Страници

четвъртък, 23 април 2015 г.

Конвертация на екзоетноним „кимерийци” в географията и геногеографията - III



Елините основават „огърлица” от търговски колонии по западните и северни брегове на Черно море след 650 г.пр.н.е. Тези колонии са предимно на йонийски преселници, които пренасят и някои от древните си топоними в новите си географии на заселване. Така наименованието Боспор се „пренася” на север.


 







Страбон пише: "На север от източния залив лежи езерото Меотида, което е с обиколка девет хиляди стадия или дори малко повече. То се влива в Понта при така наречения Кемерийски Боспор..." (Страбон, География, II, 5-23).
Разбира се, йонийците се заселват по тези земи едва след като по-голямата група кимерийци са вече в Мала Азия. Вероятно в Северен Крим или в Кубан са останали известни групи кимери, защото една тяхна миграция се придвижва покрай черноморското крайбрежие на Кавказ, предполагаемо търсеща обединение с онези групи, вече намиращи се в Закавказието.
По същото време една западна група преминава през Балканите и достига до Мала Азия. Това вероятно дава основание на някои изследователи да считат кимерийците за част от траките. Във всеки случай, единствено в Прикубанието вероятно се създава кимерийска държава.
Кавказките кимерийци избират „погрешната страна” в конфликта между Асирия и Урарту и претъпяват тежко поражение от асирийците и техните съюзници мидийци и скити. Така тази кимерийска група е напълно изтребена и безславно напуска историческата сцена.

Именно след това тежко поражение, остатъците от кимерийците заселват Синоп, както пише Херодот.

В края на 8-ми в.пр.н.е. степите на Северното Приченоморие са вече напълно изоставени от кимерийците и на тяхно място се заселват други племена от скитите.





На тази карта са представени някои кимерийски миграции в посока на европейската география.


Вероятно на Балканите към кимерийците се присъединяват някои тракийски племена, предимно от „западните”. Въпреки това, очевидно настъпват времена на конфликти, защото от Запад против кимерите се намесват илирите, също и траките-пеони.





Предполага се, че едно трако-кимерийско обединение мигрира до централна Европа и Ютландия.

Страбон:”...елините наричат кимбрите кимери” (Страбон, География, II). Гърците наричат кимерийците „кимери”, а римляните – „кимбри”.





По маршрута на трако-кимерите се придвижват по-късно и групи от скитите.

Някои изследователи предполагат, че следствие на етимологически спекулации кимерийците се свързват с кимбрите. Известно е, че кимбрите атакуват Римската република в края на 2-ри век пр.н.е. (вж., Plut. Mar. IX; Diod. Sic. V. 32. 4; Strabo. VII. 2. 2, p. 293).




Келто-прагерманите достигат до Балканския полуостров.







Предполага се, че потегляйки от Ютландия кимерийците/кимбрите в края на 2-ри в.пр.н.е. атакуват Римската република, но от географията на Западните Балкани.

Трако - кимерийски артефакти се откриват сред погребални предмети и съкровища. Тези артефакти принадлежат изключително към „висшата класа” и представляват луксозни предмети, като оръжия, конни гвоздеи и бижута. Те са предимно от мед и са открити в кулутрата на „погребалните урни” и първоначално се разпространяват от култура Koban в Кавказ и Северна Грузия, които заедно с култура Srubna преливат” между 9-ти до 7-ми в.пр.н.е., още преди скитската Черногоровска и Новочеркаска култури. От 7-ми в.пр.н.е., трако - кимерийски предмети са пръснати на запад сред голяма география от Източна и Централна Европа, достигайки до Дания и Източна Прусия, също и до Цюрихското езеро.



Страбон: „По-нататък той казва, че в по-ранни времена боите обитавали Херкинската гора и кимбрите направили набег срещу земята им, но след като били отблъснати от боите, продължили надолу по Истър и в страната на галатите скордиски, после до земята на тевристите и тавриските, които също са галати, а после до страната на хелветите (т.е. съвр. Швейцария), богати на злато, но мирни хора... Всички обаче били покорени от римляните, както самите кимбри, така и присъединилите се към техните походи, отчасти след като прехвърлили Алпите и навлезли в Италия, и отчасти докато все още били от другата страна на Алпите.“

(Следва продължение към част IV)