Общоизвестните
сведения ни разкриват, че кимерийците и скитите в един период заемали различни географии в Мала
Азия, което не им пречило да воюват помежду си за контрол върху пасбищата. Кимерийците обитавали основно
западните райони – територията на Фригия (в съвр. Турция) и участвали като наемна кавалерия против враговете й. Създавайки своя постоянна база
край град Гордион, кимерийците неизбежно започнали да погребват своите вождове
в кургани. Някои от тях били твърде големи и в тях полагали фригийски и
асирийски предмети. Скитите се разположили на изток от кимерийците край
езерото Урмия (съвр. Иран).
Да разгледаме
сега кимерийската традиция на курганите от Гордион (Фригия) и нейните безспорни съвпадения с тази от
алтайските кургани в Башадар (Пазирска култура).
През 50-те
години на миналия век били разкопани много кургани в два региона, разположени
на огромно разстояние един от друг – повече от 4000 километра. Разкопките на
изток в Башадар (Алтай) ръководел С. И.
Руденко (СССР), а на запад в Гордион (съвр.Турция) проучванията били водени от R.S.
Young и G.R. Edwards от
Пенсилванския университет (САЩ).
Киммерийците имали голям лагер край Гордион, който бил използван
от няколко техни поколения.
Да
сравним сега курганите от Алтай и Гордион.
Между 1950-1969 г. в Гордион са раскопани 21 кургана (Young 1981; Kohler 1995). Оказва се, че почти всички са аналогични с алтайските
в Башадар-2 и Туекта-1 - еднакви конструктивни характеристики на гробниците със специфичното каменно
покритие на дъното. Умрелият, ако има саркофаг, е положен до северната стена, а без саркофаг – до южната, както и в
Пазирската култура. Полагането на кон до умрелия и покриването му с камъни, глинените съдове с високи гърла и сферическа
форма са открити в курганите както в
Гордион, така и в Башадар. Идентичната
форма на глинените кани в курганите край Гордион и Башадар е безспорно
доказателство за общата пратюркска култура. В курганите подобни кани се
отделяли от останалите съдове и се поставяли близо до погребания вожд, една
практика, типична както за Гордион, така и за Башадар (Kohler E.L., 1995; Марсадолов Л.С., 1997).
Кимерийските съдове от гробището „Высокое” (Тереножкин, 1976) и други подобни (А. И. Иванчик, "Кимерийцы и Скифы", 2001) достигат до
заключението, че през 8-ми в.пр.н.е. кимерийската и скитската култури са били практически
идентични и археологически неразличими.
Бронзови гвоздеи са открити в курганите както в Гордион, така и в
Алтай. Открити са идентични части от пръстени,
направени от желязо и бронз. Съответстващи или много сходни дървени предмети в „животински
стил”, като изображения на елени, лъвове, грифони и различни геометрични
фигури, са открити в Гордион и Башадар (Young
1981; Руденко 1960).
Малки дървени
столчета се появяват в Алтай през 6-ти в.пр.н.е. и имат
аналози в курганите край Гордион (Руденко, 1960; Young и
Simpson, 1995). Малките
дървени столчета са споменати в китайските източници, описващи хуните. Тези безспорни паралели доказват
органична връзка между хората от Алтай и тези от Гордион в Мала Азия.
Например, кимерийските комплекси от типа край Гордион съотвестват на
т.нар. „Высокая Могила” -
гробница № 5 в съвр. Украйна, но и на тези в Алтай. Идентични
са следните елементи: ориентацията на тялото на погребания в посока
изток, формата и орнаментацията на
глинените съдове, погребаните „притежават” целия си оръжеен инвентар –
кинжал, колчан със стрели, костни накрайници на стрелите – удължен тип с четиристранен разрез и с
триъгълен отвор в основата, наличие на диадеми на главата, стените са покрити с глина и т.н. В Башадар в курган № 9 стените са покрити с обгорена глина както в курганите край Гордион, а
накрайниците за стрели се откриват в
Башадар-1 (Тереножкин, 1976: 31-33, 187, 200; Марсадолов, 1997: 5; Руденко, 1960).
Известно е,
че една от основните характеристики на кимерийския войн е високата островърха
шапка-кърпа, понякога леко сгъната напред. На също така
известния гръцки съд
с надпис "kimerios" (kimepoc i tokcamic), както и на етруска ваза са показани двама напълно сходни войници яздещи коне. Бойците са обърнати назад и стрелят с лък, предполагаемо към "враговете". Двете вази са датирани за първата половина на 4-ти в. пр.н.е.,
което безспорно ги определя като копия на по-древни, поради очевидно късното им "производство". Същите шапки са открити при разкопките на курган N1 - Ак-Алаха-1 на платото Укок в Алтай
(Полосьмак, 1994).
Саки с подобни шапки и украшения са изобразени върху
релефите на Бехистунските скали, датирани за 6-ти в.пр.н.е. и върху
изображения от Персеполис, датирани за 5-ти в.пр.н.е. На тези надписи кимерийци и саки са конвертиращи се етноними. Островърхите шапки с украшения, открити в
курганите на сака-масагети в Иссик (Акишев, 1978) са идентични с тези от Укок в Алтай и кимерийските
от Гордион. Следователно, курганните находки
потвърждават безспорно и описанието в Бехистунските надписи, че кимерите са
саки и най-вероятно саки-масагети.
Погрешно определената като "Гробница на Мидас" погребална могила, се оказа не само „чужда”,
но дори не и на неговия син. Датировката с въглерод-14 (β-излъчвател 14С) определи епохата за 8-ми в.пр.н.е.
„По-ранният” и „оригинален” Мидас (асирийск. Mitâ) се споменава още в аналите на Саргон II (721-705 г.пр.н.е.) - LI. 72, 120, 125, 199, 446, 542, а също в
Prunkinschrift. LI. 31. 150-152 (вж. Fuchs A. Die Inschriften Sargons II aus
Khorasabad. Göttingen, 1994.).
„По-късният” Мидас се споменава в Starr I. State Archives of Assyria, IV.
№ 13.
Категорично изясняване на кимерийския произход или поне на
най-същественото – произхода на техния военно-аристократичен елит ни предлага
геногеографията.
 |
Хаплогрупа Y-ДНК Q в Европа и Мала Азия.
Тези геногеографски карти
безспорно доказват алтайския военно-аристократичен елит на кимерийската
миграция - носители на Hg Q. Генетиката по линия на Hg Y-ДНК Q, макар и ограничена спрямо
преобладаващата сред кимерийците Y-ДНК R1b (също оригинално алтайска), ясно посочва кимерийските миграции и съответно и доказва конвертацията между част от кимерите с кимбрите.
Според
генетичните анализи кубанските кимерийци принадлежат към хаплогрупи Y-ДНК R1b и G2.
Под
името
кимерийци („речни хора”) сако-аланите масагети стават известни първо
от древногръцките източници, а по-късно тази традиция се продължава и от римските.
Векове наред тези хора (т.е. техните наследници) са били част от племенните обединения, наричани също
скити, сармати, алани и т.н.
