Конвертация на екзоетноним „кимерийци” в географията и геногеографията - II

Съществува интересен текст от древния географ Псевдо-Скимнос Хиоски (Ps.-Scymn, Geographi Graeci minores. I. P., 1855. P. 196—237), в който се разказва за колонизацията на Синоп, град в Мала Азия на южното крайбрежие на Черно море: «След Хабронд, преселник от Милет (основател на гръцката колония в Синоп)... него го убили кимерийци. А после кимерийците и Кой и отново Кретин, изгнанници от Милет: те основали поселение (т.е. в Синоп), когато ордата на кимерийците се понесла по Азия». Според тези сведения, кимерийците действат в две различни епохи: по време на разрушаването на Синоп и по-късно, когато се разселват из Азия и колонията се възстановява.

Херодот също отбелязва, че кимерийците известно време стоят в Синоп, преди да нахлуят в Лидия: „…изглежда, кимерийците избягали от скитите в Азия и заселили полуостров, на който днес се намира гръцкия град Синоп”. От тези думи на Херодот можем да предположим следното: кимерийците са атакувани от скитите първо някъде в Причерноморието или в Прикавказието, след което навлизат в Мала Азия, но по времето на Херодот те отдавна са изчезнали и от този регион, превръщайки се в „народ от миналото”.

След като превземат Сарди, кимерийците атакуват и Йония. Твърде е съмнително, че всички тези действия са осъществени в рамките само на една военна кампания.

Много вероятно, Херодот черпи сведения от поетичните произведения на Калин и Архилох, споменаващи превземането на Сарди. Вероятно ползва и текстове от Меандър. Но от поетите през 7-ми в.пр.н.е. не са останали никакви сведения за Лигдамис. Отчитайки, че историците черпят сведения за тази епоха единствено от поетите, твърде озадачаващо е отсъствието на Тугдамме (Лигдамис).

Безспорна е активността на малоазийските кимерийци. „Бащата на географията” Страбон съобщава, че те „...в омирови времена или малко по-рано опустошили с набези цялата област от Боспор чак до Йония”. Страбон пише и за техните походи в Пафлагония и Фригия. Така или иначе, кимерийците нападат Лидия и превземат столицата й Сарди, което се оказва недостатъчно за подчиняването на държавата. Цар Алиат организира съпротива, събира голяма армия и тежко разгромява кимерийците, използвайки кавалерия по техен образец. На страната на лидийците преминават и траките-витини.

Първото нападение над Лидия е от 665 г.пр.н.е., а второто през 650 г. пр.н.е.

Йония (Ἰωνία) днес е област край гр. Измир, Турция.

Карта на света от Страбон, 25 г.пр.н.е.

Великите географи Периегет и Птолемей описват стотици народи, но никъде не дават сведения за кимерийци или техни наследници. "Бащата на географията" Страбон пише за тях, като за народ от „миналото”.

Асирийските източници ясно указват, че кимерийците нахлуват в Лидия два пъти. Тези събития се реализират в рамките на по-малко от 20 години. Но защо Херодот не споменава за тях, остава загадка. Следователно, Херодот не е източник за Псевдо-Скимнос и особено по отношение на събитията в Синоп сведенията му са от други автори. Херодот не споменава и за никакви милетски колонии. Изумително е, че Херодот живее преди Псевдо-Сикмнос, но премълчава онези факти, които географите са получили чрез други източници. „Бащата на историята” пропуска факти, които очевидно са били достатъчно известни, за да се помнят векове след смъртта му. 

Някои изследователи твърдят, че кимерийците преди да се заселят в Крим живеят във Витиния. Всъщност, те идват в Мала Азия след като преди това вече са се установили в Северното Причерноморие (поне за един кратък период). Предположението, че кимерийци живеят първо във Витиния и дори край Хераклея (Heraclea Pontica) е почти сигурно погрешно. Дори проучването от St. M. Burstein (Outpost of Hellenism: the emergence of Heraclea on the Black Sea, University of California Pr., 1976, p.p. 1 -14), изразяващо мнението, че съществуват сведения за събития преди Троянската война свързани с кимерийците е силно дискусионно. Кимерийците не са местен малоазийски народ, нито пък са изгонени от траките-трери. Кимерийците и трерите са по-скоро съюзници, а не врагове. Страбон не бърка кимерийците с трерите, както предполагат някои изследователи, а фактически описва форма на съюз между тях, предполагаемо с цел грабителски походи. Трерите, вероятно, са едно от големите тракийски племена в тази епоха. Единствената форма на името им (Τριῆρες) се съхранява от един стих на йонийския поет Калин (7-ми в.пр.н.е.) – „...предвождани от мъже трери”. Страбон очевидно е разполагал с много повече информация за кимерийците, която или е отсъствала при Херодот, или е умишлено премълчана от него.

Дорийската колония Хераклея Понтийска (на гр. Ηράκλεια Ποντική, дн. Карадениз Ергели в Турция) е основана около 560 г.пр.н.е. и няма вариант нейната история да се фиксира преди Троянската война. По това време основните маси от кимерийци са напуснали Мала Азия.

 Херодот: "Походът на кимерийците, този, който те направили в Йония, макар и извършен по-рано от този на Крез, не довел до подчиняване на градове, защото той бил само гарбителски набег”. Херодот се стреми да подцени кимерийците, описвайки, че за първи път Крез е именно онзи агресор, подчинил гръцки градове, докато внушението за кимерите е ограничено до обикновеното грабителство.  Херодот за Крез: „Той бил първи от известните ни не-гърци, който подчинил някои гръцки градове и ги заставил да плащат данък”. Следователно, кимерийците извършват единствено грабителски набези, без идея да подчиняват и управляват градове и територии, т.е. според Херодот те не са „държавотворни” и не представляват трайна опасност за гръцките колонии. Страбон след векове ще ги опише като „пирати”: „...кимбрите, като пиратски и скитащ народ, са направили експедиция чак до района на езерото Меотида, и че също така Кимерийския Боспор е бил наречен на тях...” (Страбон, География, II).

Кимерийски Боспор е древното име на съвр. Керченски проток, свързващ Азовско море (Меотида) с Черно море.

 Още в «Одисея» кимерийците са представени като легендарен народ, живеещ в „крайния” Запад край „океана”, където никога не проникват лъчите на Слънцето. По-късно известните филолози Аристарх и Кратет се опитват да „поправят” написаното от Омир, като твърдят, че не става дума за кимерийци, а за Цербер, охраняващ входа на царството на Аид. За „кимерийски град” пише и Хекатей, а Ефор Кимски ги фиксира около езерото Аверн в Италия.

Страбон (I. 2. 9, p. 20. и III. 2. 12, p. 149.) ясно забелязва, че още Омир (Od. XI. 14—19)  пренася събитията с кимерийците от север на запад, до „входа на Аид”, който е бог на Подземното царство, известен с „действията” си в Западна Атика и Сицилия.

Това е обяснено много добре от Евстатий Катафлор през 12-ти век (Eustathius. Commentarii in Homeri Odysseam. P. 1379). Ликофрон (Alexandra, 695) и Фотий (Bibliotheca, p. 370а Bekker - δῆμος ἑσπέριος) също „пренасят" кимерийците на Запад. Така постепенно възниква традицията, кимерите да се фиксират в Италия, като съответно и се създава объркване на епохите и географиите, в които те реално участват в историческите събития. Евстатий поне ясно пише, че кимерийците са скити: „Ариан казва, че скитското племе кимерийци, вдигайки се от своята родина...". 


Забележително е, че географът Ефор (FGrHist 70, fr. 134а и съотв. при Страбон, V. 4. 5, p. 244) дава сведения, че кимерийците "живеят под земята". Ариан пък пише, че те ядат трева (Bithynica, fr. 43 съотв. Eustathius ad Dionysii Orbis Descriptionem 791).

В съхранено писмо от Лизимах, цар на Македония (вкл. Тракия), управлявал векове след Тугдамме, се споменава името Лигдамис, който нахлул в Йония, а някои местни хора поради това се изселват на остров Самос.

Лигдамис безспорно напада град Ефес, което е отразено от Калимах. Поетът го нарича „разюздания Лигдамис”, който скоро ще бъде наказан от Артемида за разрушаването на храма й. 

Но подобно „пренасяне” на кимерийците на Запад се открива и при Хесихий Милетски. Независимо от това той все пак пише, че Лигдамис изгаря светилището на Артемида. Храмът на Артемида в Ефес бил най-известното светилище на богинята. Херодот (I. 105. 2-4) споменава за ограбването на храма на Артемида Урания в палестинския град Аскалон. Така се подчертава „божественото възмездие”, сполетяло „скитите”, т.е. смъртта на Тугдамме и разселването на кимерийците по света.

(Следва продължение към част III)