Геногеографска фрагментация на древната човешка популация - I

Предполага се, че преди приблизително един милион години, появилият се ген miR - 941 е станал причина за „отделянето” на човека от маймуната. Както ни обяснява науката генетика „отделянето” на един вид от друг, било то животински или растителен, се дължи на генетични изменения, следствие на мутации и т.н. Възприемането, че ген miR-941 се появява „напълно функциониращ”, като за едно иключително кратко време успява да „видоизмени” маймуната, превръщайки я в „прачовек” или „архантроп”, би следвало да се обясни с палеогеографски глобални катаклизми – резки и всеобхватни промени на планетарния климат придружени от повишаване на радиационния фон.

До съвсем скоро учените „нямаха съмнение”, че неандерталците са само един подвид на Homo sapiens и ги класифицираха твърде „смело” под името Homo sapiens neanderthalensis. Другият подвид възприемаха още „по-смело” като Homo sapiens sapiens, който би трябвало анатомично да представлява съвременният „разумен” човек. Днес обаче (поне засега) учените са възприели за пореден път  „единодушно”, че неандерталецът се различава твърде съществено от съвременния човек, но приемат, че давата вида са се развивали успоредно. Приема се, че „двата вида” хора споделят дори общ предшественик.

Преди около 60-70 хиляди години големите стада от диви животни са били избити и „изядени” от хората в Африка. „Намаляването” на основния източник на храна довело неизбежно до всеобщ глад, което е и причината за първата „извън-африканска” миграция в търсене на нови ловни полета и препитание. Тези миграции се съчетават с изменението на климата и все по-редките оцелели животински популации. Всички тези опасни за оцеляването обстоятелства, вероятно са принудили древните хора да напуснат „родната” си Африка. След поредния ледников период, северните райони на планетата започнали постепенно да се затоплят, но те все още били далеч недостатъчно плодородни, нито пък и населени с животни, които биха разнообразили "менюто" на хората. В същото време плодородните земи в Северна Африка навлезли в тежък период на засушаване поради настъпилите промени във ветровете, което довежда до началото на пустинята Сахара. Южно от пустинята почвите започнали да се „напукват” и станали напълно неплодородни. Тези обстоятелства се окзали огромен проблем за оцеляването на онези животинските видове, които хилядолетия наред са били основна храна за хората.

Според последните данни от генетичните анализи, първите родове на съвременния човек от мъжки пол били африканските Hg Y-ДНК А (Южна Африка) и В (Централна Африка). Генетиците предполагат, че Hg А се появява преди 70-90 хиляди години. Част от тези хора остават в Африка, преди всичко върху територията на съвременните Етиопия, Южен Судан, Кения и Сомалия. Днес популациите на тези най-древни хаплогрупи са разпространени транспарантно почти из целия континент, като техните носители (особено на Hg А) са твърде малко.

Хаплогрупа Y-ДНК B се формира преди около 55 хиляди години от свързаната Hg BT, която се появява пет хиляди години по-рано. Както и Hg A, така и Hg B се разпростират върху една и съща география с приблизително еднаква честота. Излизайки от африканския континент, най-вероятно между 70-55 хил.г.пр.н.е., хората-сапиенси мултиплицират носителството си на Hg след някои мутации в хода на миграциите си, което неизбежно се осъществява в Евразия и по-конкретно в палеогеографията на Близкия Изток. Единствено Hg A и Hg B бихме могли да определим като „оригинално африкански” хаплогрупи, които и сътоветно остават на родния си континент. Появилата се вече в Евразия Hg С мигрира до Индийския океан, а след това дори в Австралия и Океания. Някои нейни линии достигат Югоизточна Азия, Месопотамия, Южното Предкавказие, Каспийско море и Иранското плато. Тези миграции се реализират преди около 55-45 хиляди години. Предполага се, че това би трябвало да е и ареалът на първия „праезик” с арахична лексикална система. Твърде съмнително е обаче, хората в Африка да са били неми.

Много вероятно, първата среща между неандерталец и „съвременен” хомо сапиенс-сапиенс се е осъществила преди около 55-60 000 години в Централна Азия – Южен Сибир/Алтай. Тази „среща” се случва след първата вълна на миграции на сапиенси от Африка, които вече са навлезли в евразийските „граници”.

Генетичните анализи доказват, че първите миграции на сапиенсите извън Африка започват с установявянето на една сравнително малка група в Близкия Изток. Тази група претърпява генетични мутации и по мъжка линия придобива Y-ДНК Hg FT, която по-късно се разделя на F и Т. Появилата се в Евразия група на нашите прародители – кроманьонците е била твърде ограничена – вероятно не повече от две-три хиляди индивида.

Хаплогрупа F е Y-хромозомна хаплогрупа на човека. От нея произлизат повечето Y-ДНК хаплогрупи, т.е. до 90% от съвременното мъжко население. Останалите 10% са тибетци, монголци, някои японци, полинезийци, малка част от казахстанците, коренните жители на Австралия и някои други. От Hg F произлизат Y-ДНК G (M201), H (M69), I (M170), J (12f2.1) и Hg K (M9) със своите производни линии Hg L, M, N, O, Р, Q, R, S и отделната T от FT.

Предполага се, че от тази първа миграция на „африканци” се оформят три основни миграционни вектора, ориентирани на запад, североизток и югоизток.  Ограничен от ледниците, първият ще се установи в южните региони на Европа, вторият достига до Централна Азия, а третият потегля на югоизток, обхождайки Тибет от юг и продължавайки залеч на изток. Една група, още преди разделението на миграцията, остава дълго в Близкия Изток (именно от нея по-късно ще потеглят миграции към Европа). Така се появяват и съвременните човешките раси в Евразия, всички те наследници на „африканския човек”.

Първата миграция на носители на алтайската Hg Q към Америките се оказва приблизително преди 40-45 хил. години, т.е. тези хора са били вече „кроманьонци”. В Европа „кроманьонците” се свързват основно с относително широко разпространените днес на континента палеоевропейски Hg I и Е (първата с източно-малоазийски и втората със североизточно-африкански произход) и донякъде с по-ограничено разпространената Нg J (с „близко-източен” или „месопотамски” произход от свързаната хаплогрупа IJ).

Хаплогрупа в популационната генетика на човека, т.е. в науката, изучаваща генетичната история на човечеството, е група от сложни хаплотипи, които се явяват съответно с редица алели и субклади, имащи общ полиморфизъм от общ нуклеотид. Терминът «хаплогрупа» широко се използва в генетическата генеалогия, където се изучават хаплогрупите в Y-хромозомата (Y-ДНК), митохондриалните (мтДНК) и ГКГ-хаплогрупи. Маркерите Y-ДНК се предават чрез Y-хромозомата единствено и изключително по бащина линия, докато маркерите по мтДНК – майчина линия се предават на всички наследници, без значение от пола им. Мъжете се явяват наследници и на мтДНК, но не предават маркерите им на своите наследници и по този начин консервативната Y-ДНК представлява най-лесен и верен начин за проследяване на генетичните миграции в палеогеографията.

Y-ДНК:

F => 55000 години (в Близкия Изток)
K => 45000 години (в Южна Азия)
KxLT (MNOPS) => 40000 години (в Югоизточна Азия)
IJ => 40000 години (в Близкия Изток)
NO => 25000 години (в Югоизточна Азия)
P => 38000 години (в южните региони на Централна Азия)
T => 30000 години (между Черно море и региона на Персийския залив)
J => 30000 години (в северните региони на Близкия Изток или по-велоятно в Анатолия/Мала Азия)

R => 30000 години (в Сибир-Алтай)
Q => 30000 години (в Сибир-Алтай)
E1b1b => 26000 години (в Източна Африка)

I => 25000 години (в Близкия Изток като част от свързаната IJ и по-късно на Балканите). По това време Проливите не са „отворени” и между Мала Азия и Балканите няма географски граници.

R1a1 => 20000 години (в Сибир-Алтай, т.е. Централна Азия)
R1b => 20000 години (в Сибир-Алтай, т.е. Централна Азия)
J1 => 20000 години (регионите около планината Загрос)
J2 => 20000 години (в Северна Месопотамия)
E-M78 => 18000 години (в т.нар. Африкански рог – Сомалия, Еритрея, Джибути и Етиопия)

G => 20000 години (в източната част на Близкия Изток или в Памир). Това е все още недостатъчно изяснено и има директно отоношение към някои от пратюрките и към вероятната тюркизация на други поселения. Ако се докаже, че хаплогрупата е „памирска”, тя попада сред оригинално-пратюркските генетични групи. Ако е формирана в Близкия Изток, част от нейните носители са тюркизирани на един по-късен етап.

I2 => 17000 години (на Балканите – условна география преди появата на Проливите)

E-V13 => 10000 години (в южната част на Близкия Изток или в Северна Африка)

I2b => 13000 години (в Централна Европа)
N1c1 => 10000 години (в Сибир)
I2a => 11000 години (на Балканите)
G2a => 11000 години (в Леванта или Анатолия)
R1b1a2 => 10000 години (в района около Черно море)
E-M81 => 9500 години (в Северозападна Африка)
I2b1 => 9000 години (в Централна Европа, територията на съвр. Германия)
I2a1 => 8000 години (в Югозападна Европа)
I2a2 => 7500 лет назад (в Югоизточна или Източна Европа)
I1 => 5000 години (Ютландия, на територията на съвр. Дания)
R1b-L21 => 4000 години (в Централна Европа)
R1b-S28 => 3500 години (в региона на Алпите)
R1b-S21 => 3000 години (в Централна Европа)
I2b1a => преди около 3000 години (в Британските осторови, сред земите на съвр. Великобритания)

МтДНК: по-подробна информация и анализи.

N => 75000 години (възникнали в Североизточна Африка)
R => 70000 години (в Югозападен регион на Азия)
U => 60000 години (в Североизточен регион на Африка и Югозападна Азия) предварително JT => 55000 години (в Близкия изток)
JT => 50000 години (в Близкия изток)
U5 => 50000 години (в Западна Азия)
U6 => 50000 години (в Северна Африка)
U8 => 50000 години (в Западна Азия)
преди предварително HV => 50000 години (в Близкия Изток)
J => 45000 години (в Близкия Изток или Кавказ)
HV => 40000 години (в Близкия Изток)

H => преди около 30000 години (в Близкия Изток или Южна Европа). Произлиза от HV и следователно е следствие от директно преселение от Близкия Изток към Европа преди около 25 хиляди години. Първоначална висока концентрация на Пиренейския полуостров – над 50% сред баските. Оцелява по време на ПЛМ – 20-13000 г.пр.н.е. поради благоприятна география, докато повечето от останалите мтДНК загиват. Вероятно съпътстваща на Y-ДНК IJ и I в кроманьонската епоха. Оцеляването й е предпоставка за високите й честоти в Европа (ок. 50%) и се явява основна „материнска линия” на континента. По-късни разселвания от Близкия Изток към Европа вероятно са свързани основно с „близкоизточната” Y-ДНК J и централноазиатската Y-ДНК R1b. Концентрацията на хаплогрупата намалява от запад на изток в Европа, а в Кавказието е около 20%. В района на Перскийския залив, Централна Азия, Северна Индия и Африка концентрацията и намалява до 10%. Подгрупи H2, H6 и H8 често се срещат в Източна Европа и в Кавказието. Най-широко разпространение имат субкладите на хаплогрупа H сред жителките на Средна Азия. Следователно, много вероятно е привнесена „допълнително” по-късно с някои пратюркски миграции, като съпътстваща на линиите от клас Y-ДНК R1 в Източна, Западна и съответно Югоизточна Европа (Балканите).

X => над 30,000 години (Възникнала в Централна Азия. Съпътстваща от един по-късен период на Y-ДНК R1b – миграции към Европа. Още от самото си формиране е съпътстваща на Y-ДНК Q – миграциите им към Америките). Една от най-древните (вероятно най-древната) пратюркоезични женски линии.

U5a1 => 30.000 години (в Европа)
I => 30.000 години (Кавказ или в Североизточна Европа)
J1a => 27.000 години (в Близкия Изток)
W => 25.000 години (в Североизточна Европа или в Северозападна Азия)
U4 => 25.000 години (в Централна Азия)
J1b => 23.000 години (в Близкия изток)
T => 17.000 години (в Месопотамия)
K => 16.000 години (в Близкия Изток)
V => 15.000 години (възникнала е в Иберия и се премества в Скандинавия)
H-1B => 13.000 години (в неизяснена все още география на Европа)
K1 => 12.000 години (в Близкия Изток)
H3 => 10.000 години (в Западна Европа).

Хаплогрупи С и D нямат особено отношение към нашите изследвания, но ще ги споменем накратко. Хаплогрупа С се открива днес предимно в източните региони на континентална Азия, Южния Пасифик, а най-ниска честота има в индийското население. Хаплогрупа C произхожда от Южна Азия и се разпространява във всички географски посоки. Носители на линията са колонизирали Нова Гвинея, Австралия и Северна Азия, а в момента се среща с най-високото си разнообразие в популациите на Индия. В Евразия, тя е водеща Hg на тунгусите и е добре представена сред мнголските им съседи. Произлиза от свързаната Hg СF, мигрирала някога от Африка между 55-30 хил.г.пр.н.е.  От тази свързана Hg преди приблизително 48-50 хиляди години се образува Hg С. Нейните носители мигрират „далеч” на изток, а по-ограничена част остава в южната география на Арабския полуостров. Една незначителна линия минава през Пакистан и Северен Индустан, след което достига до Шри Ланка и Югоизточна Азия, откъдето мигрира до Австралия. Някои нейни подгрупи се откриват дори в Япония (С1), Полинезии, Меланезия и  Папуа-Нова Гвинея (С2), в Югоизточна и Централна Азии (С3), сред австралийските аборигени (С4).

Хаплогрупа C3 се приема, че произхожда от Югоизточна или Централна Азия, след което се разпространява в Северна Азия и достига дори до Северна и Южна Америка. Тя е изключително рядко разпространена в Европа, като най-добре е представена сред съвременните унгарци – около 1%. 

Хаплогрупа D2 най-вероятно произлиза от линията на Hg D в Япония и е ограничена изключително върху японските острови. Предполага се, че произлиза от свързаната Hg CF преди около 50 хиляди се образува нова свързана Hg DE. От Hg DE се образува Hg Е, която се разпространява в Североизточна Африка и после преминавайки през цяла Северна Африка се придвижва до Европа и Hg D, която съответно мигрира към Индийския субкотнтинент, а по-късно в някои райони от Централна и Източна Азия. Носители на Hg D1 живеят в Тибет, и Монголия, по-ограничено в Югоизточна Азия, докато носителите на Hg D2 – основно в Япония.

Независимо от своята древност, линията на Hg K е ограничена единствено до някои райони на Африка, Азия и Океания. Тя е линията, свъзрзана и с автралийските аборигени, среща се с ниска честота в Южна Европа и дори в Кавказието. 

Хаплогрупа K и нейната подгрупа K2 се откриват твърде рядко сред евреите. Hg К2 се среща „спорадично” и в Бизкия Изток, Испания и Франция.

Относно Hg O е характерно това, че почти всички китайци са потомци на един мъж, носител на тази хаплогрупа.

Хаплогрупа H е формирана в Индийския субконтинент преди около 35-40 хиляди години и е почти напълно ограничена в Индия, Шри Ланка и Пакистан. В Древна Европа Hg H е „носена” от земеделски поселения, транспартно разположени и с намалаваща честота от изток на запад. Нейната линия H1 е генетична мутация, свързана преди всичко с потомците на популации от Северозападна Индия, включително и конкретно с ромското население в Югоизточна Европа и Балканите.

Последната ледникова епоха завършва между 15 000 и 10 000 г.пр.н.е. След тази епоха започват миграциите в Северна Евразия.

Палеогеографията и геногеографията, популационната гентика и ДНК-генеалогията са много по-точни и информативни научни дисциплини от историята, особено когато търсим логика на човешката еволюция. Към палеогеографията се включват климат, почви, храни и поносимост към тях, влияние на релефа, атмосферното налягане, геомагнитното поле, разположението на популациите върху земната повърхност сред релефните специфики и морското ниво и т.н. Проследявайки ДНК-генеалогията върху палеогеографска среда в съчетание с анализи на глотохронологията и полеолингвистика, сравнително лесно и твърде обективно-вярно се изясняват палеоисторическите процеси, свързани с произход на популациите и тяхната ангажираност в древните култури и цивилизации, включително до съвременното държавотворчество.

Сега нека обърнем за кратко внимание на Hg Y-ДНК В, която е една от най-старите Y-хромозомни линии при хората от мъжки пол.

Хаплогрупа B се среща изключително в Африка. За неин пряк клон (родител) се према Hg Y-ДНК T, което пък води и до предположението, че тя е "родена" в Евразия и се е „завърнала” по-късно обратно в  Африка. Така или иначе, тази линия е първата, която се „разпръсва” около цяла Африка, но същевременно е разпространена и сред цялата география на африканския континент. 

Генетичната еволюция ни показва, че независимо от географията на формирането си и първичната миграция, именно тази Hg В напълно доказано се „отправя” от Африка към Близкия Изток. Преминавйки през този регион, един неин клон продължава към Централно-азиатската география през Кавказ, друга линия продължава към Китай, заобикаляйки високият, огромен и практически непроходим Тибетски масив. Не бива да забравяме, че мигациите в тази така дълбока древност, са осъществявани от групи от няколкостотин до две-три хиляди човека (изключително ловци и родовете им), тъй като по това време цялото човечество не е надвишавало един милион индивида. Тези две линии на Hg В се разделят за десетки хилядолетия още от самото си появяване в Близкия Изток. Раздялата се осъществява поради огромните географски пространства, изпълнени с непроходими гори и реки, морета и езера. Северната й линия (миграция) достига до Сибир, който по това време представялва едно сравнително по-топло от днес геопространство, преизпълнено с пълноводни реки и езера, повечето свързани помежду си след оттеглянето на ледниците.  Независимо от това, тази нова жизнена среда е твърде „по-прохладна” от африканската. След хиляди години северната линия, живееща в тези по-сурови условия, придобива светлия цвят на кожата си. Така тези хора компенсират краткото лято и малкото слънчеви дни със светлия цвят, минимизиращ дефицитите на слънчева светлина.

Основна роля в образовуването на расите изиграва отбор от гени сред вече „наличното” разнообразие до изхода на сапиенсите от Африка. Въпреки това, излизайки от Африка, хората-сапиенси не са се отличавали съществено от съвременните коренни африкански жители. Новите по-сурови условия на севера допринасят за изсветляването на кожата им, а наред с това и принципно различната храна предопределя развитието на някои рецепторни органи, като например „по-голям нос”, „светла и права коса” и т.н. Едва приблизително 40-50 хилядолетия по-късно, се обособяват и някои „по-типични различия”, съхранили се и до днес, като „светли очи” и т.н. Светлооките хора се появяват за първи път в еволюцията край Северозападното крайбрежие на Черно море в съвременна Югозападна Украйна преди около 9 хиляди години и са били носители на алтайската R1b.

Същестували са и много обратни миграции към „родния континент”. Например, някои от статуите в Древен Египет, изпълнени в реалистичен стил показват фенотипи, съчетаващи монголоидни и европеидни черти, напълно сходни с тези от Алтай и Южен Сибир.