Нека сега обърнем внимание върху миграциите на някои от сибиро-алтайските пратюркоезични хаплогрупи, започвайки с Hg Q и
по-специално на „пренасянето” на нейни линии към „Новия свят”.
Генетическият
източник на америндите е в Алтай-Саян и този факт от няколко години не се оспорва от
никого. В същото време, дори днес
алтайския произход на отделните групи америнди създава предпоставки за
определени (но и обективни) основания за
цялостно преразгеждане на историчната еволюция и пренаписването на историята.
Например, в Y–хромозомата на човека, където се открива за първи път маркер M242 означава, че именно този човек е станал
родоначалник на всички мъже от Hg Q, някъде в Южен
Алтай.
Знаем, че хаплогрупа Y-ДНК Q е
линията, която свързва Централна Азия и Америка. Тази линия се открива предимно
в популациите на Северна и Централна Азия, както и в „американските
индианци”, но твърде
транспарантно в Европа. Линии на Hg Q
достигат до „най-отдалечените” географии на Южна Америка.
Хаплогрупа Q1a3a (M3) е единствената линия, която абсолютно доминира сред мъжкото
индианско население на Америките. Хаплогрупата се
определя от наличието на мутация M3 (известна също като SY103).
Мутацията се появява по линия на Hg Q преди около 12000 години, когато миграциите в
Северна и Южна Америка са отдавна
започнали (приблизително 25-30 хиляди години
по-рано). Допълнителните анализи на мтДНК показват, че „първите американци”,
т.е., изобщо първите хора, заселили Америките, произлизат от планински популации в региона на Алтай и в близост до езерото Байкал. Според Schurr (2000
г.) най-високите честоти на Hg мтДНК А и D се откриват в Алтай и Тува, също и край езерото Байкал. Именно това е регионът,
„родил” бъдещите американски индианци.
Наред с това, Hg Q1b се среща с високи честоти и сред някои ашкенази, уйгури от
Синдзян в Китай, някои хунну и дулуси, хазари и синдхи от Южна и Централна Азия.
Всичко това за пореден път доказва произхода на най-древния език, но и на генетичните носители на ядрото на хазарския племенен съюз, дулусите от Дуло и гьоктюрките на Ашина, както и на някои миграции в земите на Индустан, Кушанската държава и Ак-Хун империя (бели хуни, ефталити).
Към Hg
Q/Q1a3a (M3) принадлежат, както споменахме,
повечето от
индианците в
Америките, но също така и
един от древните пратюркски родове Ашина, стоящи начело на всички тюркски империи в историята, с
изключение на хунските, които се управляват от Дуло.
След като Ашина и Дуло принадлежат към една от най-древните Hg, говорещи пратюркски език, който и език е същевременно и
най-древния съхранен в
историята, това и съответно очевидно ни подсказва, откъде започва и
историята на световната аристокрация.
Наличието на най-малко 1% и максимум до 5% от хаплогрупа Q в ограничените граници на съвременна Дунавска България
подсказват представителство най-вероятно на Ашина и Дуло линии или на една немалка част
изобщо от аристокрацията и военните им елити, включително и от други прабулгарски родове. Представителите
на Ашина клан в Хазария принадлежат на Hg
Q1b1a.
|
Хаплогруппа Q-M242 има основен пик на честотите сред поселенията на америндите в Северна и Южна Америка, където сред някои индиански племена достига до 90-100%. За другите линии на хаплогрупа Q1a1, като M120 или Q1a2-M25 няма да
навлизаме в подробности, защото не са предмет на нашата статия.
Хаплогрупа Q1a3a1-M3 – с високи честоти сред американските нидианци.
Разбира се, ареалът на разспространение на Hg Q не се ограничава с Америките, но и сред сибирските народи, където
първоначално се формира. Днес се наблюдава висока честота сред кетите - 90%, сред селкупите - 65%, което и за пореден път доказва географията на миграцията. Интересна за нашия анализ е Q1a3-M346, която с
високи честоти се среща сред американските индианци (сред някои племена до 100%), а сред тоджинците и тувинците (38%), сред алтайците (26%) и т.н.
Линияна на Hg Q безспорно свързва Азия с Америка, но също и
Скандинавия, където е представена с около 8% (преки наследници на тюркоезичните алтайци, наред с
другите южносибирски Hg). Немалко е представена сред евреите-ашкенази (основно сред онези, потомци на хазарите, тъй като най-древния „общ прадед” на тази Hg сред ашкенази е датиран на около хиляда
години).
Именно и това отново доказва кой е най-древният праезик, както и
че ашкузите – ас-куз (също и по-късно ашкеназ в Хазария, които са приемници на този етнополитоним) са носители на
този език от "дълбока" древност – част от народа на асите.
Най-древните „сибирски алтайци” географски отстоят, примерно, от производната им Средностоговска култура в Източна Европа на около 6 хиляди километра, но заедно с това и на приблизително десет хиляди
години в еволюцията. Вярно е, че линейният
архоелогически произход свързва Алтай директно с Черно
море, което предполага, че генетическите връзки са също на около десет хиляди
години. Единственият отговор на тези действително
„изумителни” въпроси би бил, ако приемем, че този най-древен праезик (т.е. пратюркски) предполага
и обща историко-географска еволюция на носители на най-малко четири
Y-ДНК Hg.
Как древните ловци са „разделяли” един общ аглутинативен пратюркски език в една толкова огромна география, но и как изобщо
са съхранили тези лингвистични черти в продължение на десетки хилядолетия? Отговорът е само един – това е бил първият език
на човечеството, развивал се по-късно в изолирани популационни
среди.
Възрастта на Hg Q се оценява на средно 40 хиляди години. Произлиза от Централна Азия (Южен Сибир –
Алтай) с SNP-мутация M242. Следователно, съществува
безспорно доказан праезик още от първата миграция преди около 40 хиляди години, разпространен в Америките от
носителите на Hg Р и по-късно
масово от Hg Q. За да се разпространи този език преди около 40000 години в
Америките от Hg P и дъщерната й
линия Hg Q, налице е била
отдавна формирана пратюркоезична среда в обширна централноазиатска география,
сред която по-късно се формира и другата дъщерна линия на Hg P – хаплогрупа R. Това допълнително
доказва, че и двете линии на Hg R/R1 - Hg R1a и R1b са били първоначално неизбежно
тюркоезични.
