Да продължим с изясняването на най-древния език. За да се проследят
процесите и явленията е необходимо да се търси тяхната логика, а не да се
доверяваме единствено на нашата собствена. Ето защо дори и да приемем
съществуването в древността на архаичен и предполагаем ностратически (т.нар. „бабилон”) език, той не
е бил разговорен език на която и да е известна цивилизация, защото липсват
подобни доказателства. Следователно един подобен език съответно и не е
продължил своето развитие, за да бъде обект на сравнителни анализи до днес.
Подобен език няма известна глотохронология, нито лексикална система. Много
вероятно такъв език се появява преди около 10 хиляди години, т.е. най-малко
осем хилядолетия след последната пратюркоезична миграция в Америките, а
следователно пратюркския език е много по-древен. Нима това не е предпоставка да
се предположи, че е някаква форма на еманация от пратюркски наречия?
В този контекст с определена доза увереност бихме приели, че пратюркските
езици принадлежат и на носители на Hg Р, но напълно безспорно се говорят от „дъщерните”
й групи Hg Y-ДНК Q и R. Конкретно
за Q това е
абсолютно доказано чрез радиовъглероден анализ С-14 и така е фиксирана
конкретно и „възрастта” на първата алтайска миграция в Америките – преди около
40000 хиляди години, която и миграция е свързана първоначално и логично с
носители на Hg P и по-късно
предимно с Hg Q по линия на Q3. Вероятно
някои от миграциите са били осъществени от носители и на двете хаплогрупи.
След като се запознаем с древния език на носителите на алтайската
хаплогрупа Q и съответно
същите генетични носители пренесли своя „майчин език” в „Новия свят”, лесно ще
разберем и какъв е бил архаичния алтайски пратюркски език. Да си припомним, че
в същия регион – Алтай/Южен Сибир от Hg P първо се „ражда” Hg Q, а след това
и „сестринския” й клас Hg R, от чиято линия R1 произлизат R1a и R1b, които заселват масирано
и цяла Европа. Следователно, напълно лесно бихме се ориентирали и за това,
какъв е бил техния първоначален език.
Много важни прозрения и изводи за популациите в „Новия свят” са придобити
чрез молекулярно-генетични сравнителни изследвания на жители на Алтай/Южен
Сибир и индианското население на Америките. Тези данни безспорно доказват, че
първоначалната миграция на америндите (индианците) започва от
Южен и Централен Сибир и достига до Америките за първи път преди около 40000
години.
Разбира се, техният език едва ли е формиран „няколко дни” преди да
потеглят към Америките, което предполага много по-древна глотохронология. Възможно
е началото й да е поне пет хиляди години преди първата миграция. Това е
предположителното време за формиране на относително ясен език сред сравнително
малка и изолирана група в онези древни времена, когато цялото население на планетата
едва ли е надхвърляло 1 милион души.
Първите мигрирали в „Новия свят” ловци едва ли са били
повече от хиляда. Много съмнително би било да допуснем, че основния им „разговорен
речник” е надхвърлял 500 думи. Вероятно
използваните думи са били дори по-малко. По-късно този речник неизбежно се
развива, но вече в новата география, която те заварват напълно незаселена от
човешки популации. От техните арахични пратюркски думи днес са съхранени приблизително
около 400, които са идентични с такива от севременните тюркски езици. Тъй като
изследванията още продължават, съхранените общи думи вероятно ще станат повече.
Сега да
обърнем внимание на „индианските езици”, т.е. езиците на някои от алтайските
носители на Hg Q (по-ограничено на Hg P) мигрирали преди десетки хилядолетия в Америките.
През 19-ти
век учените установили, че езиците на американските индианци (америндите) имат
много общи лексикални единици с тюркските езици и семантичната им система напомня
на съвременната тюркска лексика. През
20-ти век тези сходства са открити по много параметри, което довежда и до
заключението, че в езиците на американските индианци (америндите) следите на тюркските езици
са запазени много ясно и тези „консервирани” и съответно - консервативни когнати са лесно забележими и до днес. Именно това е неопровержимото
доказателство както за древността на този праезик, но също така и за пряката му
връзка с генетични носители от региона на Южен Сибир – Алтай (Саяно-Алтай и
Минусинск).
В „ново
време” известният изследовател Ото Рьориг стига да логичното заключение, че
езиците на североамериканските народи Сиу (Sioux) и Дакота (Dakota) принадлежат
към Урало-Алтайското езиково семейство и най-близо до тюркската езикова група.
Така Рьориг достига до верен и потвърден от генетиката извод, че тези хора са
наследници на преселници от Централна Азия и по-конкретно от Алтайския регион.
Нека да
проследим тези неоспорими лексикални връзки:
Език на Сиу и Дакота Тюркски
езици
Yudek Глътка Yotyk, jotky Глътка
Yuhep Гълтане Yotu, jotyp Гълтане
Icu Пия Echu Пия
Yasu, yaco Осъждам, решение, правя Yasau Осъждам, решение, правя
Kuwa, ozuye Настъпва, настъпление Kua, kuu Гони, прогонва
Kuwa, ozuye Настъпва, настъпление Uza, uzu Изпреварва
Capo, capaho
покрив, козирка Kapu,
kepe, kapka Козирка,
врата
Yuta яде,
харни Yotu, Yota Преглъща
Wata Преглъща Wata, Watu Раздробление
Koda Приятел, друга Kogda Девер
Ichi Заедно,
партньор Ichi , Ish, Ishe Заедно,
партньор
Kapsun Къса
със зъби Kabu Взима
в уста
Kan Сухожилие, вена Kan Кръв
Mi Аз Min Аз
Bagana Поставям, отбелязвам Bagana, baganalau Стълб, отбелязвам мястото
Canke Трасе,
път Changy Скиорска пътека
Baha Стар човек Baba, babai Дядо
Ik, ich Два,
две Ike Два, две
И т.н.
Известният лингвист Ю. В. Корнозов дава много примери на съвпадения между
думи от езика на майя с тюркски:
Kosh
Вид птици Kosh Птица, вообще птица
(кокошка)
Imish yashche Зелено - фруктово дърво Jimesh Фрукти
Ichin кладенец
Echu
пия
Yash k'in
|
Ново слънце
|
Yash ken
|
Нов ден, ново слънце
|
|||
Aak
|
Бял, светъл
|
Ak
|
Бял, светъл
|
|||
Ik
|
Два, две
|
Ike
|
Два, две
|
|||
Mol, mool
|
Много, прибиране на реколта
|
Mul
|
Изобилие, обилно
|
|||
Muluk
|
Богата година
|
Mullyk
|
Изобилие
|
|||
Ku
|
Дух
|
Kot
|
Дух, душа
|
|||
Chachak
|
Много красив
|
Chechek
|
Цветя, много красиво
|
|||
Tsik
|
Ограда, край
|
Chik
|
Ограда, край
|
|||
Chul
|
Вода
|
Chul
|
Вода (тувински тюркски)
|
|||
Bin
|
Аз
|
Min
|
Аз
|
|||
Ichil
|
Вътре
|
Ech
|
Живот, вътрешности
|
|||
Imi
|
Женска гръд
|
Imi
|
Женска гръд
|
|||
Chalan
|
Змия
|
Elan (Jylan)
|
Змия
|
|||
Vat
|
Чупя
|
Vat, vatu
|
Чупя
|
|||
Ooch
|
Храна
|
Ash
|
Храна
|
|||
Ba
|
Риба
|
Balyk
|
Риба
|
|||
Akan
|
Дядо
|
Aga
|
Дядо па майчина линия, уважаем
човек
|
|||
Sots
|
Летяща
|
Sots
|
Летяща мишка (прилеп)
|
|||
Shagan
|
Вид дърво
|
Chagan
|
Вид дърво
|
|||
Al
|
Син, дете
|
Ul
|
Син
|
|||
Bicil
|
Черва, вътрешности
|
Bagirsak
|
Черва, вътрешности
|
|||
Bul
|
Пяна
|
Buram
|
Пяна
|
|||
Bul
|
Почивка
|
Burmak
|
Изграждане, обрат
|
|||
Bolan
|
Голямя маса
|
Bol
|
Обилно
|
|||
Chopol
|
Извратен
|
Capur
|
сипаничав
|
|||
Yoklel
|
Тлеещи въглени
|
Yak
|
Изгарям, изгаряне
|
|||
Chek
|
Прикрива, покрива
|
Cek
|
раздвижва
|
|||
Chik
|
Появява
|
Cik
|
Появява, излиза
|
|||
Tic
|
Растение, растително
|
Dik
|
Растително, пръчка
|
|||
Tur
|
Спира
|
Dur
|
Спира
|
|||
Tuy
|
Кичур коса
|
Duy
|
Коса
|
|||
Асаn
|
Вик, викане
|
Agit, agla
|
Вик, викане
|
|||
Akyru
|
Да викам
|
|||||
Aak
|
Течение, теч
|
Ak
|
Течение, теч
|
|||
Agym
|
Течение
|
|||||
Bet
|
Завършвам
|
Bit
|
Завършвам
|
|||
Bet, beteru
|
Завършвам
|
|||||
Bagir
|
Гръд
|
Bagir
|
Гръд
|
|||
Beger
|
Гръд
|
|||||
Bllim
|
знак, знание, печат
|
Belem
|
Знание
|
|||
Bin
|
Повдига се, повдигни се
|
Men
|
Повдига се, повдигни се
|
|||
Box
|
Гол
|
Bos
|
Пуст
|
|||
Ceh
|
Елен
|
Kiylk
|
Елен
|
|||
Chem
|
Лодка
|
Gemi, kami, keime
|
Лодка
|
|||
Cuch
|
Съдба, бремя
|
Guc, kech
|
Сила
|
|||
Kat
|
Мени се
|
Kat, katu
|
Смесва се
|
|||
Kil
|
Идва, ела, приижда
|
Kil, kilu
|
Идва, приижда
|
|||
Oc
|
Крак, стъпка
|
Oксе
|
Пета
|
|||
Poloc
|
Пълен, изпълнен
|
Ulug
|
Голям, велик
|
|||
Poy
|
Играчка
|
Oupa
|
Игра
|
|||
Pudz
|
Изчезва
|
Uc
|
Отлетява
|
|||
Q'anil
|
Кръв
|
K'аn
|
Кръв
|
|||
Ti
|
Хапя, отхапвам
|
Tish, dish, tesh
|
Зъб
|
|||
Toqmaq
|
Тупалка
|
Tukmak
|
Тупалка
|
|||
Tzucul
|
Жилище
|
Chokyr
|
Яма, бърлога
|
|||
U
|
Луна
|
Ay
|
Луна
|
|||
Uayoh
|
Дреме
|
Uyu, oyu
|
Дреме
|
|||
Wach
|
Развързвам
|
Ach
|
Открива, открий
|
|||
Yaklel
|
Пали, изгаря
|
Yak, yagu
|
Изгаря
|
|||
Yom
|
Съединява
|
Yum, yom
|
Съединява
|
|||
Chal
|
Скала
|
Chal
|
Насип
|
|||
Tas
|
Принасям
|
Tasy, tashu
|
Бутам |
|||
Baldiz
|
Малка сестра на супругата
|
Baldyz
|
Малка сестра на съпругата
|
|||
Bats
|
Маймуна
|
Biсin
|
Маймуна
|
|||
Bil
|
Знам, да зная
|
Belgu, belu
|
Знам, да зная
|
|||
Bilge
|
Знак
|
|||||
Boya
|
Окраска, картина
|
Buyu
|
Окраска, украсява
|
|||
Ciiol
|
Весели се, веселя се
|
Gull, kelu
|
Смее се, смея се
|
|||
Ch'i
|
Край, бряг
|
Chik
|
Край, граница
|
|||
Ike
|
Два, две
|
Ike
|
Два, две
|
|||
Its, itz
|
Сок от растение
|
Ic, echu
|
Пия, пие
|
|||
Pulut
|
пуши, дими
|
Bulut, bolyt
|
Облак
|
|||
Sat
|
Разходи, изразходва
|
Sat, satu
|
Продава
|
|||
Chab, chabkuna
|
Поваля, отрязва дърво
|
Chap, chabu
|
Отчупвам
|
Ch'akaan
|
Отчупено
|
Chapkan
|
Отчупен
|
Chukul
|
Реже, отрязва дъпво
|
Chuku
|
Копая
|
Ah-chy
|
Ловец
|
Auchy
|
Ловец
|
Проф. С. Викандер:
Кечуа езици
|
Тюркски езици
|
||
Bulan
|
Върти, обръща, водовъртеж
|
Buram
|
Въртя
|
Col, gol
|
Да спаси, спасява
|
Kurtar
|
Да спаси
|
Ogri
|
Крадец, кражба
|
Ogri
|
Крадец
|
Por
|
Изгарям
|
Ort
|
Изгарям
|
Poy
|
Игра, играчка
|
Oy
|
Игра, играчка
|
Pus
|
Течеща вода
|
Us
|
Вливане
|
Puz
|
Рязане, да заколя жертвата
|
Uz, oz
|
Отрязвам
|
Tok
|
Чупят, удрят
|
Toqu
|
Удрят
|
Tsar,tzap
|
Хваща
|
Cap
|
Граби
|
и т.н.
|
|||
Уругвайският професор Б. Ферарио е изследвал следните думи:
Кечуа езици
|
Тюркски езици
|
||
Iра
|
Сестра на бащата
|
Apa
|
Голяма сестра
|
Ucuk
|
Миниатюрен, мъничък
|
Kucuk
|
Миниатюрен, мъничък
|
Acikya
|
Обяснява
|
Aciq
|
Открит, ясен
|
Kok
|
Небе, небосвод
|
Kok
|
Небе, небесен цвят
|
Wage
|
Дядо по баща
|
Aga
|
Дядо, уважаем човек
|
Tata, tayta
|
Баща
|
Ada, ata, dada
|
Баща
|
Misi
|
Котка
|
Misik
|
Котка
|
Sunqa
|
Брада
|
Sukal
|
Коса
|
Cubca
|
Кичур коса
|
Tuk (chech)
|
Кичур коса
|
Na
|
Вещ, нещо
|
Ne
|
Вещ, нещо
|
As
|
Неголям, немного
|
Az
|
Малко, немного
|
Ari
|
Тънък
|
Arig, ariq
|
Тънък, кльощав
|
Qo
|
Гоня
|
Qo, qomak
|
Гоня
|
Kaca
|
Пренеси в друго място
|
Kec, gec
|
Премини
|
Tata, tayta
|
Баща
|
Ada, ata, dada
|
Баща
|
„Тата” е
очевидно запазено дори в съвременния словено-български език – „татко”.
Сред тези неоспорими примери ние забелязваме
думи, които са налице както в езика на майя, но също и в този на сиу. Ето и данните
от изследването на Г. Дюмезел:
Кечуа езици
|
Тюркски езици
|
||
S'aqla
|
Брада
|
Sacal
|
Брада
|
Cani
|
Цена
|
San
|
Число
|
Thugu
|
Плюя, излива
|
Tukur, tugu
|
Плюя, излива
|
Tuqu
|
Ударя, нанася удрар
|
Tik, tuqu
|
Отрязва, разделя
|
Pak, paku
|
Гледа
|
Bak, bagu
|
Гледа
|
Tawqa
|
Куп, купчина
|
Tag, taw
|
планина
|
Qhacun
|
Снаха, невеста
|
Katun, katin
|
Омъжена жена
|
Qarwin
|
Хранопровод
|
Karin
|
Стомах
|
Cunqa
|
Последен
|
Son
|
последнен, 10-и палец на ръцете
|
и т.н.
|
|||
Тези съхранени когнати не се откриват сред индоевропейските езици и демонстрират думи, чието распространение в базисния речник на хората неизбежно е започнало развитието си най-рано преди 45000 години и най-късно преди 40000 години. Следователно, периодът от приблизително 30000 години до появата на елементи от прото-индоевропейски език е ерата на разпространение на пратюркския език в цяла Евразия, Африка и Америките. Това определя този език и за безспорно най-древния сред познатите езици. Много вероятно, някаква форма на аглутинативен език или дори на твърде архаичен пратюркски език е била изобщо и праезика на хомо сапиенс-сапиенс.
Съхранените стотици пратюркски думи при
америндите ясно доказват на какъв език са говорили тези хора и кой е изобщо
най-древния съхранен език в своите първоначални и запазени до днес когнати.
Разбира се, съхранените думи са фактически целия или почти целия речник на
древните ловци и следователно праезикът е фактически по същество, смисъл и
съдържание напълно запазен.
След образуването на Беринговия проток
преди около 18 хиляди години, миграцията на този древен език се прекратява.
Засега няма доказан по-древен език от архаичния пратюркски.
Следователно, безспорно всички носители на евразийски хаплогрупи Y-ДНК с произход от Южен Сибир/Алтай – Р, R, Q и N (конкретно N1) са използвали
един общ праезик и този език е бил пратюркски (родът N1 от изначално
пратюркоезичен става преобладаващо „угро-финоезичен”, а немалко негови носители
днес са и славяноезични).
Този древен пратюркски език съответно и
неизбежно е бил първоначално и езика на преобладаващата част от онези генетични
носители, днес известни като „европейци” и безспорно по линиите на хаплогрупа
клас Y-ДНК R – R1 (R1a и R1b) и Q, носителите на които днес са около 70% от
европейските мъже.
