Хаплогрупа суперклас Y-ДНК P и родината на пратюрките

В популационната генетика и геногеографията на  човека, изучаващи изобщо Y-хромозомните Hg, хаплогрупа от суперклас P (или P-M45) е форма на „патрилинейна наследственост”, възникнала преди около 40-42 хиляди години в Централна Азия. Тя се определя съответно по „дълга редица” уникални методи, а именно: 92R7_1, 92R7_2, L138, L268, L405, L471/PF5989, L536/PF5860, L721/PF6020, L741, L768/PF5976/YSC0000274, L779/PF5907/YSC0000251, L781/PF5875/YSC0000255, M45/PF5962, M74/N12, P27.1_1/P207, P27.1_2, P69, P226/PF5879, P228/PF5927, P230/PF5925, P235/PF5946, P237/PF5873, P239, P240/PF5897, P243/PF5874, P244, P281/PF5941, P282/PF5932, P283/PF5966, P284, P295/PF5866/S8, Page83, V231. Това безспорно доказва един относително дълъг период на еволюция в изолация.

Отделяйки се от свързаната Hg NOP, хаплогрупа P възниква на север от Хиндукуш, тоест в Южен Сибир на територията на съвременен Узбекистан. Първите й носители бързо се разселват сред земите на съвременните китайски провинции Уйгурия, Гансу и Нинся́. Няколко хилядолетия след формирането си, Hg P започва да се разпространява от всички тези райони в северно направление (началото на миграциите е преди около 35-40 хиляди години). Тази хипотеза се подкрепя от безспорните факти, че Hg P* се среща както в Средна, Източна и Североизточна Азия, но така също и сред американските „индианци” (ограничено), като в същото време тези географски райони са и зона на изначално разпространение на произлезлите от нея „дъщерни” хаплогрупи R и Q. От Hg R произлиза клас R1 – R1a и R1b, които родове днес са основните хаплогрупи на европейското мъжко население, а към Hg Q (Q1a3a - M3) принадлежи почти цялото индианско мъжко население на Америките.

Климатът в тази епоха се е различавал съществено от съвременния, като преди всичко в Таримската котловина, Монголия и Манджурия флората е била твърде по-обилна, а фауната - по-разнообразна. Тези благоприятни условия привличали древните хора, което и довело да „презаселването” на региона. Презаселването в онези така древни времена фактически се изразява в това, че най-вероятно една голяма част от „евразийците” се съсредоточава в Централна Азия.

Според някои изследователи,  в тази епоха морското ниво било до 112 метра по-ниско. Подобно състояние съществувало от поне 100 хиляди години. Този фактор изглежда изиграл благоприятна роля за изключително бързото разселение на Hg K и конкретно K (xLT) в цяла Източна Азия. Масираното разселване се осъществявало през степите на север от съвременен Пекин и на запад към Таримската котловина, но също и на изток към  Манджурия. Това съответно се подкрепя също и от фактите за откриването на Нg P* в Южна, Югоизточна и Източна Азия, а според някои генетици – дори в Океания, което предположение се подкрепя и от съответствието на прилежащите региони на хаплогрупите, „сестрински” на Hg макроклас Р, сред които Hg M, S и NO*.

Свързаната Hg NOР се образува от Hg К преди около 45 хиляди години на изток от Аралско море. След това се разделя на Hg N, разпространила се в Сибир и някои територии на север и юг; Hg О, която мигрира през Индия в Южна, Югоизточна и Източна Азия; Hg Р, мигрирала в Южен Сибир/Алтай и разделила се на Q и R. От Hg К произлизат също и Hg L и M. Първата се наблюдава в Индия и Шри-Ланка (субклад L1) и Пакистан (L3), а Hg M основно в Папуа – Нова Гвинея.

Мутация M214, характеризираща Hg NO, возниква в период на по-интезвино заселване на Азия от сапиенсите. Това е епохата и на миграциите на Hg  IJK, K, LT, K(xLT), P, N, O, Q, R). Възникващите мутации бързо се разпространявали чрез т.нар. „ефект на първооснователя”. Днес съществуват две предположения за географията на формиране на Hg NO.

1.  Средна Азия (на изток от Аралско море в района на Алтай, северозападнен Китай и Монголия;

2.  Югоизточна Азия (Юнян, югозападен Китай).

Първата версия е по-логична и се базира на това, че регионът се намира между зоната на съвременното разпространение на Hg N и О. Най-вероятно разделянето става пред огромните планински масиви в Централна Азия, където от NOP се отделя Р. Хаплогрупа N се формира в Юнян (доказан най-древен маркер), а най-големия й род N1 по-късно се ражда в района на Алтай. Тези генетични родове постепенно преминават (формират) на угро-фински език, а след хилядолетия немалка част от тях "проговарят" и на славянски езици. Днес генетика по линии на N (N-M178) преобладава сред фините, има висока концентрация сред лативийци, литовци, естонци и лапландци (между 30 и 40%). Около 25% - 30% от рускоезичните „славяни” също са носители на генетика от линии на хаплогрупа N. Генетика по линия на О е преобладаваща за китайското мъжко население.

Най-многобройната линия на Hg N е N1 и този род е бил  пратюркоезичен, защото се формира в Сибир и сред доказана пратюркска среда преди около 9-15 хил.г.

Постепенно физико-географските условия се влошили (вероятно настъпва захлаждане в планинските региони) и носителите на Hg P от сравнително голямата си география започнали да се преселват към Южен Сибир/Саяно Алтай. Движението на макрогрупа Hg P се осъществява покрай Тибетския планински масив, край  Сечуанските Алпи, така също и от района на Гансу и Нинся, покрай „Пътя на коприната” на запад. Почти едновременно, една нейна линия се отделя и мигрира на изток  през Чукотка и на североизток достига до Аляска.

Някои от тези мигранти, които достигнали Южен Сибир,  постепенно се установили в една по-благоприятна за оцеляване физико-географска среда. След съответните симбиози в новата палеогеография от Hg P се формира (ражда) Hg Q. Тези симбиози в нова полеогеография генерират предпоставки за поредни генетични мутации, които от своя страна довеждат до „раждането”  на следващата „южносибирска” хаплогрупа – Hg Y-ДНК R, която  съответно се явява по-малка „сестра” на Hg Q. Настъпило презаселване и на новия географски регион. Само след няколко хилядолетия това неизбежно довело и до началато на големите миграции от Централна Азия – първо на Q, а по-късно и на R.

Езикът на местните поселения в продължение на десетки хиляди години е бил единствено алтайския пратюркски, който, както е известно, се разпространява първо чрез миграцията на Hg  P и най-вече на Hg Q (Q1a3a - M3). 

Родени в Алтай/Южен Сибир от „майчината” Hg P, носителите на хаплогрупа  клас Hg R и още по-конкретно също и тези от Hg R1 неизбежно говорят пратюркски език, който използват от хилядолетия и носителите на по-голямата й генетична „сестра” Q. Този праезик (поради отсъствие на друга алтернатива) се предава по-късно и на „дъщерните” й линии Hg R1a и R1b (съответно също родени в Южен Сибир/Алтай сред пратюркоезична среда). Преди 35-40 хиляди години в този регион не съществува друг език, освен пратюркски-алтайски, което „лексикално състояние” продължило десетки хилядолетия. Така този древен език започва да се разпространява във всички географски посоки след началото на миграциите на носителите на хаплогрупи Q и R. Същият език, но вече доразвит и обогатен е преобладаващ и до днес сред популациите в региона.

От Hg Р произлизат хаплогрупи R и Q и тя се явява макрогрупа или „суперклас”. В този контекст, тъй като не съществува никакво доказателство (също и логика), че Hg Q и, следователно, по-младата й „сестра” Hg R са говорели на неразбираеми помежду си езици, би било абсолютно невъзможно носителите на Hg R да използват различен език от този на „по-старата й сестра” Hg Q, който е доказан архаичен пратюркски.

Алтайският регион и Южен Сибир са  географията на вероятно първия „прото-макроетнос” и още в зародиш този етнос е бил полирасов. Това състояние е запазено и до днес в една обширна евразийска география, върху която живеят народите, съхранили тюркските езици (диалекти на един общ древен език). Ареалът Южен Сибир и Алтайския регион е „родината” на хаплогрупи Q, R (включително R1 - R1a, R1b ) и N1, всички те първоначално носители на пратюркски език. Така тази география представлява  изначален пратюркски цивилизационен и езиков ландшафт. Това е географията, от която мигрират онези генетични носители,  поставили след хилядолетия основите на повечето древни цивилизации и култури. Шумери, египтяни, келти, етруски, проторимляни, прагермани, урарти, хурити, траки, ахейци, скити, саки, кемерийци, сармати, алани, хунну, хуно-булгари и т.н., също създателите на Курганна култура, Винча, Триполие, Камбановидни чаши, Чатал Хююк, Гьобекли тепе, Халафска, Аракс, Майкоп, Карасук, Андроново, Афанасиево и много други са били първоначално пратюркоезични и основно носители на хаплогрупи по линия на R1 – R1a и R1b. „Сестринският” им генетичен клас Q е в основата на цивилизациите на маите, ацтеките и инките.

 Наследниците на Hg суперклас/макрогрупа P днес доминират сред европейците чрез нейната „подгрупа” от клас Hg R в линията R1 (родове R1a и R1b), както и сред американските „индианци” - подгрупата й от Hg Q, а така също съставляват значителна част от мъжкото население на Северна и Южна Америка, Австралия, Централна и Южна Азия (Северен Индустан).