Геногеография на хаплогрупа Y-ДНК Q и най-древните езици в палеогеографията - I

Най-древните пратюркоезични хора са били носителите на Hg Р (вероятно) и безспорно тези, носители на R, N1 и Q. Съдейки по твърде високата концентрация на Hg Q и много по-ограничено на Hg P сред индианците (америндите), това категорично доказва, че те първоначално са говорели на най-древния пратрюкски език. Същият език е усвоен по-късно в географията на Централна Азия от носители на други хаплогрупи, извън производните на Hg макрогрупа Р и разпространен съответно от тях, което историко-географски неизбежно включва и Hg N1, също и част от G и свързаната IJ. Именно този най-древен език, усвоен и от носителите на Hg N1, както и от някои носители на G и IJ, неизбежно е бил прототюркски, поради липсата на каквато и да е друга алтернатива в глотохронологията.

Хаплогрупа R1a е по-древна от Hg R1b, но се формира далеч след началото на пратюркоезичната глотохронология в Алтай/Южен Сибир. Това съответно доказва, че Hg R1a също е първоначално неизбежно  пратюркоезична, точно както нейната „леля” – Hg Q, но и „по-младата” й „сестра” Hg R1b.

Изначално пратюркоезична е и Hg N1, която също се появява в пратюркската езикова география.

Така още „по-проблематична” става именно Hg Q1a, тъй като нейните линии са много по-древни от тези на „сестра” й Hg R и „племенничките” й Hg R1a и R1b. Носителите на Q говорят на пратюркски език, пренесен в Америките най-късно преди около 18000 години и най-рано преди 40000 години. Следователно, до „отварянето” на Беринговия проток, този език вече е пренесен и така най-малко с 8000 години „изпреварва” появата на т.нар. ностратически („бабилон”) език. В този смисъл, най-вероятно още носителите на Hg Р са говорели на архаичен пратюркски език, като това поставя под съмнение изобщо съществото на ностратически език извън вероятността да е единствено развил се в друга география и епоха клон на пратюркски, постепенно загубил фонетиката си. Напълно е възможно този архаичен пратюркски „ностратически” да е пренесен първо с миграция на Hg R1a към Предна Азия и Малоазийско-Балканския регион (по това време във физико-географско единство) преди около 12 хил. години.

Изменението на местоположението в Y–хромозомата от един базов чифт в друг, където се намира маркер M242, се осъществява първо при един човек, станал родоначалник на всички мъже от Hg Q.

Америндите и до днес говорят на езици, съхранили  няколкостотин тюркски думи и още стотици от други родствени езици на  урало-алтайското семейство. Това доказва, че именно този праезик (праезици) са най-древни (поредицата миграции на бъдещите америнди се реализират между 38-16 хил.г.пр.н.е.). Ето защо и носителите на Hg Q могат да бъдат напълно обективно-логично определении за прототюрките, доказано носители на най-древните езици.

Носителите на „сестринската” й Hg R или са били неми, или неизбежно и също така обективно-логично би следвало да са използвали изначално именно този пратюркски език, използван и от „по-голямата сестра” Hg Q. 

Наред с това, напълно очевидно е, че древните ловци преди 35-40 хиляди години едва ли са използвали речник от повече от 1000 думи, ето защо и „консервативно” запазените до днес такива няколкостотин когнати  между езиците на америндите и съвременните тюрки (към които днес се причисляват повечето от наследниците и на булгарите извън „словенизираните” дунавски българи), съответно и доказват категорично древния праезик, който е безспорно пратюркски. Следователно пратюркският е бил език първоначално и на всички носители на Hg R1a, R1b, Q, N1, но също от един по-късен период и на някои линии от Hg I, J и G, попаднали по пътя на „тюркизацията” преди 8-9 хиляди години, осъществена от R1a и R1b.

Днес Hg R1a сред народите, говорещи „индоевропейски езици” (преди всичко сред словеноезичните/славяноезични, усвоили тези „неотюркски” езици предимно чрез дейността на религиозната политика) е разпространена в количествено изражение дори повече, отколкото сред тюркоезичните народи. Независимо от това е напълно изяснено, че тази хаплогрупа е разпространена първоначално сред пратюрките в Централна Азия, защото е родена (формирана) в Южен Сибир/Алтай от Hg P от подгрупата й R и съответно сред пратюркоезичната среда на по-възрастната й „сестра” Hg Q (най-ранната подгрупа на Р).  

По отношение на индоевропейските езици, днес лингвистите са разделени на два основни лагера. Едните все още считат (макар и все по-малко, поради новите генетични доказателства), че преди около 5500 хиляди коннците от курганните култури разпростараняват тези езици в Евразия. Вече е напълно изяснено, че това са били пратюрки, както по генетика, така и по всички археологични данни от курганите и плеолингвистичния субстрат в повечето европейски езици. Така тази теория е напълно опровергана и вече не се приема за състоятелна. Другата група лингвисти приема много по-разумното и обосновано становище, че индоевропейските езици се форимрат в епохата на неолита в Анатолия. Това разумно предположение е свързано с първоначалното разпространение именно на агрикултурната терминология в тези рейони покрай развитието на уседналото земеделие и неизбежните поради което лексикални иновации, довели да флектация на езиците.  

Наскоро известните изследователи Грей и Аткинсън (Nature, 2004) отново привеждат поредните неоспорими доказателства за т.н. „плугова теория”, като фиксират времето за първите наченки на пра-ИЕ езици между 9800-7800 г.пр.н.е. Следователно, теорията за „анатолийското земеделие” става все по-научно обоснована и отхвърля хипотезата за „курганната експанзия”, приписвана на „индоевропейци”. Езикът на носителите на курганната култура няма никакво отношение към развитието на индоевропейската глотохронология.

Голямото количество тюркски субстратни думи в германските, славянските и някои романски езици свидетелства достатъчно ясно за това.

Хаплогрупа R1a1 е формирана преди около 20-22 хиляди години в земите на съвременен Северен Пакистан, приблизително по време на някои от последните миграции на Hg Q към Америките. Линията на „пакистанската” R1a1 произлязла от формиранта в Алтай R1a, се появява на запад от Каспийско море едва преди 6 хиляди години, а хиляда години по-късно оттам достига географията, станала известна като култура Ямна.

Разбира се Hg R1a1 е подгрупа на Hg R1a, която първоначално е формирана в Южен Сибир/Алтай като линия на R1. Hg R1 от своя страна също е формирана в Алтайския регион и произлиза от клас R, „дъщерна линия” на  макрогрупа Р.

Например, кулутура Ямна е ограничено свързана с Hg R1a1 и много повече с носители на Hg R1b.

На изток и на юг от Южен Сибир/Алтай Hg R1a1 също е била първоначално неизбежно пратюркоезична в продължение поне на 10 хиляди години. Предположението, че от групи от тази линия произлизат някои пра-пра ИЕ, възникнали спонтанно като „нетюркоезични” в съществуваща от 10 хиляди години пратюркоезична среда е силно озадачаващо и наивно. Флектацията на „нейния” език не е извън контекста на стопанските условия, свързани с преминаването от скотовъдство към земеделие и според епохата и географията това е възможно единствено в Мала Азия. Подобни условия се наблюдават първоначално в Мала Азия, но хилядолетия по-късно. Ако приемем в този случай потенциално логичната вероятност за „безспорен факт”, то пра-ПИЕ езици неизбежно се формират сред Малоазийско-Балканския регион от Hg J, а носителите на група от Hg R1a1 усвояват и развиват тези лексикални иновации от земеделците. Конкретно за тази линия на Hg R1a1 (определена с нуклеотидна мутация на отделяне в M17 и обратна мутация в SRY1031.2) обаче има твърде широк спектър от предположения относно формирането й в пространството и времето. Знаем, че  първоначалното „рождение” на Hg R1a е в Южен Сибир и, следователно логично, тази линия е възникнала приблизително едновременно с Hg R1b в тюркоезична среда, което се доказва по безспорното тюркоезичие на генетичната им „леля” Hg Q. Всички тези хаплогрупи произлизат, както споделихме, от суперклас Hg P.

Да обърнем внимание на още един факт. Древният северокитайски Hg R1a1 базов хаплотип днес се различава от „Андра Прадеш” базов Hg R1a1 хаплотип поне с пет мутации, което поставя общия им прародител приблизително преди 22 хиляди години. Може да се заключи, че това е един и същ общ прародител на хаплотиповете на Hg R1a1 в Северен Китай, което съответно ги поставя по „възраст” до тези в Пакистан. Тези мутации сравнително добре показват хронологията и посоката на миграцията, продължаваща от по-древните (езиково не-индоевропейски) „индийски” хаплотиповете към индоевропейските (лингвистично) индийски хаплотипове с техен общ прародител (все още без пра-ИЕ език), живели преди около 12 000 г.пр.н.е. Тоест, тази Hg не е носител на ИЕ език в продължение на повече от 10 хиляди години, тъй като е очевидно невъзможно да носи подобен език две хиляди години преди първите наченки на флектация в Мала Азия. Също така, тази информация съвпада с времето на проследяване на миграцията на Hg R1a1 носители от Хиндустан през Мала Азия (с откриване на пра-ИЕ език в Анадола, фиксирано за 9600 - 10 100 пр.н.е., Gray & Atkinson, 2003; Ренфрю, 2000; Gamkrelidze & Ivanov, 1995). Всичко това отново доказва, че хилядолетия след формирането си в Алтай/Южен Сибир и до „проговарянето” на ПИЕ в Мала Азия, тази линия е била пратюркоезична.

Потвърждение, че някои от индоевропейские езици произлизат също и от R1b, а по-късно се разпространяват и в другата пратюркска R1а, са няколко безспорни факта. Например, сред осетинците има висока доминираща концентрация от R1b. Същевременно, сред балкарците се открива висока честота на R1a, но сред осетинците няма такава. Следователно, изобщо от клас R1 в Кавказ са представени преобладаващо пратюрките. Характерният днес предимно за тюркоезичните хора субклад Z2123 се открива основно сред тюрките, били някога  сред първите заселници на региона и носители на Hg R1а.

В такъв случай, към кои древни езикови носители да поставим някои от първите линии на Hg J2 и J1, освен към онези, използвали първоначално ахраични форми на пратюркски езици?

Носители на J2 сред иранците, гърците, осетинците, някои балкански булгари (българи), албанците, италианците, западноевропейците, руснаците, македонците и т.н., днес говорят на ИЕ езици. Но същото може да се каже и за носителите на R1b сред същите тези народи. Как се е получило всичко това? Някои ще попитат, къде е Hg R1b сред „индоариите” или поне сред брахмините? Именно и в това е парадоксът - днес преобладащото население в Европа, особено в Западна и предимно сред германите, англичаните, французите, испанците и италианците от Hg R1b са били пратюрки и „въпреки това” днес са „индоевропейци”, а едновременно с това сред индоиранците R1b  е в пренебрежимо незначителна честота. Тогава как пратюрките, или изобщо носители на централноазиатска генетика извън анатолийската „земеделска” линия на J2 са станали индоевропейци? Следователно, тук става въпрос изначално за език, произлязъл от древните носители на пратюркоезични хаплогрупи, защото няма разумен вариант брахмините да са заселили Европа, пренасяйки нова езикова форма, придружени при това и от индоиранците.

Днес сред някои източни славяноезични народи преобладава „словенизирана” линия на Hg R1a1, чиито носители в Централна Азия и до днес продължават да говорят тюркски езици, а в „не-слоевизираните” страни в Европа и извън нея – на своите най-различни народни езици. Наред с това Hg Iа е също предимно славяноезична на Балканите, но извън тях носителите й говорят на не-слявянски езици. Как славяните са носители на тези така различни Hg без да бъдат „пословенчени” в един историчен период?

Хаплогрупа R1a е безспорно изначално пратюркска хаплогрупа. Хаплогрупата сред съвременните славянски, скандинавски и балкански географии е по-масирано внесена едва по време на хунските инвазии, а сред индоиранците и индусите – предимно от саките и хуните-ефталити.

Съвременните „индоевропейски мъже” в географията на Европа са  преобладаващо носители на Hg R1b, което по същество доказва, че техния древен пратюркски език е „преформатиран” в „индоевропейски”.

Дори при по-късните миграции на народи, свързани с хунските инвазии се наблюдават основно носители на Hg R1b и R1a (напр. сред унгарците и др.).  Но и сред източните и западните „славяни” Hg R1a е около 45%. По-малко е сред скандинавците – шведи и норвежци (сред тях Hg I доминира над линиите от R1). Ето защо, не може и да има самостоятелен субклад на тази линия от Hg R1a едновременно в „славяни и скандинваци”, без носителите му да са променили езиците си.