Миграционно-генетичен ландшафт на алтайския (южносибирски) Y-ДНК клас R1 (R1a и R1b) в палеогеографията на Европа

В тази кратка статия ще обърнем по-специално внимание на палеогеографската миграция на хаплогрупа Y-ДНК клас R1, имаща най-важно отношение към първите преселения на пратюркоезичните хора в Европа.

Известно е, че клас Hg R е „дещерна линия” на Hg P, но и „по-млада сестра” на Hg Q. Доказано е, че Hg Р се формира в районите южно от Алтай и северозападно от Хундукуш. Носителите на Hg Р се „настаняват” в новата „алтайско-южносибирска” география следствие на драматизиране на климатичните условия, най-вероятно поради настъпване на поредни продължителни застудявания.

Разпространение в Европа на формираната в Алтай/Южен Сибир Hg клас R1. Хаплогрупа R е Y-хромозомна ДНК хаплогрупа, явяваща се подгрупа (дъщерна) на Hg P и е свързана с мутация M207. Приема се, че се формира в северозападните райони на Централна Азия преди 30 - 35 хиляди години, т.е. в регион Южен Сибир. Някои от съпътстващите я женски МтДНК, като например U1a и U3h  се формират в Западен Казахстан и на север от Аралско море.

Както е известно, от макрогрупа Hg Р произлизат „сестринските” хаплогрупи от класове R и Q. Така Hg Р е „майка” на Hg Q и R, а от своя страна Hg Q е „по-възрастна сестра” на Hg R. Невъзможно е носителите на доказано пратюркоезичната Hg Q да са изолирали носителите на „по-малката й сестра” Hg R в „нямо състояние” в рамките на общата им география и в продължение на хиляди години съвместна еволюция. Ето защо абсолютно неизбежно и носителите на клас R са били първоначално пратюркоезични. Това ни подсказва, че вече са налице очевидни полирасови генези на популации, говорещи един общ език в региона на Централна Азия – Алтай/Южен Сибир и този език е архаичен пратюркски.

R1a възниква чрез мутация на един носител на R1 преди 21000±3000 години в Южен Сибир – Алтай. В този регион и до днес живеят нейните преки потомци и продължават да говорят на тюркски езици от алтайската група. Този безспорен факт доказва, че форма на архаичен вариант на пратюркски език е фактически "до-ностратически" или може да бъде приет от един момент и за ностратически в по-западните географии на Евразия.

Докато носителите на  Hg F твърде вероятно не са мултиплицирали типични расови белези, то сред производната й "свързана" хаплогрупа NOP тези белези са в процес на фрагментиране. Следователно би било напълно изключено след време единствено носителите на една конкретна Hg да осъществят и „изолирано-етническа” генеза, а още по малко „етно-лингвистична” със самостоятелна глотохронология, при това и продължила десетки хиляди години извън общ полирасов и прото-цивилизационен формат. Същевременно това предполага, че някаква твърде архаична форма на пратюркски език най-вероятно (допустимо) се е формирала още при излизането на сапиенсите от Африка и настаняването им в Близкия Изток или, възможно, още преди това, далеч преди формирането на расите. Така и възможността езикът, който става известен като пратюркски и се развива след десетки хилядолетия в тюркски, да е изобщо първи човешки език е напълно реална. Със сигурност засега няма друга по-логична алтернатива.

Вероятността носителите на Hg P да са били „неми” в един многохилядолетен период след отделянето си от макрогрупа NOP е повече от съмнителна. Не по-малко съмнително би било предположението, че и носителите на самата макрогрупа NOP от „майчината” F са били неми хора.

Да си припомним, че клас Нg R е „дъщерна” група на Hg P и е формирана в Алтайския регион/Южен Сибир. Клас Hg R е „по-млада генетична сестра” на Hg Q. Носителите на Q са пратюркоезични (сравнителен анализ с езиците на америндите – ок. 100% носители на Q и съхранили идентични когнати с древнотюрк. или съвр. тюркски езици – около 400).

От Hg R произлиза R1, от която се „раждат” две от най-разпространените хаплогрупи в Европа - Hg R1a и R1b съответно с техните линии. Тези два основни рода на R1 са първоначално неизбежно пратюркоезични – носителите им живеят в една география с пратюркоезичната Q, по-голяма генетична „сестра” на R повече от 10 хиляди години. Произлязлата от пратюркоезичната Hg R1a линия R1a1 днес е сред основните генетични макери на някои от източноевропейските народи, като славяноезичните руснаци, поляци, украинци, белоруси и т.н. Висока концентрация на хаплогрупата се открива и сред източните германци. Например, Hg R1a1 е представена в съвременна Русия средно до около 48% от мъжкото население, а в Полша, Украйна и Белорусия - до 57%. Това ни разкрива генетичното влияние на някои преселения и конкретно с народи, увлечени с хунските полиплеменни инвазии. 

Например сред киргизите хаплогрупа R1a1 достига до 63%. В Централна Европа и Скандинавия тя е представена между 15 и 20%, което от своя страна ни потвърждава някои сведения за заселването на скити и хуни (политоними) и в тези територии през 4/5-ти век от н.е. В Атлантическите региони хаплогрупата почти отсъства, като нейната честота варира до 1%. Този факт   уточнява, че хуните не се заселват трайно в тези земи, с изключение на групи от военно-аристократичните им елити.

От своя страна Hg R1b (съотвено с произлязлата от нея линия Hg R1b1 със своите по-късни многобройни субклади), става изключително преобладаваща хаплогрупа за западноевропейските народи, като англичани, французи, западни германци, испанци, италианци, холандци, ирландци, португалци, шотландци и т.н.

В този смисъл, както руснаците, поляците и много други народи, включително и булгарите (болгари, българи) не само не са „автохтонни палеоевропейци” (т.е. не са европейски кроманьонци, заселили Европа преди 25-30 хиляди години), но са носители първоначално и основно на южносибирски/алтайски хаплогрупи.

Някои от носителите на Hg R1a най-вероятно променят езика си от аглутинативен пратюркски на флективен земеделски и стават по стандартите на интерпретативната наука от 19/20-ти век „пра-индоевропейци” (ПИЕ) или поне се превръщат в едни от носителите на флективен език. Същото се случва и с някои носители на най-масирано предствената древна пратюркоезична Hg R1b в Европа и особено в Западна Европа. Например, днес над 60% от германците са носители на Hg R1b, докато британците – над 80%.

Доказано е, че Hg R1a1 се е формирала като линия на Hg R1a също в регион на Южен Сибир между 20-18 хил.г.пр.н.е., но се мултиплицира в земите на севременен Северен Пакистан. Някои изследователи „изпращат” нейни носители, но вече предполагаемо пра-ИЕ (пра-индоевропейци) дори в Северното Причерноморие, където според тях са намерили убежище като бежанци от „касапницата”, предизвикана в Европа с нашествията на „курганните хора” (поселенията на курганната култура). Интересно би било да се обясни, как тези хора намират „убежище” именно в древните земи на „курганците” от които всъщност „бягат”. Тези хора би трябвало да „бягат” на запад, а не на изток в посока на „преследвачите” си. Именно тази линия на Hg R1a1а е открита в Централна и Западна Азия, предимно сред тюркезичното население. Линията има също висока концентрация и в Индия (Северен Индустан). Естествено, открива се и сред  „славянското” население в Източна Европа.

Днес повече от половината носители на Hg R1a1 в Европа са вече „славяноезични”.

Други изследователи настояват, че култура Андроново принадлежи на „арийците”, като дори свързават тези „арийци” с Hg R1a1. Но дори и днес върху генетичната карта съвсем ясно се вижда, че в основната (централна) география на древната култура Андроново тази Hg напълно отсъства, а по-висока концентрация се забелязва в югоизточната й периферия, където и до днес се говорят единствено тюркски езици. Наред с това е особено комплицирано да се определят тези поселения като „арийски”, хилядолетия преди да достигнат до Индия, откъдето и получават това „наименование”. Висока концентраия на хаплогрупата се наблюдава в Северен Индустан и е свързано с много миграции, включително на по-късни, като тези на саките и „белите хуни”.

Най-висока честота изобщо на Hg R1a в Европа се забелязва и до днес в териториите на някогашната Хунска империя. Нелогично е клишето, че R1a1 хаплотип може да бъде „индоевропейски маркер” или още по-конкретно „славянски”, при това и свързан изключително с носителите на индоевропейски езици. Различните антропологично, генетично и фенотипно народи, говорещи днес на индоевропейски езици нямат никакъв патент върху Hg R1a1 и тя изобщо не е доказателство за миграции на индоевропейски езици. Същото се отнася и до разнородните славяноезични народи, което логично предполага, че „славяноезични” се появяват едва след дефрагментацията първо на Хунската империя и по-късно след рухването на Аварския каганат. Всичко това логично допуска хипотезата, че тези първоначално пратюркоезични хора са „словенизирани” след края на големите тюркски държави по време на европейското Средновековие, като хунската, аварската, булгарската, хазарската и т.н.

Сред по-известните древни полиплеменни обединения, носители основно на хаплогрупа клас R1 по линия на "дъщерните" й подгрупи R1a и R1b са форматите с политоними хунну, хуни, скити, сармати, алани, булгари, гьоктюрки, келти, траки, етруски, шумери, древни египтяни и т.н.