Известно е, че гръцкото име на етруските е Tyrsenoi (тирсенои, турсенои). На Сенека принадлежи прочутата фраза: "Tuscos Asia sibi vindicat" ("Азия счита, чe тя е родила туските"). Очевидна е връзката между туски и турки (турсенои). Според преданията, Ромул е внук на етруски цар.
Римската вълчица е „огледална” на древнотюркската вълчица Асена/Ашина. Ромул и Рем са открити от „капитолийската” вълчица, точно както в древнотюркските легенди вълчицата Асена открива, нахранва и отглежда „хунското дете”.
Според
генетичните данни, етруските първо се преселват от Урал в Мала Азия, след което и на Апенините почти веднага след превземането на Троя. За да „стигнат” до Урал, тези носители на централноазиатската Hg R1b неизбежно
първоначално предците им са мигрирали от Южен Сибир/Алтай. Разбира се, те не са единствената
пратюркска група появила се в Мала Азия, но именно миграцията на една от тези групи става
известна като етруски/етраки. Друга група,
мигрирала към Египет става известна като турша/турча,
а останалите „по
места” на Балканите и в Мала Азия добиват името атраки/траки.
Тази миграция (Hg Y-ДНК R1b) в Египет създава нова династия, а в историята нашествието им е известно като „нахлуването на морските народи” (носители на Hg Y-ДНК R1b). Египет води тежки войни с „морските народи” и в немалко сведения от това време, предимно първоначално египетски, те са наречени народ "турша, турча, туршиш, таршиш и т.н.". След „египетските войни”, примерно около 1200 г. пр.н.е., една друга тяхна миграция от Мала Азия се установява на остров Сардиния (носители на Hg R1b). Името на острова идва от урартската малоазийско-месопотамска династия Сардури, а самите етруски се самоназовават, "стъпвайки" на острова, като „сарди”, откъдето и се появява името Сардиния.
Тази миграция (Hg Y-ДНК R1b) в Египет създава нова династия, а в историята нашествието им е известно като „нахлуването на морските народи” (носители на Hg Y-ДНК R1b). Египет води тежки войни с „морските народи” и в немалко сведения от това време, предимно първоначално египетски, те са наречени народ "турша, турча, туршиш, таршиш и т.н.". След „египетските войни”, примерно около 1200 г. пр.н.е., една друга тяхна миграция от Мала Азия се установява на остров Сардиния (носители на Hg R1b). Името на острова идва от урартската малоазийско-месопотамска династия Сардури, а самите етруски се самоназовават, "стъпвайки" на острова, като „сарди”, откъдето и се появява името Сардиния.
Между 800 и 700 г. пр.н.е. една втора миграция от Мала Азия/Месопотамия и преди всичко първоначално потеглила от земите на хуритите (предимно линии на Hg
R1b), се заселва
по-масирано на Апенините и в Северен Кавказ (напр. съвременните чеченци са близки „роднини” конкретно на тези мигранти, станали част от етруските). Тези миграции на Апенините онаследяват пратюркската италийска култура Виланова и поставят началото на нови култури, довели до възникването на римската цивилизация. Така се построяват
основните градове на Римската държава, включително Орум (от старотюрк. - „къщата”), станал по-известен като Рим.
Първият разцвет на Рим започва по време на управлението на
етруската династия на Тарквиниите (616 - 509 г.пр.н.е.), които създават римската държавност. В името Тарквиний е очевиден общия корен с турк/трак/атрак, но етимологията е свързана с тюрк. титла таркан, тархан - владетел. Символът на
Рим е известната статуя на капитолийската вълчица, чието "огледално" изображение е открито при раскопки в двореца на царете в столицата на древнотюркската азиатска държава Уструшани – град Бунджикат. Етруските имат главен бог Тин (Бог на небето), съответстващ на шумерския Тенгир
(Денгир), чието тюркско име е Тенгре, а на тюрко-булгарски - Тангра. Именно с тази
древна "дума" за бог - Тин, съвременните татари в Татарстан и днес наричат "Всевишния".
В най-ново време световноизвестният лингвист-диалектолог проф. Mario Alinei твърди, че етруския език е една архаична
форма на унгарския урало-алтайски език с обширни тюркски заемки.
Археологът Хю Хенкен през 1960 г. допуска, че културите
Urnfelders (Култура на погребалните урни) имат отношение и към т.нар. „морски народи”, които атакуват Микена и
Египет при управлението на Рамзес III в края на 2-ро хил.пр.н.е. В египетските източници от това време, тези
„морски народи” са описани, както споменахме, като Tursha
(турша, турча). Това име напълно съответства на името, с което древните елини назовават етруските - Tyrsenoi. Редица известни
учени лингвисти, включително и проф.
М. Alinei приемат, че това е Türk
(тюрки). По силата на еволюционната логика, базирана върху данните от лингвистиката и генетиката, тези имена не
могат да бъдат други, освен отговарящи на „тюрк, тюрки”.
Етруските са не-индоевропейска популация на докласическа
Италия произлизаща от две пратюркски миграции. Първата е от Мала Азия през Сардиния до Апенините. Втората от Мала Азия през Карпатите и отново до Апенините.
Пратюркските етруски руни са в основата на латиницата, появила се няколко века по-късно. В онези времена назначените писари и
съответно малцината образовани хора от началото
на Римската република са сътворили бедна на гласни азбука, по-късно "определена" с произход от Близкия Изток. Така се получава едно "прикриване" на отворената сричка,
доказваща оригиналния сраснал характер на урало-атайските езици с богатата им гласна хармония.
Този „нов език”, известен като латински, ще осъществи
експанзия съответно с екзспанзията на Рим и ще преформатира пратюркския език в
една значителна част от Европа, превръщайки го от аглутинативен във флективен.
Нека обърнем внимание само на някои от многобройните еквиваленти в тюркския и етруския език.
Етруски Тюркски
ful - Етруската дума ful - "улица, път" произлиза от древнотюркската Юл - yul - “път, улица” (шумер. – yol – „път”) Рус. улица. Балт.: Латиш. iela; Слав.: Укр. вулиця, белорус. вулка, др.-руск. улица "площадь"; улица; проход, улъка "переулок", сръбск.-църк.слав. - улица, бълг. църк.слав. - улица, сърбохърв. - улица, "двор, улица", словен. ulica "улица, път", чеш. - ulice "улица", словашки, полск. - ulica, лужиц. - wulica; арм. uli "път, пътешествие". Очевидно е направлението на развититето на думата: Тюрк. > Балт. > Слав. > Рус.
Сilθś - етруската дума "убийци” и означава също "череп, глава". От тази дума произлиза английската дума "убиец". Именно тази етруска дума е с директна етимология от древнотюркската kelli – "глава, череп". Тюркската дума kelle - “глава” е родствена в най-древна форма на думата, от която произлиза английската дума skul, също така общоскандинавската дума skulle/skult - “глава”. Тюрк. келле > Латв. галве > Слав. глава, голова, hlava, glowa, hlowa. Распространението на думата е очевидно по маршрутите на миграциите на пратюркската курганна култура (Hg R1b). Това е една от най-широко разпространените думи в човешката цивилизация.
Етр.дума Mutin - "народ" - от старотюрк. – будин (народ, в см. - телата).
Митохондриални ДНК
последователности в различни клонове, получени от костни проби от 80 етруски, живели между 7-ми и 3-ти век пр.н.е. доказват, че те са генетично по-близо до хората от източните
средиземноморски брегове, отколкото до съвременните италиански популации. Почти всички митохондриални линии,
наблюдавани сред етруските са типични за европейските линии или тези за Западна Азия, но само няколко хаплотипове имат съвпадение със
съвремената митохондриална база данни,
което подсказва за съдбата на етруските по време на разширението на Рим. Поради многото
миграции съвременната генетична карта на Мала Азия е относително променена по
отношение на Hg R1b, чиято наситеност по линиите на Hg клас R1 се е увеличила в полза на Hg R1a, вероятно по-масирано мигрирала там
по-късно. Това се потвържадава и при османлиите –
Осман I и неговите наследници са носители на Hg R1a1.
Етруските са военна
аристокрация от носители на Hg R1b, която първо създава
държавностите на Апенините, а по-късно и постепенно се абсорбира от
аборигенното кроманьонско население, превърнало се вече в "техни поданици". Древните римляни по „мъжка линия” са преобладаващо
носители на линии от Hg R1b. Етруските са били носители основно на онези линии на Hg R1b, които са широко разпространени и днес в Етрурия. Всичко това насочва техния
произход директно към пратюркските райони на Волго-Уралието, зеселени от южносибрски и
алтайски популации, мигрирали по-късно през Мала Азия до Апенините и Панония.
Римляните винаги са признавали, че тяхната култура, писменост, държавност и т.н. са дело на пратюрките хурито-етруски. Хурито-етруските са по мъжка линия от Hg R1b, а по пътя си на юг и югоизток придобиват носителство и на Hg G2 и J2 (гърците-ахейци - Hg R1b и J2, династията на Птоломеите – Hg R1b).
Римляните винаги са признавали, че тяхната култура, писменост, държавност и т.н. са дело на пратюрките хурито-етруски. Хурито-етруските са по мъжка линия от Hg R1b, а по пътя си на юг и югоизток придобиват носителство и на Hg G2 и J2 (гърците-ахейци - Hg R1b и J2, династията на Птоломеите – Hg R1b).
Етруските хаплогрупи са конкретно от линиите Hg R1b1a2a1a1 и R1b1a2a2, като генетиката им буквално съвпада
с тази на траките и някои египетски групи от епохата на "морските народи".
Генетичните
съвпадения между етруските и съвременните турци са над 55%, което напълно
доказва, че основната маса от етруските са директна последна миграция на част от поселенията на
пратюрките в Мала Азия. Многобройните словесни еквиваленти между
тюркските езици и изобщо урало-алтайските (вкл. унгарския) с този на етруските,
безспорно доказват произхода им.
Генетичните данни
потвърждават лингвистичната теория, което от своя страна доказва, че в региона на Мала Азия се е говорил прототюркски език
от най-дълбока древност, а популацията, мигрилала към Апенините е също
туранска, т.е. урало-алтайска.
Най-вероятната география за начало на последната миграцията е Лидия в Мала Азия. Следователно, населението на Западна Мала Азия по това време са били прототюрки, които в случая бихме определили и като една от "трако-прабулгарските" групи в тази конкретна епоха и география.
Разбира се, прототюркската "трако-прабулгарска" група е една от десетките прабулгарски/болгарски пратюркски групировки, организирали се в различни епохи и географии. Последните няколко етногенези на булгарите започват след разпадането на Оногурия на Кубрат през 7-ми век и протичат в три отделни географски региона.
Най-вероятната география за начало на последната миграцията е Лидия в Мала Азия. Следователно, населението на Западна Мала Азия по това време са били прототюрки, които в случая бихме определили и като една от "трако-прабулгарските" групи в тази конкретна епоха и география.
Разбира се, прототюркската "трако-прабулгарска" група е една от десетките прабулгарски/болгарски пратюркски групировки, организирали се в различни епохи и географии. Последните няколко етногенези на булгарите започват след разпадането на Оногурия на Кубрат през 7-ми век и протичат в три отделни географски региона.
Знаем, че етруската цивилизация възниква в Централна Италия, днес известна и като Етрурия през 1-во хилядолетие пр.н.е. Най-старите известни надписи на етруски, който е не-индоевропейски език, датират от края на 8-ми век пр.н.е. Тези надписи се появяват като производни на култура Villanova, която се е развивала върху същата география, върху която съответно се появяват и етруските култури. С появата на етруската цивилизация, култура Виланова преминава от селско към градско общество (Bartoloni, 1989).
Етруските градове, появили се сред останките на култура
Виланова (първоначално заселена с носители на Y-ДНК Hg I2, I2a и G2a) са принципно
нови независими държави (носители на Y-ДНК Hg R1b), които споделят
един общ език (аглутинативен урало-алтайски) и религия, основана на култа към Тин, т.е. към
Небесния бог (вариация на Тенгри, Тангра), но никога не се формира политическа единица,
т.е. не съумяват да изградят държавно обединение. Въпреки това, в продлжение на
цели два века (между 7-ми и 5-ти век пр.н.е.) някои съюзи между етруските
градове подчиняват една обширна география между реките По и Тибър. Град Рим е етруски, а
легендата за Ромул и Рем е идентична, както споделихме, на пратюркската легенда за вълчицата
Асена/Ашина. След свалянето на етруската царска династия и
установяването на републиката в Рим и предоставянето на „римско гражданство” на
всички „римски съюзници” на Апенините, самите етруски като военно-аристократичен елит
претъпяват период на асимилация, реализирана окончателно в началото на 1-ви век
пр.н.е. По това време и изчезва древния етруски пратюркски език, заменен от
наложилия се италийски латински диалект (Pallottino 1975; Barker и Rasmussen
1998).
Етруските са пратюркски военен елит, подчинил
Апенините и завареното древно автохтонно население. Те не се отличават по нищо от събратята си траки, реализирали същото на Балканите, както и от всички останали пратюркски групи по линиите на R1b и по-ограничено на R1a, осъществили
контрол над Европа, започнал още с първата миграция на курганната кулутра (Hg R1b) в западна посока още в началото на 5-то хилядолетие пр.н.е.
Много вероятно още през
първата половина на 1-во хил. пр.н.е. някоии лини
на Hg J са били вече преобладаващо тюркоезични в Мала Азия. Това логично би предположило, че тюркизацията на някои линии на Hg J в Предна Азия е настъпила най-късно
през 2-ро хилядолетие пр.н.е., а следователно с настъплението на онези групи, станали известни по-късно като етруски.
Шест етруски генетични последователности показват замествания в мотив 126-193. Сред съвременните хора,
тези замествания възникнат в линиите отнесени към Hg J2 и по-рядко в Hg T.
Както знаем, Hg Y-ДНК R1b е
най-разпространената хаплогрупа сред запдноевропейското и североевропейското население от мъжки пол.
Тя се определя с M173 плюс P25/M269 (плюс M45 и нагоре), която възниква в Средна Азия (Алтай/Южен Сибир) преди около 30
хиляди години.
Днес сред малоазийските турци,
балканските българи, италианците, унгарците и други народи има съхранени
популации, сродни на древните етруски.
