Географските данни за кимерийските миграции са сравнително ясни. Много акадски клинописни текстове, написани
след преки контакти между асирийците и кимерийците, се ситуират изключително
добре документално именно към подобно заключение. Геногеографските характеристики ги определят за носители
на Hg Y-ДНК R1b1 и ограничено на Q, следователно и най-вероятно те са по-директни мигранти от Централна Азия,
преминали предимно покрай северното и западното крайбрежие на Каспийско море в
посока Кавказието, Северното Причерноморие и Мала Азия.
По-късно техните наследници ще бъдат изтласкани обратно през Кавказ и ще се
заселят по-масирано в Северното Причерноморие, докато през 5-ти в.пр.н.е. една
част от тях не се асимилира напълно сред скитите, а според някои сведения друга
се разселва из цяла Европа и се смесва с траките и келтите.
Според
известните сведения, през втората половина на 8-ми в. пр.н.е. и първата половина
на 7-ми в.пр.н.е. на територията на Мала и Предна Азия се образуват няколко държави – могъщата Асирия, цветущата Вавилония, по-малките Урарту, Фригия, Лидия, Сирия, Финикия и Палестина, силните Иудея, Елам, Мана, Мидия и др. Те започнали
постоянно да воюват
помежду си за нови територии и сфери на влияние. Централно положение заемала
супердържавата Асирия.
Географията на
Предна Азия винаги е била привлекателна за заселвания на различни народи. Някои
от тях остават там векове и дори хилядолетия, основавайки държави и развивайки
цивилизации. Други единствено преминават, мигрирайки неизбежно през тази
география, поради кръстопътното й положение. Често сред постоянно живеещите там
уседнали народи и особено през 8-ми и 7-ми в.пр.н.е. се появяват
номади-скотовъди. Техните подвижни и добре обучени конни отряди започнали да
играят все по-голяма роля в политиката на държавите, превръщайки се в наемни войскови
части.
Сред първите от
по-известните такива групи били кимерийците, но през 70-те години на 7-ми век
пр.н.е. се появили и скитите. В макрорегиона на Предна Азия и конкретно в
региона на Мала Азия, кимерийците и скитите очевидно били самостоятелни групи,
най-малкото и поради времевата разлика в миграциите им (вж. Иванчик А.И., 1996, с. 92 и Херодот, IV, 11-12).
Кимерийците се
настанили в региона половин век преди скитите, от които предполагаемо „бягали”.
Както кимерийците, така и скитите носят екзоетнонимни имена, записани
първоначално от асирийците – гамира и ашгуза. Съответно и в Библията се появяват като Гомер
(син на Яфет) и Ашкеназ (син на Гомер). „Подредбата” на „роднинските” имена е логично следствие от появата им в
географията на Предна Азия и Близкия
Изток – първо кимерийците, а малко по-късно и скитите.
Отсъстват сведения, че някой кимериец е имал представа, че е „кимериец”.
Същото се отнася и за скитите. Най-вероятно, тези групи в зависимост от
географията си на местообитание конвергират под екзоетнонимите си още немалко
други племена. За скитите това е отдавна доказано, докато кимерийците от един
момент имат относително изразена конвергенция с някои от траките на Балканите и
Мала Азия.
Двата екзоетнонима много вероятно имат пратюркска етимология – ким-ер
(речен човек, човек от реката) и аш-гуз (вътрешно племе). След потеглянето си от земите на саките в Южен
Сибир, групите, станали известни по-късно като кимерийци достигат до района на делтата на Итил (Волга) откъдето по-късно мигрират на юг към Кавказието.
Една тяхна група преминава и покрай Южното крайбрежие на Каспийско море,
установявайки се по-трайно в Източното Кавказие (съхранени и до днес топоними). Предполагаемо още по това време друга тяхна група се насочва и в западна
посока през Северното Причерноморие, заема територия на север от Крим, а нейно
разклонение продължава към Балканите. Тези заселвания се осъществяват векове
преди отстъплението на малоазийските кимери към Кубанието и полуостров Крим.
Херодот не употребява в оригиналните си
текстове
(писани на старогръцки език) думата „скити” (скит), а използва гиз (с вариации в гуз/куз) -
един термин, чиято етимология е прозрачна.
Напълно логично,
това ни дава насока към из-куз/иш-гуз/аш-гуз - искуз, които са вариации на
„вътрешен огуз, вътрешно племе”. В превод на английски език е "скиз".
В Турция „херодотовия термин” се перевежда като "искит",
но и това е неточно. Приведеният от Херодот термин "гиз, гуз, куз" визира едни и същи племена, които са най-вероятно огузи.
Забележително доказателство за етимологията на името е фактът, че тюрките
са използвали името Ески (Eske - ishky) като независим етноним (Kononov, 1958, 74). Освен това името на
скитите се появява по-рано в новоасирийски документи
от 7-ми в.пр.н.е., като Asguza, Iskuza-Ishguza
(Yelnitskiy LA, 1977, 25). Така съответно се появява и едно от
древните обединителни имена (политоним) на някои тюркоезични народи – guz (огуз, ак-guz).
Както scyth/skyt, така и думата
ishkuza на "не-тюркски” език е невъзможно да се обясни и преведе. Ishke (еchke) на тюркски език
означава "вътрешен".
Първоначално направление на кимерийските и
скитските миграции в Предна Азия. Кимерийците и скитите заобикалят Урарту от
различни посоки.
Вероятно по тази
тема Херодот е черпел сведения от асирийците, защото едва ли е чел Стария завет
на Библията.
Библейската литературна традиция (споделяна също и от християни и мюсюлмани) е свързана пряко с патриарх Ной (Нух
в Корана).
В канонизираната версия на "Генезис" в Библията и конкретно в текстовете на пророк Йеремия «Аскеназското царство» е до Арартското (Йер. 51:27).
Йосиф Флавий определя потомците на Ашкеназ „астаназийци” (астаназ), което е очевидно само незначително променена форма. Според него съвременниците му гърци ги възприемали за фригийци.
Най-вероятно според географията това са мушките, които асирийците определят за „източни фриги”, но древногръцките автори смятат, че мушикте не са фриги.
В канонизираната версия на "Генезис" в Библията и конкретно в текстовете на пророк Йеремия «Аскеназското царство» е до Арартското (Йер. 51:27).
Йосиф Флавий определя потомците на Ашкеназ „астаназийци” (астаназ), което е очевидно само незначително променена форма. Според него съвременниците му гърци ги възприемали за фригийци.
Най-вероятно според географията това са мушките, които асирийците определят за „източни фриги”, но древногръцките автори смятат, че мушикте не са фриги.
Идеята на G. Laminger-Pascher в „Lykaonien und die
Phryger” (1989. DCCCII. S.
17—24) и V. Sevin в „The Early Iron Age
in the Elazig Region and the Problem of the Mushkians” (1991. XLI. P. 96) да отрекат официално признатото конвертиране между фригийци и «мушки» е основателна, защото древногръцките автори от епохата продължават да разделят
фиргийците на две части – западни и източни. Ако мушките от Източна Анатолия дори и в някой момент да са били
завоювани или асимилирани от фригийците, това едва ли би било причина асирийците да не
забележат тези факти и да продължат да ги наричат мушки дълго след
„изчезването” им. Най-вероятно
фригийските миграции не стигат по-далеч от централна Анатолия.
В
географията на Мала Азия мизийците се появяват преди фригийците. Така и
територията (първоначално обща) се разделя на две – източните мизийци заемат района около антолийския
Олимп, докато западните се заселват край Каик (Страбон, XII. 8. 1, р. 571). Фригийците
заемат територия (т.нар. Малка Фригия) между двете групи мизийци, което и обективно доказва тяхната по-късна
поява. Балканският произход на фригите е очевиден по напълно
идентичната им митология с тази на македонците.
В Библията има ценни сведения, включително и за Мосох.
„И
Господното слово дойде към мене и рече:
Сине човешки, насочи лицето си към Гога, в земята на
Магога, княза на Рос, Мосох и Тувал, и пророкувай против него, като речеш:
Така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против тебе, Гоге,
княже на Рош, Мосох и Тувал.”.
—Езекил 38:1-3
Мосох неизбежно е мешех и много вероятно също мушки, а
край тях е тувал (тубал). Логично би било Гог да е свързан с гимери/гамири в един период и
география.
От север на юг в географията на Мала Азия между мушките (Източна Фригия) и тахар (възм. тохарите) са разположени кимерийците.
Гомер е еврейската форма на гамира,
кимерийци, кимери. Ашкеназ (т.е. скитите в Библията) стават по-късно еврейското
наименование на Германия.
Асирийските
източници, написани още през 7-ми век пр. н.е. споменават за cymmer (gimmer – gammira, gimmira) и за ashguz (ashguza, ashguzay). От
клинообразните текстове става ясно, че тези ashguzes
съответстват на скитите от гръцки източници. Също
така, напълно очевидно е, че ashguzes = ishguzes и това са описаните от персите ichkudra, chkudra, т.е. ishguzes са ichkudra.
Скудра е и персийската сатрапия на Балканите, обхващаща земите на местните
траки.