Палеогеография, епигенетика и геногеография на квазиетноним арийци (ариани, индоарии) - II

През 60-те години на 20-ти век сред археолозите и някои лингвисти се формира поредната погрешна хипотеза за разселването на индоиранците през втората половина на 2-ро хил. пр.н.е. в степите на изток от Волга и поради непознаване на географията, геногеографията и генетиката конвертират тези хора с носителите на култура Андроново. 

Как няколко века преди миграцията да достигне до Индия и след това до Иранското плато е възможно да съществуват „индорианци”?

Съгласно тази хипотеза, носителите на Абашевската и Палтавкинската култури се появяват сред басейна на Волга и асимилират местните племена, които племена и до днес остават напълно неуточнени. 

Внушението е, че в резултат на това (?) и под влиянието на нови "субстрати" от долното течение на Волга до югоизточното Задуралие се образуват "нови археологически комплекси", един от които се явява т.нар. "Новокумакски", който е комплекс от култура Андроново. В случая е съществено да отбележим, че погребалната практика в "ноковокумакския етап" е напълно идентична с андроновската - във всички случаи заможните членове на обеществото са придружени по "пътя към отвъдното" от конете, биковете и понякога от овните си, което е напълно доказан хилядолетен пратюркски обичай. 

Страбон: „...Както впрочем и останалите ирански народи: перси, мидийци, бактрийци и согдийци се отнасят към арианите и се ползват от почти един и същ език...”. 

Очевидно Страбон е "пропуснал" да фиксира скитите и сарматите към иранците и „арианите”, което никак не е случайно, защото скито-сарматите са говорели на пратюркски езици и "бащата" на географията отлично е знаел това. Дори от това изречение на Страбон става ясно, че скитите и сарматите не са говорели на ирански езици. Това също и означава, че пратюрките са много вероятно "праариите”, защото Страбон няма предвид индийския термин за „чужденец”, а като велик географ фиксира съответно и географското положение на народите. В случая терминът „арии” е най-обикновена транслация на „исторично ехо” и нищо повече от това.

Както споделихме, през 60-те години на 20-ти век сред археолозите и някои лингвисти се формира поредната погрешна хипотеза за разселването на индоиранците през втората половина на 2-ро хил. пр.н.е. в степите на изток от Волга и поради непознаване на географията и гнетиката конвертират тези хора с носителите на култура Андроново. 

Друго предположение би било това, че скитите и сарматите не са „арии”, което принципно обезсмисля изобщо както географията на "ариите", така и вероятната им генетика. Самата дума Iran е резултат от развитието съответно на думата „ариана” на новоперсийски език, което означава "арийска, страна на ариите".  Това изобщо нищо не ни подсказва, защото и Франция по същата логика би била "страна на германите" - франки, но французите говорят на романски език и са преобладаващо от галски произход. Вероятно нещо подобно е имал предвид и Страбон.

Но, ако скитите и сарматите са "арии", то следователно "ариите" са били пратюрки.

"Аря" (арий) се използва като противоположност на „дася” (dasa) – „чужд”, „враг”, също и за „благороден”. В този контекст, „благороден” означава и „свободен”.

Южноиндийските пътешественици, които пренасят индийската кулутра в Югоизточна Азия, също се определят писмено и устно като „арийци”, което е пълна противоположност на твърденията на някои „учени”, че митологичните арии са подчинили конкретно Северния Индийски субконтинент.

Тези три имена – "арии, ариани, ари" са с различна етимология, но същевременно и очевидно са сходни наименования и съответно са определящи за три различни племенни групи. Арии от Мала Азия – носители на пра-ИЕ език от род Hg Y-ДНК J2, арийци от Индия – наследници на алтайски динлини от Y-ДНК R1a и арии (ари/ура) – тюрко-саки – Y-ДНК R1b.

Всъщност, реалният термин „ari” няма никакво отношение към нито една конкретна миграция към Индийския субконтинент, защото произходът му е свързан единствено с кратката думичка  „аг'”, с която във ведическата епоха се определя „чужденец, пришълец”. Съответно и чрез думата агуа (арий) се има предвид „гостоприемен”, а по-рядко и като „човек с благороден произход”.

В значението „гостоприемен”  думата често се среща в почти всички писмени паметници на древна Индия и няма никакво отношение към пра-ИЕ или ИЕ езици, защото в повечето случаи индийците са употребявали тези термини по отношение на китайците (!). 

„Арийците” наричали себе си „представители на знатен род и племе”, следователно те не са конкретно племе или народност, а обществена прослойка. Тоест, терминът  едновременно може да бъде както „враг”, така също и „блогородно-гостоприемен”.

Как бихме определили тези хора за "индоиранци", когато култура Андроново е производна на култура Афанасиево и е създадена поне 2000 години преди миграцията на група от R1a1 в Северна Индия и 2300 години преди следващата и миграция към  Иранското плато? Да определим дадени хора за индоиранци, далеч преди да стигнат до Индия и Иранското плато е твърде наивна, дори смехотворна идея. Култура Афанасиево пък е производна култура на Средностоговската култура – предимно от алтайци и носители на Y-ДНК R1b. Освен според безспорните генетични данни, този факт се доказва и според датировките на курганите и "асортиментите" им.

В дравидските текстове няма сведения за "конни народи" и дори за отделни "конници", а за хора "ари/аря", т.е. - "чужденците". Но още по-забележително е, че в тези текстове като "арии" се фиксират предимно китайците (вж. Ману Смрити/Manu Smrti).

Изобщо, терминологията на коневъдството е изцяло пратюркска и няма нищо "индоиранско" в нея, с изключение на някои по-късни термини за колесниците. Все пак, тази терминология се появява не по-рано от 1100-900 г.пр.н.е. и се „разминава” с миграцията на „арийците” с повече от половин хилядолетие.

Разпространение на Hg Y-ДНК R1a сред някои съвременни народи и популации:

Руснаци - 48%

Поляци - 56%

Украинци - 54%

Белоруси - 51%

Чехи - 34%

Киргизи - 63%

Шорци - 56%

Алтайци - 54%

Чуваши - 31,5%

Таджики - 53%

Пенджабци - 54% (Пакистан-Индия)

Индия като цяло - 30%

R1a1-Z93 е една от преобладавашите Hg по мъжка линия в древния град Аркаим. Доказано е, че Z93 е характерна предимно за някои пратюркски популации.

Индийските текстове също така не фиксират наименованието „арийци” в лингвистически смисъл. Акцентите в тези текстове свързани с аря и арии са единствено в контекст на различната култура. Следователно, не езикът определя този термин, а още по-малко някакъв конкретно фиксиран етнос, стига да не приемем, че съответно конкретно китайците са „оригиналните арийци”.

Много съществено сведение е това, че именно южноиндийските владетели наричат себе си „арийци и арийски”, докато заселването на „ариите” се фиксира от някои изследователи по темата конкретно в Северен Индустан. 

Наред с това, отсъстват каквито и да било антропологически "различия" между народите, говорещи северните и южните индийски езици. В този смисъл е наистина непонятно (днес дори и смешно), защо някои европейски лингвисти през 19-ти век настояват, че терминът “арийски” е патент единствено за езиците от Северна Индия. Културите от Севера и Юга са напълно едни и същи (фактически са една обща култура), с изключение на някои незначителни различия единствено в правилата на родството, което няма никакво отношение към език или етнос.

Следователно, ако няма фундаментални културни различия в Индустан, то тогава и използването изобщо на термин "арийски" за определящ културата на североиндийските езици е твърде манипулативна и невярна интерпретация.

Ако в Индия първоначално са говорили на дравидски, а по-късно чрез предполагаем процес на „елитна доминация” и конкретно на север проговарят на индоарийски/индоирански (както ни "убеждават" някои изследователи), то как са се съхранили древните традиции и легенди? 

Според традиционната и древна индийска лингвистическа класификация Индия се явява единна езикова област на пракритското езиково семейство. Наред с това, дравидският език принадлежи на семейството на аглутинативните езици, към които принадлежи и пратюркската езикова група.

Също така според Ригведа и Авеста определението "арии" първоначално се отнася към местни ираноезични племена и означава в най-древен смислов контекст "чужд”, "другоземец". Много по-късно придобива и някои други значения, като „аристократ” или „господин”, но това съответства на социално положение, а не на етническо или езиково.

Страната на  "арийците" била основана от Ахурамазда като "Аряна Вайджа" около река Даития. Тази география била богата на животни и пастбища. Река Даития е авестийското име на Амударя, край която от най-древни времена и до днес живеят тюрки.

Следователно, т.нар. „арийци” се явяват социален феномен сред скотовъдната еволюция и отговарят по смисъл и съдържание на явлението "състояние на духа" в определен "аристократичен пласт" на обществото и съответно по времето на създаването на раннокласовото пратюркско общество.

Земите на тези култури, включително Андроново, Афанасиево, Карасук, Пазирск и т.н. които са части от регионите откъдето произлизат и се разпространяват Hg Y-ДНК от клас R1, които никога не са били поставяни в естествени исторични условия именно в тази география да променят древните си езици, с изключение на линиите от тези хаплогрупи, по-късно мигрирали предимно в западна посока, или поради временното и насилствено налагане на определени политики от завоевателите. 

Именно от този език произлизат различните диалекти, разпространени във времето и пространството на Евразия и "ариите" не са имали никаква възможност да говорят на различен от този пратюркски език, преди пътешествието им към Индия. 

Не е изключено, че някои повече или по-малко различни общества ще говорят на един и същ език. Аргументи за това са не единствено езиците на носителите на мъжки генетични линии, но също и на женските. Тези аргументи напълно съответстват на изводите от последните години, че поселенията от курганната култура са говорели на не-индоевропейски език. Много от привържениците на т.нар. идноевропейската теория, сред които дори проф. Mallory признават, че култура Андроново не е свързана с "арийската миграция" към Индустан. Най-новите генетични изследвания предполагат, че субклад L342.2 има произход от Алтай и по-късно се появява и в култура Андроново, тоест тези мигранти са пратюрки. 

От началото на 2-ро хил.пр.н.е. една част от носители на R1a1 (конкретно на субклад Z93) започват да мигрират от Централна Азия на юг и изток. Носителите на субклад L657 се появяват в Северна Индия. 

Днес сред земите на Иран и някои пригранични региони практически няма носители на хаплогрупа R1a или носителството е твърде ограничено. Следователно, едва ли конкретно иранците са били т.нар. "арийци", а най-вероятно такива са единствено създателите на древната Персия, които неизбежно са били група носители на пратюркоезичната R1a, станали известни в Индия като "чужденците", тоест - "аря, арии".