също и повечето европейски аристократични фамилии) и т.н.

Някои изследователи (включително и един от водещите генетици проф. А. Кльосов) смятат, че келтите са пратюрки от R1b и пристигайки в Европа, постепенно променят езика си под влиянието на палеоевропейските кроманьонски арахични говори. Тъй като няма нито един известен „палеоевропейски език”, те най-вероятно самостоятелно развиват езика си до формата на „келтски”, далеч преди ПИЕ влияние, но неизбежно под влиянието на агрикултурната терминология. Например, преди около 7000 години населението върху земите на съвременните Полша, Германия, Австрия, Франция и Западна Испания са били преобладаващо носители на Hg G2a. Следователно, Hg R1b е миграция към Европа, започнала преди 7-8 хил. години, постепенно изстласквайки по-древните поселения от  географията им.

Така достигаме до извода, че „епохата на раздробените черепи” е свързана не само с изчезването от Европа на първите заселели се на континента носители на R1a/R1a1, но също и тези на G (G2a). Но на какъв език са говорели тези по-древни поселения? Както знаем, хаплогрупа R1a е „сестринска” на R1b и двете произлизат от централноазиатската R1, чийто език е неизбежно този на Ng Q (двете групи произлизат от Р и хиядолетия съществуват в един географски ареал). Знаем също, че наследниците на Hg Q в Америките са съхранили няколкостотин лексикални когнати, разпространени и сред съвременните тюркски езици. От друга страна, според запазените сведения за най-древната топонимика, етнонимика и хидронимика върху европейската география се откриват наименования изключително с пратюркски корени. Както пише Ю. Дроздов: «В античните и ранносредновековни писмени източници, написани на гръцки, латински и арабски езици, се привежда голямо количество наименования на древноевропейски племена и народи. Сред тях не се среща нито едно име, което може да се изведе от гръцки, латински или който и да било друг съвременен европейски език. Лингвистичният анализ на древноевропейските етноними показава, че всички те се явяват изказани с тюркоезични слова”.

Келтите са носители на линии на Hg R1b сред древната територия на Западна Европа. Независимо от разселванията си, по-големите им миграции се осъществяват под натиска на римляните и те се заселват в Централна и Източна Европа. Древните римляни обаче също са носители на Hg R1b. Натиск върху някои келти оказват и германците (също преобладаващо носители на Hg R1b, част от които и пракелти). Немалко келти мигрират през долината на река По и достигат до Илирия, Балканите, Мала Азия и дори до Кавказието (една от техните прародини). На изток от основните келтски поселения са живяли лигурите, които са също от кавказката група народи.

"Курганната" култура не е "индоевропейска", а родината на пра-ИЕ езици не е Източна Европа, нито ИЕ език е „роден” в Северна Индия или сред Иранското плато. Вярно е, че в миналото лингвистите и археолозите напълно объркват двата основни миграционни потока в Европа, но днес, с помощта на геногеографията и генетиката, цялата древна история се подрежда все по-правилно. Най-вероятно пра-ИЕ език има "анатолийска прародина" и е свъзран със земеделците, носители на Hg J2. Пра-ИЕ език не може да произлиза от древноямната,  хвалинската, самарската или средноволжката култури. Не е възможно пра-ИЕ език да се „придвижва” между 4-то и 2-ро хил.пр.н.е. в западна посока, защото се разпространява по-рано на северозапад от Мала Азия през Балканите, след което на изток и югоизток към Индия и Иран и, следователно, след разпространението на пратюркоезичните племена в Европа. Разбира се, преди това и двете хаплогрупи R1a и R1b са говорили на пратюркски езици, независимо в коя география са се намирали по време на миграциите си. Много вероятно, една линия от носители на R1a достига до региона на Мала Азия, усвоява терминологията от флективния земеделски език на J2 и така съответно променя своя аглутинативен пратюркски. След хилядолетия, нейна миграция се появява на Балканите и започва своя път на север и североизток.

На тази геногеографска карта виждаме  съвременното разпространение на най-високите концентрации в Европа на една от пратюркоезичните хаплогрупи - R1b, което определено доказва, че след миграцията си от изток на запад, тази Нg е буквално разделена през един по-късен историчен период от Hg R1а. Това напълно очевидно доказва, че Hg R1b се разпространява масирано много по-рано в цяла Европа от първоначално твърде ограничените ареали на Hg R1a. Хаплогрупа R1b се разпространява с най-високи честоти в западните райони на континента, след което между урало-сибирския източник на миграцията и западното й разположение е „вклинена” нейната „сестринска”, също сибирска Hg R1a. Както е известно, на мястото на Hg R1a и особено в източноевропейските степи са били разположени курганните пратюркски култури – създадени от носители на Hg R1b, които и мигрират в цяла Европа след 5-то хил.пр.н.е. Очевидно е, че тяхното географско място е заето по-късно масирано от носители на Hg R1a. Така или иначе, ние не сме забелязали тези сто милиона руси и синеоки индийци и "индоевропейци/индоарии", за разлика, вероятно, от някои упорити съвременни креационисти. Дори върху съвременната геногеографска карта съвсем ясно се вижда, че Hg R1a е по-късно „вклинила” се сред древните територии на Hg R1b.

В човешките митохондриални геноми, хаплогрупа мтДНК X е човешка митохондриална ДНК (мДНК) хаплогрупа, открита в местните  американски индианци/америндите, но също и сред европейци, азиатци и в Западна и Северна Африка. Тя е основната и най-древна съпътстваща женска мтДНК Hg на Y-ДНК Hg R1b в Евразия и Африка. Безспорно представлява една от най-древните пратюркски женски линии, защото се открива и сред америндите в Новия свят, заселили се там чрез няколко миграции между 40 и 15 хиляди години пр.н.е. Много вероятно е била сред основните съпътстващи линии още на древния „суперетнос” в неговото полигенетично разнообразие, преди началото на глобалните му миграции. Очевидна е почти пълната й липса днес в регионите, откъдето са тръгнали миграциите на пратюрките – в Централна Азия, което също доказва, че тези миграции още от самото си начало не са били единствено военни експанзии или търсене на нови ловни зони, а масови преселения, заедно с родовете, вероятно поради климатични причини. Разселването на тази мтДНК линия обхваща освен Америките, но и зоните на древните евразийски и африкански цивилизации. Ограничената й концентрация днес сред един малък район в Сибир убедително доказва чрез изолацията си и "централното" си географско разположение изобщо първоначалния „извор” на миграциите. Наред с това е напълно очевидно, че най-висока наситеност тази мтДНК има в Мала Азия и Източна Канада, което отново доказва една от широките географии на древната пратюркска миграция. Друго предположение е това, че линията се е формирала северно от Урал и е станала съпътстваща на пратюрките след мтДНК N, като се е отделила от нея в по-късни миграции. Това предположение е по-малко вероятно, защото отделянето на мтДНК Х от мтДНК N е станало още при „изхода” от Африка, след което линията достига до Централен и Южен Сибир (вероятно като съпътстваща на макрогрупа Y-ДНК NOP), където е и географията на Y-ДНК хаплогрупите, произлезли от Y-ДНК Р.

Нека си припомним, че Hg R1b става един от основните маркери, ясно характеризиращи и географски указващи разпространението на пратюркската курганна култура. Наред с това, както е напълно доказано и широко известно, също и доместикацията на коня се осъществява в Поволжието и Приуралието и съвременните територии на Северен Казахстан около 3500 г.пр.н.е., следователно и неизбежно по това време и в тази география от пратюркоезичните носители на Hg R1b и нейните субклади. Това се случва най-малко две хиляди години преди което и да е предполагаемо или реално появяване на които да било «праиндоевропейци» в тези земи.

Нека сега обърнем внимание и на миграцията на носители на Hg R1b от Пиренеите към „останала” Европа, което е всъщност миграцията на пратюркската култура на  „камбановидните чаши” – носители именно на онези линии от Hg R1b, чиито разпространители се явяват предци на келтите и италийците, по-точно – на пракелтите и праиталиките (миграция на носителите на Hg R1b1b2). Това е особено интересен факт, защото безспорно доказва, че миграцията от Пиренеите в северна и източна посока и разселването на тази линия в Европа през 2-ро хилядолетие пр.н.е. е определено също и на носители на аглутинативен език, тоест неизбежно на архаичен пратюркски. 

Под „германски субстрат” би трябвало да се разбира именно носителите на хаплогрупа R1b, свързани с културата на „камбановидните чаши”.

Носители на линия от Hg R1b се установяват също и в Северен Казахстан, създавайки Ботайската култура, приблизително около 3500 г. пр.н.е. (най-вероятно между 3700 - 3100 г.пр.н.е.). Там те осъществяват първата в света доместикация на коня. Приблизително по същото време, около 4500-4000 г.пр.н.е. една тяхна миграция се насочва към Кавказ (това са предци на съвременните кавказци от Hg R1b1b2), преминава планинската верига и се озовава в Междуречието, създавайки Шумерската цивилизация, а друга част достига Мала Азия/Анатолия и Близкия Изток (Ливан, преди 5300±700 години, която миграция представлява най-древните предци на съвременните евреи - преди 5150±620 години) и до Северна Африка (древните египтяни, създатели на Египетската цивилизация и берберите са преобладаващо от Hg R1b - преди 3875±670 години). Част от африканската миграция продължава на запад по африканското крайбрежие и преминава на Пиренейския полуостров (преди 3750±520 години, вкл. протобаски - преди 3625±370 години).

Линията R1b1a2a е от макрокавказци (баскокавказци), докато R1b1a2a1a1 е логично на протобаски. Това неизбежно свързва тази генетика също и с пиктите, пеласгите, етруските, иберите, като според някои генетици последните два народа са с миксирана генетика - R1b1a2a1a1 + R1b1a2a2 (А. Кльосов и други). Следователно напълно логично и неизбежно т.нар. „балкански траки” също притежават този „генетичен микс” от R1b - R1b1a2a1a1 + R1b1a2a2, съвпадащ с генетиката на етруските и много сходен или съвпадащ с този на древните египтяни. 

Днес R1b1a2a2 е масирано представена сред дагестанците и „кавказките ибери” – кахетинците, също и сред адигите. Всички носители на R1b са били неизбежно най-древни пратюрки от Южен Сибир/Алтай. 

Линия от тази миграция продължава на север и достига Британските острови (в Ирландия преди 3800±380 години) и в континентална Европа (Фландрия - преди 4150±500 години и Швеция - преди 4225±520 години). Малко по-рано, носителите на Hg R1b започват да мигрират и от курганната култура в Източна Европа, настъпвайки в останалата част на континента, „курганизирайки” (тюркизирайки) цялата палеоевропейска география.

Генетичните носители на R1b поставили след хилядолетия основите на повечето древни цивилизации и култури. Шумери, египтяни, келти, етруски, проторимляни, прагермани, урарти, хурити, траки, ахейци, скити, саки, кемерийци, сармати, алани, някои хунну и хуно-булгари и т.н. са били носители преобладаващо на R1b.