КРЪВНАТА
ГРУПА НА НОМАДИТЕ
Генът
на кръвна група В (на кирилица - Б) в значителни количества се появява най-вероятно
около 15 – 10 хил.г.
пр.н.е. във високопланинските райони на Хималаите. Развитието на група В е
реакция на изменението на околната среда, но преди всичко на промените на
климата. Това е в рязко отличие от кръвна група А, която започва да „стенснява” ареалите на група О, поради устойчивостта
си към новите и все по-разнообразни видове
инфекции и епидемии. По това време болестите се
„усъвършенстват” и распространяват в резултат на изменението преди всичко на „хранителната диета”.
Кръвна
група В (Б) се развива като резултат повече
на климатичните промени. Разбира се, промените на климата довеждат постепенно и неизбежно и до промени на
„хранителната диета”, което от своя страна предполага необохдимост от адаптации
към новите условия, предразполагащи към повече
и по-опасни заболявания. Следствие на по-суровите „родни”
условия, сравнени с тези на палеоевропейските кроманьонци от Hg Y-ДНК I, J и Е,
носителите на централноазиатския Hg Y-ДНК клас R се адаптират сравнително безпроблемно сред студени и сухи планински
области, както предимно в неплодородните степи на
Евразия.
Според сведенията от палеогеографията, в древността е съществувала
непрекъсната горска територия, простираща се от Урал до Кавказието и продължаваща
до Пиренеите и Южна Франция. Непрекъснатата горска територия от Уралските до
Кавказките планини е преминавала по условната
днес граница, разделяща Евразия на Европа и Азия. Този горски пояс е бил трудно преодолим и
неизбежно разделя миграциите на няколко групи, като ги принуждава да поемат по два
основни маршрута – северен и южен. Онези древни миранти, които по стечение на
обстоятелствата или „съдбата” поели по южния маршрут, станали предци на някои
от палеоевропейците край Средиземноморието и пренасят кръвна група А.
Физико-географски фактор като Уралските планини и прилежащите им горски пояси
„възпира” за дълго време голямата миграция от изток на запад, но въпреки тази
„естествена бариера” определено количество европеиди преминават в Източна
Европа, носейки също и кръвна група В. Тази кръвна група е безспорно усвоена от
тях чрез смесване с моноголоидни хора. Така или иначе, Уралските планини
разделят основните вектори на миграциите и съответно кръвните групи. Така
постепенно в Западна Европа започва да преобладава кръвна група А, докато в
Източна – кръвна група В (Б).
В Близкия Изток в египетска мумия от 3-ти век пр. н. е. от "Ири
Исет Хетес" е открита кръвна група В (Б). В Африка и Азия като цяло (според броя на носителите независимо от расовата
категоризация) има по-голям дял от кръвна група B. Всичко това
поставя някои фундаментални въпроси относно началото на първите миграции и
тяхната генетика и особено по отношение на кръвните групи. Независимо от
по-малкото си население, в Европа има по-висок процент на кръвна група В отколкото
в Азия. Разбира се, азиатските носители са далеч повече в количествено
измерение.
Носителите на кръвна група В (Б) са били всеядни и са единствената
група, чиято имунна система в древността е позволявала на човешкия организъм пълна търпимост
и към лактозата. За антрополозите и до днес тази кръвна група си остава
„източна”.
Според генетичните данни център
на аглутинативните езици би следвало да
бъде изобщо един широк ареал в Централна Азия, достигащ дори до някои райони на
Югоизточна Азия. Това, общо взето, съвпада с най-древните
ареали на доказано разпространение на кръвна група В (Б). В продължение на
хилядолетия поради множеството миграции, аглутинативните езици постпенно
започват да се разделят, но благодарение
на своята силна
консервативност, общите им филологически маркери са се съхранили и до днес.
Кръвна група B (Б) се явява не-индоевропейска кръвна група. Дори днес в Европа има зони,
където номадската кръвна група В (Б) е с най-висока концентрация и тя е предимно сред угро-финските народи.
Също така, висока концентрация има сред някогашното хунско население, днес част
от което превърнало се в „славяноезично” и предимно сред чехи, поляци, сърби,
българи, наследниците на викингите в Украйна, при някои британци и французи,
които са преки потомци на носители на „алтайските” хаплогрупи от R1b и R1a, но свързани конкретно с последното
голямо преселение в западна посока – 2-ри/7-ми век от н.е.
Разбира се, днес ниската концентарция на кръвна група В (Б) сред западноевропейците (до 10%) отразява миграциите на азиатските скотовъди в западна посока след
последната вълна на миграции и няма връзка с по-древните и особено с миграциите
на курганната култура. Следователно, носителите на
тази кръвна група в Западна Европа са предимно наследници на хунската
експазнзия и тези специфични по-високи концентрации на група В (Б) се забелязват и до днес основно в районите на старите градски
центрове. Това най-вероятно се дължи на някогашния хунски военно-аристократичен елит, построил повечето от древните европейски крепости извън границите на Римската империя и поставил основите на новата европейска аристокрация. Тази
тенденция се забелязва още по-добре сред източноевропейците, немците и австрийците, които притежават изключително висок процент на
кръвна група В (Б) и особено в сравнение със западноевропейците. Очевидно необикновено високата концентрация довежда и до предположението, че една немалка част от германите и някои от централноевропейските
(днес
предимно славяноезични) народи са наследници на хунски племена.
Известно е, че резус фактор D е бил по-типичен за древните европейски кроманьонски ловци, което донякъде
ги разграничава от по-късните номади, заселили масово континента.
Разпространението на резус отрицателна кръв играе важна роля особено в Европа при определянето
на генетичната връзка между народите. Резус отрицателната част от европейското
население варира между 4% на изток до 25% сред баските (т.е. онази част от тях, носители предимно на Hg I и съответно свързана
с кроманьонското население). Всичко това допълнително доказва, как немалка част от
кроманьонците е била изтласкана във високите планини и в по-отдалечените западни
географии. Сравнително
висок дял резус-отрицателни има и в близките или гранични
до Европа зони като Северна Африка и Мала Азия. На други
континенти този дял е значително по малък. Например, в Америка, Австралия и цяла източна Азия няма резус
отрицателно коренно население.
Дори при сравнение на отрицателния дял между баските (25%) и швейцарците (15%) разликата е
10%. Разликата между швейцарците (15%) и
източноазиатците (0%) обаче е цели 15%. Тази по-голяма разлика и получената съответно от това по-голяма генетична дистанция според
изследванията (Кавали-Сфорца и др.) сочат към
по-ранно разклонение на народите. Това потвърждават и изследванията на лактозната толерантност и нетолерантност. В този смисъл, кръвната група и особено резус факторите са важни индикатори за палеогеографиите на миграциите
и техните генетични носители.
Веднага след като хората мигрирали
и са били принудени да адаптират диетата си към новите „местни” условия, новото им „меню” допринася за
промени в храносмилателния тракт и имунната система.
Кървните
групи нямат пряка зависимост от носителството на различните хаплогрупи. Косвено
изключение вероятно правят единствено носителите
на хаплогрупа Q, които са
съответно предимно носители и на кръвна група О (например маите в Мезоамерика и други индиански племена в
Южна Америка), което
допълнително доказва, че те са били сред представителите на най-древните човешки
популации от ловци.
Независимо от това, носителството на „номадската”
кръвна група В (Б) е било присъщо повече на мигрантите от последното голямо преселение към
Европа и по-конкретно на тези от Y-ДНК Hg R1a и по линията й R1а1, придвижила се от изток на запад
буквално по „пътя на хуните” между 2-ти и 5-ти век от н.е. Много вероятно, ядрото на
«източноевропейския хунски съюз» (т.е. полирасовите народи известни с политоним „хуни”) в Източна Европа са били предимно носителите на Hg R1a и основно по нейната линия R1a1, преди да заемат степната територия на
някогашната Курганна култура в Северното Причерноморие и по-късно
да се разселят в Централна и Югоизточна Европа.
Днес носителите на кръвна група В са между 15-20% от европейците, докато с
световен мащаб - 9%.
